в-к Лечител
в-к Лечител
 

МАГНЕТИЗМЪТ – ЕДНО ОТ ВЕЛИКИТЕ ТАЙНСТВА НА ПРИРОДАТА

Брой: 26, 1 юли 2021 - СЛУХЪТ
Магнетизмът е едно от великите тайнства на природата, чиято същност и въздействия върху нашата планета от столетия са обект на горещи спорове и невероятни хипотези.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 Много изследователи смятат, че първите сведения за магнитните свойства на определени тела се отнасят към Поднебесната империя около 4 000 години пр.н.е. Предполага се, че там е открит минералът магнетит, съдържащ оксиди на двувалентното и тривалентно желязо и притежаващ магнитни свойства – способност да привлича железни предмети. Без съмнение, магнетитът е бил познат и в Древна Гърция. Първите писмени сведения за удивителните свойства на магнетита датират от VIII век пр.н.е. и са свързани с името на древногръцкия философ Талес Милетски. В своята обемиста философска поема „За природата на нещата (лат. - De rerum natura) в шест книги и 7 000 стиха, издадена през през I век пр.н.е., древноримският поет и философ Тит Лукреций Кар описва камък, привличащ желязото, който назовал магнит – по името на античния град Магнесия в Мала Азия, където той бил открит. Според Плиний Стари обаче, названието магнит всъщност произлиза от името на легендарен пастир с името Магнес, който открил камък, привличащ желязната тока на колана му. Редица древногръцки автори наричат магнетита херкулесов камък. Според легендата египетската царица Клеопатра не се е разделяла с магнитния си амулет – за съхранение на младостта и красотата.

В редица древни манускрипти от Китай, Индия, Япония, Египет и Древна Гърция се съдържа информация за природните магнити и тяхното чудодейно действие върху човешкия организъм. Т.нар. „Жълт учебник по вътрешни болести”, издаден в Поднебесната империя около 2000 години пр.н.е., се приема за първото писмено свидетелство, описващо използването на природните магнити за целебни цели. В Древна Гърция широко се ползвали бижута, изработени от магнетит, за които убедено се смятало, че премахват множество болежки.

Магнитотерапията добива широка популярност в Средновековието

благодарение на швейцарския лекар и алхимик Филип фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз. В края на XVIII и началото на XIX век значителен  принос в тази област внася и немският лекар Фридрих Месмер – горещ привърженик и популяризатор на това уникално лечебно средство. В магнитното въздействие имало някаква мистичност, поразяваща човешкото въображение и отприщваща неговата фантазия, приписвайки му невероятни, свръхестествени възможности и очаквания.

В наши дни магнитотерапията също има множество привърженици. Нещо повече, в последните години тя се превърна в истинска мантра. Отделно направление в магнитотерапията е т.нар. магнитна вода, на която също се приписват безброй благотворни въздействия. Първите сведения в тази връзка са свързани с името на швейцарския лекар Дьо Гарсю, който смятал, че тя е особено полезна при лечението на болести на бъбреците, белите дробове и стомашно-чревния тракт. Съвременните привърженици на Дьо Гарсю приемат, че под действието на магнитното поле водата придобива „природосъобразна”, подредена структура, която безпогрешно се разпознава от човешкия организъм и действа положително на редица негови органи и системи.  Иначе казано, водата е този „посредник”, който трансферира действието на магнитното поле върху човешкия организъм. В Китай се произвежда уникална магнитна кана, която получи над сто златни отличия, едно от които на Световния конкурс за медицински апарати, проведен в Париж в края на миналия век. Многобройни експерименти по убедителен начин доказват, че водата, преминала през магнитно поле, в значително по-малка степен е склонна към образуване на котлен камък – кошмара на топлотехниката. И въпреки яростната съпротива на физиците-теоретици, отричащи такава възможност, в много топло- и електроцентрали действат такива установки, които дават отлични резултати.

