Млад когато бях (ах, ах), имаше песновка и част от думите гласяха: Джони, чуй, разбери, / всичко става само с пари. Телевизия още нямахме, не звучеше и по радио онуй пожелание, та дали е стигнало до въпросното задокеанско Джони така и не узнах. Но твърде, твърде по-късно, едва подир славния и героичен 10-и, вдянах, че повикът непредвидимо е отишъл другаде и то не до едного, или къде да е, а в ЦеКа-то на БеКаПе-то. Моя скромност не бях уведомен (що така?), обаче по начин косвен загрях. Съпоставяйки. Започна обилно раздържавяване, туй понятие уж прикрива действително извършваното: обездържавяване; карай, умният от половин дума разбира. Събрах 2 + 2, видях, че сборът изненадващо е 3, сиреч най-другарята изслушали при закрити двери поучителното двустишие, обсъдили го внимателно, според диалектическия материализъм, и с пълно единодушие, както им е несъкрушим обичай, му гласували препълнено доверие: йес, о, гей, всичко става само с пари, а не с до тогавашните благородно социалистическо съревнование, растящо лично и обществено съзнание, къч, грешка человешка, кът на първенците и проч и болшевишки пръч.
Съгласие има, по български консенсус, но: къде ги пустите му пари? У държавата бе. Тогава от нея ще ги вземем. Как? С мерак: раздържавявайки, пък в добавък и куфарчета раздавайки. А за по-така ще го наречем благовидно преход и той ще ни е чист приход. И тъй стана, както е рекъл оня, нашто коти пей по ноти, но пред тях на петолинието вместо сол ключ лъщи червена петолъчка, дето сърцето ми стръска. Все по него време още не бяхме улезнали во Съюзо, но вече и туканък долавяхме, че брюкселските мъдреци настоятелно говорят за обновления (по нашенски иновации). Та партията се бързо, бързешком и бързешката обнови: от БКП ей я БСП, тъй лесно, гаче от левия крачол си го премести в десния и не се чудú, любомъдрий, в тия времена тоже политиката яко джендърясва, затуй партия си го прехвърля от единия крачол в другия. Постъпка, онагледяваща неопровержимо целокупния ни приходен преход.
Демократясалостта широко разтвори двери за всевъзможни словесни вносотии, една из хлуйналата многотия е локация. Значи: от локация ляв крачол (47 години) минахме в локация десен крачол (нескончаем преход). Нейсе, онуй що в тях виси, е предишното, няма да му приложим скопяванка я.
Вземайки предвид горното, нявгашният боен химн „Интернационал“ следва да бъде отменен (по български канселиран) и за химн на преходоприхода ни да въведем игривата песничка, дето сочи всемогъщието на мангизите. За да отговаря тя сто на сто досежно ставащото, предлагам малка, но съществена заменка: Джони, чуй, разбери, / всичко става с много пари. Вярно: да не би олигархията да борави с малко пари?
Каква е поуката? Че партията не само владее издълбоко марксизма-ленинизма-сталинизма, но и обадава завидно тънък музикален слух, позволяващ й да хваща далечни послания, идващи няма значение дали от изток или запад и гъвкаво да им двуглася. Не случайно в соца палавко си ученишки тананикахме:
До, ре, ми, фа, сол, лаа,
капна ми сополаа.
Демократясалостта широко разтвори двери за всевъзможни словесни вносотии, една из хлуйналата многотия е локация. Значи: от локация ляв крачол (47 години) минахме в локация десен крачол (нескончаем преход). Нейсе, онуй що в тях виси, е предишното, няма да му приложим скопяванка я.
