Доста разпространено е мнението, че възпаление има само тогава, когато в организма попаднат чуждородни организми: бактерии, вируси, гъбички и т.н. Но възпалението е универсален защитен механизъм, за който инфекциозните обекти не са задължителни. Нерядко имунната система отговаря с взрив от активност на редица външни и вътрешни неинфекциозни фактори. Например широко известни са автоимунните заболявания, когато имунната система атакува собствените тъкани. Хипоксията (недостиг на кислород в тъканите) също може да предизвиква активизиране на защитните сили на организма. Подобно свойство притежава и стресът.

Тъй като мозъкът представлява уникален орган, то и неговите защитни механизми съвършено не приличат на аналогичните процеси в другите части на човешкото тяло. Освен неврони в него има спомагателни клетки – невроглии. Със защитните функции се нагърбва един от видовете мозъчни глиални клетки – микроглиалните клетки. Това са фагоцити, способни да поглъщат инфекциозните обекти и да ги „асимилират”. Освен това, те отделят голямо количество противовъзпалителни вещества.

Отделените от микроглиите противовъзпалителни вещества трансформират средата, в която се намират невроните, променят техния метаболизъм. В резултат на това се нарушава образуването на медиатори, отговорни за предаването на импулси между клетките в мозъка. Самата микроглия също променя своята форма. Появяват се много израстъци и клетките мигрират по посока на най-близките синапси, вероятно, влияейки негативно на тяхната функция.

Изследвания установили, че стресът, особено хроничният, е факторът, който в най-голяма степен влияе на активността на микроглиите. Има предположение, че постоянните негативни преживявания предизвикват изменения в работата на мозъка, което в резултат може да доведе до депресия.

Провъзпалителни вещества могат също да навлизат в мозъка с кръвта от други органи и тъкани. Ако те са достатъчно много, ще бъдат в състояние да предизвикат по същия начин нарушение в работата на невроните и активизиране на микроглиите. По тази причина сред пациентите с хронични възпалителни заболявания процентът на депресивните разстройства е по-висок, отколкото сред здравите.

Естествено, теорията, според която стресът води до възпаление в организма, има и свои противници, които изтъкват нейните недостатъци.

Хората не реагират еднакво на стреса. Не при всички се развива депресия, независимо от това, че психическите травми могат да бъдат много тежки. Не е съвсем ясно: дали част от хората могат самостоятелно да преборят разрушителното действие на възпалението или в действителност то не играе роля в развитието на депресията.

Въпреки че депресията и хроничните възпалителни процеси съществуват доста често съвместно, невъзможно е да се каже със 100-процентова сигурност, че едното предизвиква другото. Пък и не всеки човек със заболявания е обречен на депресия.

Много хора с хронични заболявания постоянно приемат противовъзпалителни препарати. Ако хипотезата за възпалението беше абсолютно вярна, то тази група би била напълно защитена от депресия. Но това не е така.

Ако за депресията е виновно възпаление, по каква причина разстройствата на настроението се лекуват с антидепресанти? Та нали тези препарати въздействат на съвсем други механизми, усилвайки предаването на медиатори в синапса.

Оказало се, че част от антидепресантите притежават и противовъзпалителна активност. При едно изследване редовният прием на флуоксетин и циталопрам значително намалил възпалителните явления при артрит в мишки. Вероятно, тези препарати са способни също да намаляват възпалението в тъканите на мозъка. Освен това било отбелязано, че антидепресантите намаляват интензивността на хроничните болки, дори ако те имат явна възпалителна, а не психологическа природа.

Очевидно, депресията се развива под влиянието на много фактори. Много зависи от индивидуалните генетични особености, от състоянието на здравето и психологическите свойства. Но възпалителни явления наистина често присъстват при болните от депресия. Не е съвсем ясно, причина ли е това или следствие, но фактът си е факт. При това възпалението се съпровожда не само от депресия, но и от други неврологични и психиатрични разстройства, такива като шизофрения, множествена склероза, болест на Паркинсон и нарушения на съня. Ето защо има смисъл в отстраняването на причините, които могат да предизвикат изменения в работата на имунната система.

Възможно ли е да се защитим от възпаленията?

Главният редактор на списание Current Psychiatry Хенри Насрала смята, че главното е да се избегнат пусковите механизми на възпалението. От негова гледна точка това може да предотврати развитието на депресия или да намали тежестта на симптомите. Той посочил 9 рискови фактора за развитие на възпалителни явления в мозъчните тъкани.

Тютюнопушене

Пушачите вдишват стотици токсични вещества, от които организмът се стреми да се избави. В резултат клетките на имунитета се активизират във всички системи и органи. Смята се, че именно имунният механизъм задейства всички процеси, свързани с последствията от пушенето. Много хора, страдащи от депресия, пушат. Това се дължи на факта, че никотинът незначително подобрява настроението и за кратко намалява някои симптоми на депресия: тревога, нервност. Но, отчитайки ситуацията с възпалението, в резултат пушенето още повече задълбочава проблема в мозъка.

Нездравословна диета

Продуктите, включени в най-масовата, т.нар. „западна” диета, съдържат в себе си вещества, провокиращи възпаление. Към тази храна се отнасят рафинираната захар и наситените мазнини. При такова хранене човек постоянно поддържа в себе си възпалителни процеси, което води не само до депресивно състояние, но и до заболяване на други системи и органи.

Заболявания на устната кухина

„Зъбните проблеми” са източник на много усложнения със здравето. Хората с нелекуван кариес по-често страдат от заболявания на стомашно-чревния тракт, склонни са към развитие на пневмония. Хроничните гнойни огнища в устната кухина постоянно държат имунните клетки в състояние на бойна готовност. Около „лошите” зъби се води борба с болестотворните бактерии и имунните клетки активно отделят провъзпалителни вещества, които кръвта разнася из целия организъм.

Нарушение на хигиената на съня

Недостатъчният сън води до активизиране на имунните клетки в мозъка, което предизвиква изхвърляне на продукти от възпалението.

Дефицит на витамин D

Да, недостиг на този витамин се среща не само при децата, но и при възрастните. Витамин D е важен не само за костната тъкан, но и за работата на имунната система. Известно е, че в условията на негов дефицит човешкият имунитет реагира твърде „остро” на всичко. Т.е. при равни други условия се изхвърлят много повече възпалителни вещества, отколкото е нормално. Хората със затлъстяване страдат по-често от недостиг на витамин D. Всеки излишни 10% от индекса на телесната маса съответстват на снижаване на концентрацията на витамина с 4%. Смята се, че причината за това явление е в разтварянето на витамин D в мастната тъкан.

Затлъстяване

При хората със затлъстяване рискът от развитие на депресия се увеличава с повече от 50%. Затлъстяването – това не е само наднормено тегло. Освен че разрушава витамин D, мастната тъкан е постоянен източник на провъзпалителни вещества, които влияят негативно на работата на целия организъм, в това число и на главния мозък.

Нарушение на пропускливостта на червата

Възпалителните заболявания на червата, например язвен колит, са признати за една от причините за депресия.

Възпалените черва стават пропускливи за някои вещества, които в нормално състояние не трябва да попадат в кръвта. Организмът отговаря с освобождаване на противовъзпалителни вещества, което и става причина за развитие на депресия.

Стрес

Отдавна е установено, че стресовите събития са пусков механизъм за възпалителни реакции в тъканите. Това е вярно не само за главния мозък, но и за другите системи в организма. Например същите механизми са задействани в развитието на пораженията на сърдечно-съдовата система.

Алергия

Това също е „възпаление”. Но в ролята на чужди агенти встъпват хранителни продукти, цветен прашец, лекарствени вещества, елементи от клетъчните стени на бактериите. Смисълът на случващото се е все същият – задейства се имунният механизъм, в резултат на който в организма се образуват вещества, отговорни за развитието на възпаление.

 Иван ПЕТРОВ