Съществуват не малко изследвания за благотворното въздействие на магнитната вода при отглеждането на домашни животни

– подобрява се жизненият им статус, повишава се млеконадоят при кравите и овцете, броят на снасяните яйца от кокошките-носачки и пр. У някои култури се достига повишаване на добивите с до 20-30%. Предполага се, че целебното действие на прочутата френска минерална вода „Евиан”, която извира в близост до град Евиан льо Бен, се дължи на преминаването й през мощни естествени магнити дълбоко в земните недра.

Установено е, че по непонятни причини земното магнитно поле не е спокойно, а пулсира с честота около 8 херца/сек (осем пулсации в секунда). Многобройни наблюдения показват, че живите организми на планетата са се „настроили” на тази честота, в т.ч. и всички тези около 37 милиарда клетки на човешкия организъм.

Исконна е мечтата на човека  да отгатва правилната посока, както в безбрежната пустиня, така и в моретата и океаните. Съществуват много легенди и предания за използване на магнитните свойства и, в частност – на магнетита, за постигане на тази заветна цел. В една от тези легенди се разказва за камила, пътуваща в керван през пустинята, на чийто гръб бил закрепен съд, в който върху дървена повърхност плувал къс магнетит. По удивителен начин последният заемал точно определена посока, показвайки правилния път през безкрайните пясъци. Съществуват множество писмени сведения за изобретяването на компаса в древния Китай. Предполага се, че първият компас, датиращ от времето на династията Хан (206 – 220 година пр.н.е.), е бил направен от магнетит и използван за... гадаене, докато компасът, използван за морска навигация, е създаден значително по-късно – през XI век – по време на династията Сонг. Според други изследователи обаче китайците са открили компаса значително по-рано – доста преди 1100 години пр.н.е. Впоследствие те създали далеч по-съвършен компас с метална игла, който изпитвал значително по-малко триене в сравнение с използваната дотогава лъжица, въртяща се върху полирана повърхност. С годините компасът станал неотделим инструмент в морската навигация.

 Разбира се, същестуват и много красиви предания, свързани с удивителните магнитни свойства. Например в град Неапол (Италия) стои паметник на златаря Флавио Джойя, живял в края на XIV век, който е назован „изобретател на компаса”. В това предание се разказва, че за да получи ръката на любимото момиче, нейният баща поставил условието той да се научи да гребе по права линия нощем и в мъгла. Безспорно, невероятно трудна задача и за най-опитните рибари. Наблюдавайки при работата си необичайното поведение на железните стружки да се подреждат в определена посока, хитрият златар измайсторил примитивен компас, с който блестящо се справил със сложната задача. Месец по-късно бащата удържал на думата си и Флавио Джойя получил ръката на своята избраница, а рибарите – компаса. 

Ъгълът, под който магнитната стрела на компаса се отклонява от направлението „север-юг”, се нарича магнитно склонение. Знаменитият мореплавател Христофор Колумб открива, че магнитното склонение зависи от географските координати, което широко се използва в морската навигация.

Всъщност, действието на компаса е свързано с наличието на магнитно поле на земята – уникално свойство на нашата планета, вероятно възникнало преди около 4,2 милиарда години. 

Произходът на земното магнитно поле е забулен в множество тайни

и загадки, витиевати хипотези и свръхсложни изчисления. Според една от хипотезите земното магнитно поле е резултат от плискането (в резултат на въртенето на земята) на дълбочина около 2900 км на страховит океан от разтопена магма с температура около 4000 градуса Целзий, която има магнитни свойства, благодарение на съдържащите се в нея железни оксиди. Съществуването на земно магнитно поле е безспорен факт, както и огромното му влияние върху живата и неживата природа на земята.

Първите научни представи за магнитното поле въвежда през XIX век знаменитият английски физик Майкъл Фарадей. Той предложил изобразяването му посредством затворени силови линии, излизащи от южния и влизащи в северния полюс на магнита. Мисълта, че земята всъщност представлява гигантски магнит, изказва в далечната 1600 година английският физик, лекар и философ Уилям Гилберт. Същият определя северния магнитен полюс като точка, където земното магнитно поле сочи вертикално надолу, т.е. 90 градуса.

