Бойка ВЕЛИНОВА

 Насилието, основано на пола, е една от големите последици от неравенството между мъжете и жените. Това е социален проблем, при който жените страдат от безброй потисничества заради простия факт, че са жени.

Насилието, основано на пола, може да бъде физическо, сексуално, психологическо или икономическо, а насилниците обикновено са настоящи и бивши съпрузи или интимни партньори; но могат да бъдат и баща, син, внук… Най-разпространените форми на насилие над жени са: домашното, сексуалното, фемицид, убийство на честта, трафик на хора, детски брак, генитално осакатяване и увеличеният процент на дигитално насилие.

Насилието над жени има сериозни краткосрочни и дългосрочни физически, икономически и психологически последици за жените и момичетата и възпрепятства тяхното пълноценно и равноправно участие в обществото. Мащабите на неговото въздействие, както върху живота на отделните хора и семействата, така и върху обществото като цяло, са огромни.

По данни на ООН приблизително 736 милиона жени по света или над една от три е преживяла през живота си насилие, основано на пола. През 2021 г. цената на насилието, основано на пола, в Европейския съюз се оценява на около 366 милиарда евро годишно, а това срещу жени съставлява 79% от тези разходи – или 289 милиарда евро.

Европейското законодателство за насилието, основано на пола, не включва и не разглежда мъжете заради презумпцията, че няма социален проблем, който да води до това жените да нападат, малтретират, изнасилват или убиват мъже, заради това, че са мъже.

За мачо обществата предпочитаната форма на реализация на момичетата и младите жени е в дома и семейството и образованието е насочено към дейности като бродиране, чистене, готвене или грижа за децата. Дори движенията за еманципация на жените през ХХ век, университетите и академиите на науките не приемали жени. Едва през втората половина на века на жените е разрешено да носят панталони на обществени места. Дискриминацията и соченето на жената като второстепенна се случва от откровените сексистки изрази в Библията до всички практикувани религии.

НЕПРИМИРИМОСТ КЪМ ТИРАНИТЕ

Новините за насилия по полов признак и за домашно насилие в Испания присъстват в началото на емисиите и обществото е непримиримо към тези проявления. Въпреки това – като в цял свят вследствие на ковид кризата, броят на жените, жертви на насилие, основано на пола, се е увеличил с 3,2% през 2021 г. до 30 141 и не напразно ООН го нарече явлението „Пандемия в сянка“.  Процентът на жертвите на насилие, основано на пола, на 14 и повече години е 1,4 на 1000.

В Испания е силен мачизмът – начинът на мислене на тези, които твърдят, че мъжете по природа са по-добри или по-висши от жените. Етимологията на думата мачо идва от латинското mascŭlus за обозначаване на мъжкаря при различни видове, а на езика науатъл може да се отнася до екземпляр, достоен на подражание.

Мачизмът проповядва поведение и вярвания, които насърчават, възпроизвеждат и засилват различни форми на дискриминация срещу жените. Изгражда се чрез поляризацията на роли и стереотипи, които строго разделят мъжкото от женското. Сексизъм, дискриминация в кариерата или на работното място, икономическо неравенство и всички проявления на битово насилие са част от обстоятелствата, които испанското общество в последните години се стреми да изкорени.

Още един проблем е, че въпреки че мачизмът е клеймен и отричан, данните показват, че новите поколения не са толкова егалитарни, колкото си мислим. Според FAD Youth and Gender Barometer един от всеки петима млади мъже вярва, че насилието, основано на пола, не съществува и че то е идеологическа измислица. По същия начин 7 от 10 жени смятат, че неравенствата в Испания са големи, но само 4 от 10 мъже виждат същото.

ПОТИСНИЧЕСТВОТО НА МОМИЧЕТА И ЖЕНИ КАТО НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА

Връщането на талибаните на власт в Афганистан бързо и ефективно постигна това, от което цял свят се безпокоеше: че отношението към жените ще се телепортира обратно в пещерната епоха. Бяха въведени и наложени някои от най-лошите дискриминационни политики, основани на пола, виждани по света.

В азиатската държава религията и традициите са оправдание жените да са лишени от основни човешки права и да са произволни жертви на всякакво насилие – физическо, сексуално, емоционално. Те са спрени от образование, нямат достъп до здравеопазване и не могат да работят извън дома си. Длъжни са да се покриват изцяло на обществени места и трябва да бъдат придружени от мъж, ако пътуват. Забраниха им да използват фитнес зали и паркове.

Афганските момичета и жени продължават да бъдат подложени на нечовешки догми и са обект на продажба или публично бичуване. Според Сима Бахус, изпълнителен директор на Организацията на обединените нации за жените, в страната на талибаните съществуват „прецизно изградени политики на неравенство“ и Афганистан рязко се отцепва от останалата част от международната общност, заличавайки само за месеци десетилетията напредък по отношение на равенството между половете и правата на жените. На този фон насилието, основано на пола и домашното насилие се подразбират от само себе си.

Но това води до нещо много по-страшно: „Тази умишлена поредица от мерки за дискриминация срещу жените и момичетата в Афганистан е ужасен акт на самосаботаж в страна, изправена пред огромни трудности: от свързани с климата и природни бедствия до глобалните икономически трудности, които оставят около 25 милиона афганистанци в бедност и глад“, казва тя. Други цифри сочат, че приблизително 95 процента от населението и почти всички домакинства, оглавявани от жени, не получават достатъчно храна.

Възпирането на момичета от образование им пречи да реализират пълния си потенциал и ги излага на повишен риск от ранни бракове, ранна бременност, насилие и малтретиране. От Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ, анализират и изчисляват финансовите загуби и посочват, че афганистанската икономика ще спечели най-малко 5,4 милиарда долара, ако сегашната кохорта от три милиона момичета завърши средно образование и се присъедини към работната сила. Страната губи 2,5 процента от годишния си брутен вътрешен продукт (БВП) само от това.

Последствията са много по-големи: нефинансовите въздействия от лишаването на достъп на момичета до образование предполагат бъдещ недостиг на жени учители, лекари и медицински сестри, както и нарастващи разходи за здравеопазване, свързани с бременността на подрастващите.

Афганистан остава в плен на дълбока икономическа и хуманитарна криза, посочва и ръководителят на Фонда на ООН за населението (UNFPA) д-р Наталия Канем. „Сривът на здравната система компрометира достъпа на жените и момичетата до услуги за репродуктивното здраве, включително грижи за майчиното здраве, особено за повече от девет милиона души, живеещи в отдалечени райони на страната. За приблизително 24 000 жени, които раждат всеки месец в труднодостъпни райони, раждането може на практика да бъде смъртна присъда“, каза тя.

ДА РАЗКЪСАШ МЪЛЧАНИЕТО

Няма нужда да ходим чак в Афганистан и да цъкаме с език, възмутени как жените са жертви на чудовищните дискриминационни политики, наложени от средновековния манталитет на талибаните. В България жените поне на хартия сме равноправни, но на практика тези, които отстояват правата си, не са харесвани.

У нас нравите са патриархални, обществото е недорасло и си обичаме агресорите – мъжът бие, защото е силен. На него му се полага секс, затова и може да принуждава жената да го задоволява. Ако той има много и безразборни връзки, е герой. Ако жената прави същото, е уличница или кучката, която разваля семейства. Жената е глупава и много говори, затова трябва да й се затвори устата с няколко шамарчета. Шокирате ли се от тези констатации? Че защо? Още са пресни случаите с актрисите Мария Бакалова и Диана Димитрова и гадните коментари срещу тях в социалните медии. Ако жената преуспява в бизнеса или кариерата, непременно са намесени кревати и алфа мъжкари, на които го дължи.

Това е масовото съзнание на битово ниво и дори български жени, научавайки за случаи на насилие от мъж над жена, която зависи от него по някакъв начин, защитават насилника и обвиняват жертвата. Затова и толкова бледи и спорадични са опитите публично да се разобличава насилникът по подобие на САЩ и движението #MeToo. В нашия балкански манталитет няма начин жената да не е предизвиквала с минижуп или да не е била пияна. Вероятно хиляди случаи на побой или изнасилване изобщо не стигат до регистрация, което води до тежки психологически травми и нереална статистика.

У нас, както е известно, няма единна официална статистика и за насилието, основано на пола и домашното насилие. Разчита се на данните на Главна дирекция „Национална полиция“ или районните съдилища по места. По данни на Висшия съдебен съвет (ВСС) в районните съдилища годишно са над 3000 делата, постъпили, разгледани и приключени на първа инстанция по Закона за защита от домашното насилие. Според някои данни през 2021 г. в България най-малко 22 жени са убити от мъже и почти във всички случаи заподозрени за убийството са техни партньори, съпрузи, синове.

Между иранските жени, които покориха света със смелото си изявление срещу потисничеството, и туркините, които стават все по-забрадени и с все по-ограничени права – насилието, основано на пола и домашното насилие, а и всички други форми на превъзходство на мъжа над жената, е време да останат в миналото.