„Разбира се, това не са психотропни препарати, предизвикващи наркотична зависимост”, посочил доктор Томас Дитмаер от Немското дружество по отоларингология.
Повечето назални капки и спрейове съдържат ксилометазолин или оксиметазолин. Те се отнасят към така наречените симпатомиметични препарати, които предизвикват свиване на кръвоносните съдове. Ако се приемат такива препарати твърде често и дълго, лигавицата ще привикне към дозата и ще започне да изисква благотворно средство все повече и още по-често. Възниква порочен кръг: колкото по-често ние използваме назалното средство, толкова по-бързо се понижава неговият съдосвиващ ефект и толкова по-скоро имаме нужда от нова доза. И в един момент възниква обратен ефект: отокът не изчезва, а в носоглътката се появява усещане за постоянна сухота или парене.
Хремата може да стане хронична
Границите между навика и зависимостта често са размити, смята Хайно Щьовер от Института за изследване на зависимости във Франкфурт: „Спрейовете за нос имат приятен ефект, към който, безусловно, може лесно да се привикне”. 64-годишният социолог сам на младини злоупотребявал с назални препарати: „По два-три пъти на ден в продължение на примерно две години. В резултат се появи сухота в носната лигавица, която не е изчезнала и до днес”.
Хайно Щьовер по това време още не знаел за страничните ефекти от назалните препарати. Днес ние знаем, че използването им по-дълго от две седмици, може да има дългосрочни негативни последствия. Препаратът сам по себе си още не формира зависимост. Но постоянното използване на назални спрейове е основателен повод за тревога, предупредил Хайно Щьовер. „Тези лекарства не притежават психотропно действие, например като кокаина, канабиса или алкохола. С времето ефектът от тяхното използване се понижава - пояснил отоларингологът Томас Дитмаер. – А това води до там, че хората употребяват спрейове или капки за нос не три пъти дневно, а примерно, осем пъти”.
Ефектът от назалния препарат постепенно намалява, докато въобще не престане да действа. В носа се появява сухота, а лигавицата повече не може да изпълнява своята защитна функция. За да ни защитава тя от микроби, е необходима влага. Сухите ноздри повече не могат да овлажняват, да сгряват и очистват въздуха, който дишаме.
„В носа сякаш се образува коричка, в която се размножават бактерии, обяснил Томас Дитмаер. – Това може да доведе например до развитие на зловонен ринит, при който в носната лигавица протичат възпалителни процеси”. Неприятната миризма от носа, както обяснил специалистът, се предизвиква от бактерии. И тук назалните препарати за хрема не помагат, защото те не са решение, а причина.
Една от стратегиите за избавяне от опасния навик се състои в това, съзнателно да се използват по-малко назални препарати. Може да се води дневник и да се записва времето на прием на поредната доза и собствените наблюдения на състоянието, а после да се проследи, имало ли е въобще признаци на заболяване или препаратът е бил приет по навик. В болниците не лекуват от такава зависимост.
Всеки трябва да се справя сам
За отказ от назалните препарати може да помогне морската сол, т. е. средствата, които я съдържат. При поява на симптоми на запушен нос или сухота, се препоръчва визитата при лекар. Тъй като сухотата на носната лигавица може да сигнализира за сериозни заболявания.
„Нужно е да се изясни, защо е запушен носът на пациента. Той може да има полипи, които се отстраняват хирургически, обяснил отоларингологът доктор Дитмаер. – Или пациентът може да има алергия, предизвикваща запушване на носа”. В такъв случай трябва да се проведе тест.
Друга възможна причина за постоянно запушения нос може да бъде изкривената носна преграда. Лекарите могат да я изправят с помощта на операция. Възможни са също тумори в носа, но това се среща много рядко.
Животът с постоянно запушен нос може да бъде много неприятен. Това води до пресушаване на устната кухина, хъркане през нощта и неспокоен сън. Но злоупотребата с назални препарати не е решение на проблема. Парацелс още преди 500 години казал, че всичко е отрова и всичко е лекарство, зависи само от дозата.
Владислав ПЕНЕВ