Макар и да не е толкова известно, както „класическия“ ларингит, това заболяване е доста разпространено. Основната му причина за неговата поява е гастроезофагеалният рефлукс.
При правилно избрано лечение тази патология има благоприятна прогноза и завършва с пълното изчезване на всички клинични прояви. В противен случай състоянието може да се усложни с поява на трахеобронхит или аспирационна пневмония. Рефлуксният ларингит се нарича още ларингофарингеален рефлукс.
Най-често от това заболяване страдат хора на възраст от 20 до 60 години. В същото време жените са малко по-склонни да страдат от това заболяване, отколкото мъжете. Установено е, че повече от 15% от хората, диагностирани с гастроезофагеална рефлуксна болест, впоследствие развиват специфични възпалителни промени в горните дихателни пътища. 
От патогенетична гледна точка развитието на гастроезофагеален рефлукс се основава на недостатъчност на долния сфинктер, който е отговорен за затварянето на хранопровода. В резултат на такова нарушение сфинктерът винаги е в леко отворено състояние и по време на свиване на стомаха съдържанието му се изхвърля нагоре.
При гастроезофагеална рефлуксна болест, придружена от недостатъчност на горния езофагеален сфинктер, агресивното съдържание на стомаха преминава през хранопровода и навлиза в по-високите структури, а именно фаринкса и ларинкса. Поради дразнещия ефект върху лигавицата стената на ларинкса претърпява възпалителни промени.
Съществува и втори индиректен механизъм за възникване на рефлуксния ларингит. Обикновено рефлексните дъги на ларинкса участват в осигуряването на кашличен рефлекс. Той изпълнява защитна роля и е отговорен за отстраняването на чужди маси, навлезли в горните дихателни пътища. При такъв патологичен процес по някаква причина се нарушава активността на рефлексните дъги, което води до стагнация на лигавичната секреция и образуване на възпалителна реакция.
Има голям брой фактори, които могат да допринесат за ретрограден рефлукс на стомашно съдържание и следователно да създадат благоприятни условия за възникване на рефлуксния ларингит.
На първо място, тези фактори включват неправилно хранене. Яденето на твърде много сол, мазни храни, храни с кофеин може да допринесе за проблеми с подвижността на хранопровода и неговите сфинктери. Това включва и прекомерно пристрастяване към алкохола. В риск са хората, които системно преяждат или пропускат хранения.
Важна роля играят и съществуващите възпалителни заболявания на различни части от храносмилателната система, например гастродуоденит. Различни състояния, придружени от повишаване на вътреабдоминалното налягане, предразполагат към образуването на тази патология.
В някои случаи рефлуксният ларингит се дължи на безконтролна употреба на определени лекарства. Тези препарати включват нитрати, бета-блокери, антидепресанти и много други лекарства.

...