Технологиите напредват, а обществото става все по-консервативно. В цивилизованите страни епохата на сексуалната революция остана далече в миналото. Изневерите отдавна не са нещо, с което да се похвалиш пред всички. Тя е причината за 65% от разводите.
Нечие кривване в чужди обятия ни изпълва с възмущение, но дали с това стават по-малко измените? Загубиха ли хората охота да си изневеряват?
Отвъд океана моралът стремително върви към викторианските норми, но именно в САЩ съпружеската изневяра процъфтява. Статистиката сочи, че 8 от 10 американци се отнасят негативно към нея. Само 1/3 от омъжените жени признават, че са имали минимум една сексуална забежка.
Според друго проучване 25% от мъжете са изневерявали на своите съпруги, а 17% от жените на своите половинки. При това изневярата е станала част от живота на много религиозни люде, независимо че е забранена от Десетте божи заповеди. По данни на статистиката 30% от протестантските и 70% от баптистките свещенослужители са имали сексуални отношения само със съпругите си.
И макар да е толкова делничен факт, измяната продължава да е обградена с много митове.
Мит 1: Изневярата е заради секс. Всъщност повечето изследвания показват, че съпрузите си изневеряват не заради интимните отношения. Много повече мъжете и жените започват подобни връзки заради нещо, от което са лишени в законния си брак – разбиране, възхищение, загриженост.
Дори в случаите, когато любовниците имат бурни сексуални отношения, три пъти по-често те са привлечени не от сексуалното удоволствие, а от желанието да достигнат максимална близост с любимия човек.
Мит 2: Склонността към изневери е черта на характера. Преди години обществото се отнасяше по същия начин и към алкохолизма – считаше го за черта на характера. По-късно се изясни, че това не е така. Съществуват множество изследвания, че ако родителите са си изневерявали, много голяма е вероятността и децата им да тръгнат по този път. Но това не е от особеност на характера, а заради дълбоко вкоренен модел на поведение.
Мит 3: Изневярата лекува. Тезата е известна не от вчера – любовните забежки позволяват на съпрузите да получат това, от което са лишени в брака, без да го разтрогват. Изневярата им помага да преживеят безболезнено кризата на средната възраст и т.н. Това е чиста заблуда. Изневярата не само, че не прави брака по-интересен, но може и да го разруши. По данни на социолозите изневярата стои в основата на 65% от разводите.
Мит 4: Половинката никога няма да узнае. Само 35% от изневерите не водят до развод. Чисто теоретично само такъв е процентът на семейните партньори, които не са разбрали за нея. В действителност, макар и късно, измаменият партньор научава. И нищо друго не е способно така бързо и болезнено да унищожи семейството...
Може ли да предотвратим измяната?
Известният психолог Уилърд Хърли издаде книгата „Неговите нужди, нейните потребности. Как да създадем стабилно семейство?”, в която анализира какво прави съпрузите по-податливи към любовната интрига. Авторът разглежда над 10 хиляди бракоразводни истории и разпитва няколкостотин мъже и жени, имащи опит в извънбрачните връзки. Сам Хърли признава, че откритие няма. Основният проблем отдавна е известен и разбираем за всички - съпрузите отделят повече внимание на своята работа и проблеми, отколкото на половинката си. Скоро и едната, и другата страна започват да търсят утешение при друг човек, който наистина ги разбира, уважава и изслушва.