През 1831 година английският полярен изследовател Джон Рос на полуостров Бутия в Канадския архипелаг открива северния  магнитен полюс на земята. Там той измерва ъгъл на магнитния поток равен на 890 59’, т.е на практика 900. Десет години по-късно Джеймс Рос, неговият племенник, открива в Антарктида – южния магнитен полюс. Любопитно е, че през живота на планетата, ориентацията на земното магнитно поле се е обръщала много пъти, като магнитният север е ставал магнитен юг и обратно. Този феномен се нарича инверсия на магнитното поле на Земята или геомагнитна инверсия. Прецизни измервания показват, че земното магнитно поле се изменя непрекъснато по интензитет и направление. През последните години се наблюдава активно движение на магнитните полюси, като

северният магнитен полюс се придвижва от северното крайбрежие на Канада към Русия,

чиято територия вероятно ще достигне към 2050 година. Според френски и датски учени силата на земното магнитно поле рязко се променя на всеки десет години, в резултат на зараждането в ядрото на планетата на особени „турбулентни” вълни на магмата, бълбукащи в близост до границата с мантията.

Една от най-важните функции на земното магнитно поле е защитата, която то осигурява срещу убийствените космически лъчи, струящи от Слънцето, притежаващи колосална енергия, способна да изпепели планетата ни и да унищожи живота върху нея. Невидимата мрежа на земното магнитно поле ги улавя и задържа в т.нар. радиационни пояси (пояси на Ван Алън). Радиационните пояси на Ван Алън са открити през 1958 година. Съставени са от електрически заредени частици, проникнали в магнитосферата на земята от космическото лъчене. Вътрешният пояс се намира на разстояние до 4000 км над земната повърхност и се състои от протони, а външният, състоящ се от електрони, достига до 60 000 км височина.

Космическите лъчи, които достигат магнитосферата на земята, се състоят от протони -  92%, алфа-частици (хелиеви ядра) – 6%, по-тежки елементи и електрони – по 1%. По време на т.нар. слънчеви изригвания потокът на тази убийствена радиация значително нараства. Красивото северно сияние всъщност представлява сблъсък на идващите от слънцето високоенергийни частици с магнитосферата на земята.

Един от първите учени, който в началото на XIX век недвусмислено доказва наличието на пряка връзка между процесите в Космоса и най-вече – на Слънцето, и биосферата на земята е младият руски учен Александър Чижевский, смятан за баща на хелиобиологията. Според учения слънчевата активност оказва съществено въздействие върху човешкия организъм, засягайки в значителна степен сърдечно-съдовата, нервната, дихателната и ендокринната система. Той открива наличието на удивителна връзка между тази активност и появата на смъртоносните епидемии от чума, холера и грип, взели през вековете живота на милиони хора на земята.

Съдбата на знаменития учен е твърде нерадостна. В годините преди и по време на Втората световна война той попада в безмилостната месомелачка на НКВД, преследващ безмилостно и жестоко „враговете на народа”. По скалъпени обвинения той е въдворен в изправителен трудов лагер в далечния Урал, след което изпратен на заточение в Караганда - Казахстан. Значителна отрицателна роля за неговата съдба изиграли и някои знаменити по онова време учени като академиците Климент Тимирязев и Абрам Йоффе. Отзивът на академик Тимирязев за дисертацията на Чижевский бил съкрушителен: „По-голяма безсмислица трудно може да се представи”. А академик Йоффе категорично заявил, че Чижевский няма познания нито по физика, нито по биология, т.е. той е фигура, която позори съветските учени... Затова пък новаторските идеи на Чижевский стават известни по света, където получили полагащата им се висока оценка от научната общност. Ученият бил избран в многочислени научни дружества във всички континенти. В Сорбоната – един от най-престижните университети на Стария континент, сред барелефите на велики учени стои и неговият – на Александър Чижевский. През септември 1939 година в Ню-Йорк се състоял Първият международен конгрес по биофизика и космическа биология, на който той бил поканен, но властите в СССР му отказали пътуването. Независимо от това, на този голям научен форум задочно той бил избран за почетен президент. Конгресът издигнал неговата кандидатура за присъждане на Нобелова награда, но ученият великодушно се отказва от високата чест, убеден, че властите в СССР няма да му позволят да я получи.

По безспорен начин е установено, че слънчевите изригвания предизвикват сериозни промени в интензитета на земното магнитно поле, които се „улавят” от много хора. Те изпитват сериозен дискомфорт – повишено кръвно налягане, потиснатост, безсъние, раздразнителност, главоболие и т.н. Смята се, че след 55-годишна възраст чувствителността на човешкия организъм към смущенията в земното магнитно поле нарастват значително, особено при хора с вегетативна дистония, сърдечно-съдови проблеми и прекарали инфаркт или инсулт. Тези смущения се регистрират от микроскопични рецептори, разположени в кръвоносните съдове, чиято реакция служи като пусков механизъм за въпросния дискомфорт. Според статистиката около

70% от инфарктите, инсултите и хипертоничните кризи се случват именно по време на слънчевите изригвания,

предизвикващи магнитните бури.

Редица постулати в прочутата Тибетска медицина са свързани с цикличните изменения на слабото земно магнитно поле, към които човешкият организъм е особено чувствителен. Смята се, че през годината всички човешки органи преминават през максимум на своята активност. Сърцето – от средата на май до края на юни, черният дроб – от средата на февруари до края на април и т.н. Налице е и денонощен биоритъм – сърцето е максимално активно от 11 до 13 часа, а минимално – от 23 до 1 часа, черният дроб съответно от 1 до 3 часа и от 13 до 15 часа. Както изгревът, така и залезът на Слънцето оказват съществено въздействие върху състоянието на човешкия организъм. При залез лекарствата действат значително по-силно (приспивателните – до 40 пъти!), поради което тибетските лечители препоръчват те да се приемат именно по това време, при това в по-ниски дози. При залез и действието на алкохола е значително по-силно.

 В наши дни невероятен ажиотаж предизвикаха мащабните изследвания на японския професор Киохе Накагава, в които участват близо 12 000 доброволци. Получените резултати убедително доказват, че отсъствието на земното магнитно поле води до широк кръг от патологични отклонения, свързани с обща слабост, повишена уморяемост, ниска работоспособност, главоболие, лош сън, промени в кръвното налягане, болки в ставите и гръбначния стълб, смущения в храносмилането и т.н. Според учения милиони хора на планетата страдат от това заболяване. Всъщност, съвременният урбанизиран човек се е барикадирал в железобетонни кутийки, които екранират земното магнитно поле. С всеки следващ етаж той все повече се откъсва от неговото стимулиращо жизнените процеси в човешкото тяло действие. Особено тревожен е фактът, който безспорно се отразява на жизнения статус на земните жители, е необяснимото постоянно понижение на земното магнитно поле, което през последните пет столетия се оценява на цели 50%!

Все още съществуват множество бели полета в изясняването на естеството на действие на магнитното поле върху човешкия организъм, които представляват сериозно предизвикателство пред световната наука. С мълниеносна бързина обаче в търговската мрежа се появиха множество магнитни аксесоари с „магическо” въздействие, възторжено и бодряшки рекламирани в публичното пространство. В този смисъл пред учените стои нелеката задача да разкрият тайната на това уникално въздействие и да предпазят света от това за пореден път да попадне в плен на мечтателите за бързи и лесни печалби. Защото, не е тайна, че най-печелившият бизнес е този със страха от болести.



Брой: 26, 1 юли 2021
 
 
Продукти
 
ДИБУС (DIBUS)
 
ЕВОНИЯ (EVONIA)
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД