Както при хората, така и при химичните елементи има звездни мигове, при които те неочаквано попадат в светлината на прожекторите и стават обект на всеобщ интерес и внимание. Точно това се случва с цинка, скромния елемент от IIБ група на Периодичната система, чието откритие се губи далеч в древността, както това на златото, среброто, живака, медта, желязото, оловото и калая. Преобладава мнението, че наименованието на този елемент е дадено от швейцарския лекар и алхимик Филип фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз. То е свързано с немската дума zinke, означаваща зъбец, а обяснението е, че цинкът кристализира под формата на красиви, дълги игли. Древните са използвали някои от чудодейните свойства на цинка, без дори да подозират за неговото съществуване. Преди хилядолетия за поддържане на здрава и красива кожа китайките са натривали тялото си с перлен прах, който съдържа значително количество цинк. Съгласно преданията египетската царица Клеопатра поддържала своята невероятна красота, къпейки се в козе мляко, в които съдържанието на цинк също е високо. В древния Египет за лечение на рани и кожни болести още преди 5000 години са използвали мазила, в които влизали съставки с високо съдържание на този елемент.
Интересът към цинка във физиологията и медицината
нараства невероятно много след забележителното откритие на американските учени от Кеймбриджкия университет Д. Кейлин и Т. Ман, които в началото на 40-те години на миналия век доказват наличието му в състава на един изключително важен ензим – карбоанхидраза, чиято значимост за човешкия организъм е по същество идентична с тази на хемоглобина. Докато хемоглобинът осигурява на клетките на човешкото тяло живителния кислород, карбоанхидразата способства за инактивиране и извеждане от организма на въглеродния диоксид – крайния продукт от уникалния процес дишане, стоящ в основата на живота. В последвалите многобройни изследвания са открити близо 100 ензима, в състава на които влиза този елемент и поне два пъти повече такива, на чието действие той оказва влияние. Става пределно ясно, че цинкът играе съществена роля в огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм и е ключов фактор за появата или предотвратяването на редица сериозни патологии.
Официалното признаване на значителната роля, която цинкът играе за нормалното развитие и поддържане на жизнените функции на човешкия организъм, е направено през 1968 година на конференцията на Американското дружество по въпросите на прогреса в науката. Това послужва като допълнителен стимул за разгръщане на широкомащабни изследвания върху физиологичната роля на цинка в човешкия организъм и възможностите за неговото използване за лечението на широк кръг патологии.
Едно от последвалите значими открития се отнася до
способността на цинка да свързва и инактивира риновирусите, едни от най-разпространените инфекциозни причинители,
противодействайки по такъв начин на тяхното размножаване. Установено е, че в комбинация с витамин С цинкът върши истински чудеса по време на грипна епидемия. Това откритие в края на миналия век предизвика истинска еуфория в САЩ, където фармацевтичните фирми дори не смогваха да удовлетворят невероятното търсене на съдържащите цинк препарати. В наши дни по категоричен начин е доказано, че при дефицит на цинк се потискат на практика всички звена на имунната защита на човешкия организъм.
Редица изследвания недвусмислено показват, че цинкът играе важна роля в синтеза на носителя на наследствената информация – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), в процесите на възстановяване на клетките в човешкия организъм, в усвояването на фосфора и витамин Е, в синтеза на голям брой хормони (инсулин, кортикотропин, соматотропин, гонадотропини) и т.н. При дефицит на цинк организмът е в много по-голяма степен предразположен към развитие на диабет и язвена болест. Много важно е присъствието на цинк в менюто на бъдещите майки, особено в първите три месеца на бременността.
По категоричен начин е доказана изключителната роля на цинка за
мъжкото здраве
Установено е, че цинкът защитава клетките на простатната жлеза от израждане, подпомага производството и подвижността на сперматозоидите и синтеза (заедно с витамин D) на тестостерон. От този стероиден полов хормон зависи сексуалната функция на мъжете, производството на червени кръвни телца, както и редица типично мъжки качества – сила, издръжливост, окосмяване, глас и пр. Активните в сексуален план мъже губят значително количество цинк със семенната течност, поради което, е необходимо да повишат чувствително съдържанието на този елемент в хранителния си режим. Съществува обосновано мнение, че цинкът
способства за предотвратяване на развитието на опасното заболяване – аденом на простатата,
потискайки активността на ензима 5-алфа редуктаза, способстващ за превръщането на тестостерона в опасния дихидротестостерон, който провокира разрастването на тъканта на жлезата.
Многобройни изследвания сочат, че цинкът играе важна роля за доброто състояние на когнитивните функции на мозъка (мисловна дейност, памет, концентрация, съобразителност, реч), за добрия вид на кожата (заедно с витамин А), косата, ноктите и т.н. Редица оплаквания на хората в напреднала възраст (прогресираща атеросклероза, главозамайване, шум в ушите, отслабване на слуха, чупливост на кожните капиляри и т.н. ) в много случаи са следствие от дефицита на този елемент. Доказана е ролята на цинка за активизиране на участъците в мозъка, отговорни за формирането на възприятията за вкус и мирис.
Изключителен интерес предизвикват изследванията на американският учен Ананда Прасад от Университета в Детройт (щата Мичиган), който през 1961 година за първи път описва последствията от дефицита на този елемент в човешкия организъм – забавяне на растежа и умственото развитие, липса на апетит, отслабване на имунитета, недоразвитие на половите органи, лошо състояние на кожата, трудно зарастване на раните, нервносензорни смущения и т.н. Наблюденията си д-р Прасад направил в бедно египетско селце в делтата на Нил, жителите на което били подобни на привидения джуджета – безжизнени, апатични, ментално увредени и с изключително лошо състояние на кожата. Чрез прибавяне към оскъдното им меню на прости соли на цинка за кратко време ученият постигнал зашеметяващи положителни резултати.
Ежедневната потребност на човешкия организъм от този жизненоважен елемент се оценява на 15 мг. Приблизително 12 мг не се усвояват и се извеждат от организма, т.е. тялото ежедневно разполага с 2,5-3 мг цинк. Лидер по съдържание на цинк са стридите, в които неговото съдържание достига фантастичните 180 мг/100 г. Съгласно легендите великият съблазнител Джакомо Казанова преди поредния си романтичен подвиг изяждал 50 стриди. А френският крал Анри IV, при чието управление стридите се превърнали в изчезващ вид и който бил способен да спре започнатата битка, за да напише любовно писмо, изяждал цели 300! За жалост този деликатес е изключително рядък гост на трапезата ни. На второ място се нарежда телешкият дроб (12 мг/100 г), на трето – суровите тиквени семки (10 мг/100 г). Значителни количества цинк се съдържат в морските дарове (скариди, омари, миди, октоподи, калмари и др.), рибите, овчето месо, орехите, пшеничните кълнове и пр. Дози над 150 мг цинк са токсични за човешкия организъм, което следва да се има предвид при използване на хранителни добавки, съдържащи този елемент. Шест грама цинк водят до летален изход. В случая е полезно да си припомним думите на знаменития Парацелз, стоящи в предговора на почти всички учебници по токсикология и фармация:”Само дозата разграничава лекарството от отровата”.
Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ
