в-к Лечител
в-к Лечител
 

СТАРЕЕНЕТО Е ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНО В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Брой: 5, 30 януари 2020 - СТАРЕЕНЕ И СМЪРТ
Едва ли на света има човек, който да не се е замислял за старостта и смъртта. Това е извечна тема за размисъл както на най-светлите умове на човечеството, така и на обикновените простосмъртни. Столетия наред, освен филисофският камък, превръщащ неблагородните метали в злато, алхимиците се мъчат да открият и чудотворния еликсир на младостта. Велики умове - Аристотел, Хипократ, Цицерон, Авицена, Франсис Бейкън и редица други посвещават много години от своя живот в търсене на отговори на многото въпроси, свързани с най-важните съставляващи на човешкото битие – стареенето и смъртта. Към настоящия момент в света са публикувани около 300 теории, които се опитват да обяснят тези два тъй важни за всеки човек феномена.

На стареенето е подвластна както неживата, така и живата материя на нашата планета. До същността на този уникален и универсален процес първи се докоснал немският физик Рудолф Клаузиус. През 1865 година той постулира мистичната термодинамична величина ентропия, която съдържа в себе си фаталната обреченост на всеки материален обект във Вселената, в т.ч. и на най-съвършеното творение – Хомо Сапиенс. Съгласно представите, свързани с тази сакрална величина, при обратимите процеси (в които системата е в равновесие с околната среда) изменението на ентропията е равно на нула, докато при необратимите то винаги е положително. И тъй като биосистемите по същество са свързани с протичането на необратими процеси, при тях е налице постоянно нарастване на ентропията.

За съжаление, Клаузиус не успял докрай да обясни

физическата същност на ентропията,

която останала абстрактно и разбираемо за малцина понятие. През 1872 година австрийският физик Лудвиг Болцман показва, че ентропията може да се разглежда като мярка за подредеността на една система. Колкото по-подредена е тя, толкова по-ниска е нейната ентропия и обратно – колкото по-голям е безпорядъкът в нея, толкова по-висока е стойността на ентропията й. Болцман дори извел формула, с помощта на която може да се изчисли нейната абсолютна стойност. В средата на XX век неговият сънародник Ервин Шредингер, носител на Нобелова награда, изказва мисълта, че в хода на своята жизнена дейност всеки жив организъм постоянно увеличава своята ентропия, приближавайки се неумолимо към нейната максимална стойност, иначе казано – към смъртта.

За забавяне на безмилостното нарастване на ентропията, т.е. за отдалечаването на смъртта, в човешкия организъм следва да се поддържа достатъчно добро ниво на подреденост. Според Шрьодингер това става чрез извличане от околната среда на отрицателна и отделяне в нея на положителна ентропия. Именно такава е задачата на човешкия метаболизъм, свързан с използването в качеството на основни нутриенти на субстанции с много висока степен на подреденост – протеини, въглехидрати, липиди, витамини и т.н., и отделяне на множество нискомолекулни съставки с ниска степен на подреденост. Нека си припомним с каква удивителна структура (с цели четири нива на подреденост!) се характеризират протеините – жизненонеобходимата съставка в хранителното меню на човека. Въглехидратите, липидите и витамините също са шедьоври на подреденост в природата. В науката и в наши дни се води горещ спор относно т.нар. структурирана вода, отличаваща се с висока степен на подреденост и невероятни благотворни въздействия върху човешкия организъм. Редица авторитетни учени смятат, че водата на високопланинските извори и поточета, благодарение на своята уникална подреденост, която е идентична с тази в живите клетки, способства са понижение на ентропията в човешкия организъм, т.е. за неговото подмладяване и увеличаване на жизнения му капацитет.

И защо все пак човекът умира,

независимо от това, че може щедро да черпи отрицателна ентропия от околната среда? Умират и милионерите, които могат да си позволят отрицателна ентропия от всякакво качество и количество...За съжаление на надхитряването на всевалидните и неумолими термодинамични закони също има определени граници. Изглежда сякаш някой се е постарал да постави бариера пред неистовото желание на човека за вечна младост и безсмъртие. Оказва се, че противодействието на нарастването на ентропията чрез внасяне на отрицателна в човешкия организъм се управлява от специална, генетично заложена в него програма. След прекратяване на нейното действие в организма започва неудържимо нарастване на ентропията, което е свързано с нарушаване на съвършената подреденост на неговите клетки и постепенно затихване на тяхната жизнена дейност. През 1962 година американският професор Леонард Хайфлик убедително доказа, че човешките клетки не могат да се делят безкрайно. Максималният брой деления, които те могат да претърпят, е 50 (плюс-минус 10)... и толкоз! След това следва неизбежната им гибел.

Около десетилетие по-късно американските учени Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак установиха, че краят на носителите на наследствената информация – хромозомите, е защитен от

специфични накрайници, т.нар. теломери

С всяко делене на клетките, те се скъсяват и след около 50 „подрязвания” те губят способността си да се делят и загиват. В изграждането на теломерите основна роля играе специфичен ензим – теломераза. При въвеждането на този уникален ензим в организма на опитни мишки техният живот е удължен с цели 24%! За своето забележително откритие, разкриващо сериозни переспективи за увеличаване на продължителността на човешкия живот, през 2009 година американските учени бяха удостоени с Нобелова награда. За съжаление, до създаването на лелеяния еликсир на младостта на основа на теломеразата има поне още едно-две десетилетия усилена изследователска работа.

Може да изглежда странно, но с откритието на професор Хайфлик далеч не свършват капаните по пътя на борбата на човека със стареенето и смъртта. В средата на миналия век американският учен д-р Денхам Харман публикува забележителна теория, съгласно която важна роля за увеличаване на неподредеността в живите клетки, за тяхното състарява и преждевременна смърт, играят т.нар. свободни радикали – специфични форми на кислорода с изключително висока физиологична активност. Важна подробност е, че тези невероятно агресивни частици се продуцират и от човешкия организъм в хода на протичащите в него метаболитни процеси. Значителна част от тях обаче има екзогенен произход – попадат в човешкия организъм от замърсената околна среда (вода, почва, въздух), както и в резултат на облъчване с радиоактивно и електромагнитно лъчение, консумирането на множество чужди на човешкия метаболизъм вещества, съдържащи се в промишлено произвежданите храни, тютюнопушенето, безконтролното използване на лекарствени средства, неприродосъобразния начин на живот, постоянния стрес и т.н. Под действието на свободните радикали се нарушава уникалната подреденост на различни жизненоважни протеини и липиди, както и на носителите на наследствената информация - молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Свободните радикали увреждат и митохондриите, миниатюрните клетъчни енергоцентрали, осигуряващи основната част от нужната за съществуването на организма енергия. Когато тези агресивни частици вземат връх в човешкия организъм, тялото попада в плен на т.нар. оксидативен стрес, което се отразява изключително пагубно на неговата жизнена дейност. Сред учените преобладава мнението, че свободните радикали са същинската причина за почти всички заболявания – от сърдечно-съдовите до онкологичните и дегенеративните.

В човешкия организъм са заложени редица механизми за противодействие срещу молекулите-хулигани,

в които участва армия от антиоксиданти - едногенни (глутатион, супероксиддисмутаза, коензим Q10) и екзогенни (витамините А, С и Е, антоциани, катехини, каротеноиди, флавоноиди и т.н.). Битката със свободните радикали в човешкия организъм наистина е „на живот и смърт”.

Следователно определено може да се твърди, че стареенето на човешкия организъм всъщност е резултат от разрушителното действие на кислорода върху него, което нараства чувствително с напредването на възрастта. Образно казано, с времето човекът просто „ръждясва”. Скоростта на напредването на възрастовите изменения в него зависи от резултата от противодействието на двата процеса – образуването на свободните радикали в човешкия организъм и тяхното постъпване в него от околната среда и тяхното обезвреждане от ендогенните и екзогенните антиоксиданти. (Бел. ред. В магазини „Лечител“ може да откриете много хранителни добавки, които ще ви помогнат в борбата със свободните радикали. На страниците на това фолио ще прочетете за Витасел – алфа-липоева киселина, а на стр. 23 - за ВИТАТАБС АВСDЕ, УБИГОЛД Q10. На същата страница ще видите и една изключителна суперантиоксидантна промоция на чай Ройбос, както и талон за намаление на ПИКНОГЕНОЛ®.)

За съжаление, въпреки дълбоко ешалонираните защитни валове в човешкия организъм, част от свободните радикали все пак успяват да се промъкнат и да нанесат редица повреди, най-тежките от които са тези на дезоксирибонуклеиновата киселина. Счита се, че загубата на пренасяната от нея информация е една от основните причини за гибелта на клетките. Защото те съществуват докато до тях достига информация, че всички процеси протичат нормално и „по протокол”. В противен случай сработва програма за прекратяване на жизнената дейност, съществен посредник за реализирането на която е протеин с тайнствените инициали р66. Неотдавна международен екип от американски и италиански учени направи сензационно съобщение, че в резултат на инактивиране на гена, кодиращ този белтък, е постигнато удължаване на живота на опитни мишки с цели 30%!

В края на миналия век американският учен професор Леонард Гуаренте сензационно обяви, че

в условията на нискокалоричен стрес в човешкия организъм се активират гени, които кодират синтеза на специфични протеини – т.нар. сиртуини

Те активизират особени ензими - своеобразна преторианска гвардия, които поемат охраната на молекулите на ДНК, дават мощен тласък на клетъчната енергетика, подмладяват клетките, в резултат на което по същество способстват за удължаване на живота на организма. В началото на този век ученикът на професор Гуеренте – Дейвид Синклер, доказа, че ресвератролът – природен полифенол, съдържащ се в по-значими количества в червеното грозде, боровинките и черниците, притежава уникалната способност цели 13 пъти да повишава активността на един от най-важните сиртуини – SIRT1. (Бел. ред. Боровинки се съдържат във Витамар Омега-3 + боровинки - вижте продукта на стр. 23.)

В реализирането на злонамерения промисъл за противодействие на стремежа на човешкия организъм да намали фаталното нарастване на ентропията участва и един процес, известен под тайнственото и будещо подсъзнателен страх название – гликозилиране. С активното участие на глюкозата става „съшиване” на важни белтъчни вещества, в резултат на което те губят своята физиологична активност и престават да изпълняват функциите си. Колкото по-високо е съдържанието на глюкозата в кръвния ток, толкова по-интензивно протича този процес.

Съществуват редица доказателства, че на продължителността на човешки живот оказва и...

напрежението на земното магнитно поле

Обяснението е просто – животът на нашата планета се е зародил и еволюирал в условията на уникален неин феномен – наличието на собствено магнитно поле. То е възникнало преди около 3,5 милиарда години и се генерира от бушуващ на дълбочина около 2900 км страховит океан от разтопено желязо, което се плиска при температура около 4000 0С. Любопитна особеност на земното магнитно поле е, че то не е спокойно, а пулсира с честота около 8 херца/сек. На тази честота са се „настроили” живите организми на планетата, в т.ч. и всички около сто милиарда клетки на човешкия организъм. Многобройни изследвания убедително доказват, че земното магнитно поле е жизнено необходимо за човешкия индивид. Иначе казано, „потребността” от земния магнетизъм е генетично закодирана в него. Неотдавна с мащабно изследване, в което участват 12 000 доброволци, японският професор Киохе Накагава убедително доказа, че отсъствието на земното магнитно поле води до невероятен брой патологии – обща слабост, повишена уморяемост, понижена работоспособност, безсъние, главоболие, болки в опорно-двигателния апарат, промени в кръвното налягане, влошено храносмилане и т.н. Според учения милиони хора на земята в една или друга степен страдат от т.нар. синдром на недостиг на магнитно поле. Железобетонните кутийки на многоетажните сгради, обитавани от съвременния човек, екранират (отслабват) земното магнитно поле. С всеки следващ етаж то става все по-слабо и човекът все повече се откъсва от неговото благотворно въздействие върху жизнените процеси, протичащи в неговия организъм. Обезпокоителен е фактът, че по непонятни причини земното магнитно поле непрекъснато намалява, което неминуемо се отразява негативно на жизнения статус на жителите на планетата. През последните 500 години това намаление се оценява на около 50%.

Ако оставим настрана горещия спор кой всъщност е създал това възхитително творение – човека (Бог, Висш извънземен разум, еволюцията) логично е да си зададем въпроса: защо при всичкото му съвършенство все пак на човека не е осигурено безсмъртие. В християнската религия нещата са пределно ясни. Бог е създал първите хора - Адам и Ева, по свое подобие, т.е. безсмъртни. Обаче, поради неспазване на Божията повеля да не се докосват до забранения плод, те губят тази привилегия. Извън теологията отговорът на поставения въпрос е равносилен на леден душ. А той е, че всъщност водещо начало в случая е целесъобразността. Т.е. целесъобразно е съхраняването на вида и предаването с всяко следващо поколение на неговата наследствена информация, докато животът на отделния индивид представлява интерес само до изпълнението на неговите репродуктивни функции. А те се губят именно с напредването на възрастта...Излиза, че в отредения ни отрязък от време нашата основна мисия е да предадем във вечността съдържащата се в нас генетична информация. Като печеливш бонус ни е отредено в този отрязък от време да се порадваме на красотите на живота.

Малко вероятно е в близко бъдеще човечеството да успее да надхитри термодинамичните закони и да открие ключовете към капаните, поставени по пътя към лелеяното дълголетие, които са генетично закодирани в човешкия организъм. Сякаш някой, добре познаващ интелектуалните възможности на човека, се е „подсигурил”, поставяйки не един, а поредица от сложни капани пред изконния стремеж на човека да удължи своя живот.

Но все пак съществуват немалко възможности да „изкрънкаме” няколко годинки в повече над предписаните ни в собствената ни ДНК. Това, което е в нашите сили и възможности е чувствително намаляване на калорийността на ежедневно приеманата храна, редуциране на консумацията на въглехидрати, особено на т.нар. „бързи” захари, редовно използване на съдоразширяващи и подобряващи кръвната циркулация средства (топли вани, малки дози качествени алкохолни напитки, редовна физическа активност), консумиране на екологично чисти хранителни продукти и вода, богати на антиоксиданти плодове и зеленчуци, поливитаминни препарати и адаптогени, отказ от тютюнопушене, избягване на стресовите ситуации, позитивен поглед върху жизнените ситуации, повече смях и усмивки...

доц. д-р Димитър ПОПОВ




Брой: 5, 30 януари 2020
 
 
Продукти
 
ИСЛАМАКС (Islamax)
 
Комплекс Кръвно налягане - Хидокар
 
Витатабс® тирозин, йод и селен
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД