Това са такива родители, които тичат обратно в училището, когато децата им си забравят анцуга или маратонките, пишат вместо тях домашните работи и питат в родителските форуми какви задачи са дадени за домашно, ако децата са забравили да ги запишат. Тези родители са убедени, че техните деца са винаги прави. Те търсят обяснение от учителите, ако детето им смята, че са постъпили несправедливо с него, или се обиждат на другите родители, ако например тяхното дете не е било поканено на рождения ден на негов съученик.
С израстването на децата
тези родители решават какво образование им е нужно,
не разрешават на подрастващите да пътуват самостоятелно, тъй като се страхуват, че могат да бъдат отвлечени. Тези родители могат да придружат децата на встъпително интервю в университета или дори на събеседване за назначаване на работа. И те смятат себе си за най-добри приятели на своето дете, а не за родители.
Без съмнение, родителите се държат така от любов към детето, но проблемът е, че, предпазвайки децата от неизпълнената домашна работа, от разочарованието от това, че не са били поканени на нечий празник, те не дават на децата правото на грешка. В резултат родителите откровено пречат на развитието на децата.
Истината е, че
преодолявайки собствените си неуспехи, децата развиват устойчивост
Те се учат да се справят с разочарованието и изработват умение за регулиране на своите емоции. И е много важно, децата да развиват тези навици в ранна възраст, за да бъде по-нататъшният им живот успешен.
Повечето изследвания, посветени на проблема с родителската хиперопека, са съсредоточени на това как тя влияе на студентите в университетите. Но връзка между прекомерното участие на родителите и негативните последствия се открива при децата на всяка възраст. Така например, при децата в предучилищна възраст и в началните класове, чиито родители прекаляват с опеката, се наблюдава високо ниво на стеснителност, тревожност и лоши отношения с връстниците.
При тестване на подрастващи и студенти тези негативни последствия се съхраняват. Например при студентите на възраст до 28 години, жертви на родителска хиперопека, с по-голяма вероятност ще има ниска самооценка – вяра в своите способности и навици – и лоши отношения с връстниците.
В аналогични изследвания било установено, че младите хора, сблъскали се с родителска хиперопека, изпитват по-високо ниво на депресия и стрес,
получават по-малко удоволствие от живота
и не умеят особено добре да контролират своите емоции. Те също по-често смятат, че всички са им длъжни, по-активно употребяват наркотици, отколкото младите хора с не толкова въвлечени в живота им родители.
Хиперопеката има негативни последствия не само за децата. Родителите, склонни към прекомерна опека, по-често изпитват високо ниво на безпокойство, стрес и съжаление. Това, на свой ред, се отразява негативно върху децата, които могат да уловят тревогата на родителите и също да започнат да се тревожат.
Това може да бъде една от причините, че броят на студентите в университетите, борещи се с тревожност и депресия, постоянно расте. Неотдавнашно допитване показало, че всеки пети студент във Великобритания страда от високо ниво на тревожност.
Означава ли това, че родителите трябва да отстъпят и да не се намесват в живота на своите деца?
Не съвсем. Защото, от друга страна, по данни от изследвания, децата на твърде загрижените родители, по принцип, се учат по-добре в училище, имат по-високо ниво на самоуважение, отколкото децата на не особено заинтересованите родители.
Животът на децата, имащи любящи и възлагащи надежди родители, по правило, се оказва по-добър, отколкото при децата на студените и невзискателни майки и татковци. Трудността се състои в това, как да се определи, какво количество любов и взискателност е необходимо. По този начин, ключовият аспект, който сега се опитват да установят изследователите, това е оптималното равнище на родителското участие.
Няма съмнение, че родителите искат да защитят своите деца и не искат да им причинят вреда, но те следва да се замислят, когато това ниво на защита става твърде високо. Ето защо, следващия път, когато детето ви се обади от училище и ви помоли да му занесете забравения спортен екип, помислете два пъти, преди да изпълните молбата му.
Животът неизбежно носи проблеми и разочарования. По-добре е децата да се научат да се справят с тези проблеми, отколкото някой друг да ги решава вместо тях. Това ще им помогне да развият в себе си устойчивост и способност за преживяване на разочарованията – инструменти, които ще им позволят да постигат успехи след като напуснат дома на своите родители.
Никола СТАМЕНОВ