Има немалко хора, които в продължение на години ходят по лекари и се оплакват от шум в ушите и влошен слух, а медиците правят безкрайни и често безмислени опити да освободят слуховите им органи от ушна кал. Междувременно снижаването на слуха, появата на шум в ушите могат да бъдат свързани с едно много сериозно заболяване – отосклероза. По някои оценки, отосклерозата става причина за 10% от случаите на търсене на лекарска помощ поради влошаване на слуха.
Същността на отосклерозата е в това, че слуховите костици, изпълняващи ролята на резонатори в предаването на звуковите колебания отвън във вътрешното ухо, изведнъж започват да се разрастват. Намалява или въобще се прекратява тяхната подвижност. В резултат пациентът усеща шум в ушите и постепенно губи своя слух. В началото той може да чува по-лошо определен честотен спектър, а с времето отслабването на слуха се задълбочава. Често процесът започва в едното ухо, но в края на краищата обхваща и двете уши.
От това заболяване страдал Лудвиг ван Бетовен
Той започнал да губи слуха си на 24 години, а на 44 вече бил напълно глух. При това великият композитор запазил способността си да чува, по-скоро – да чувства звуковите колебания от фортепианото, предаващи се чрез специална пръчица.
Коварството на отосклерозата е, че глухотата не възниква рязко, а настъпва постепенно, и пациентът може да не усети промените веднага. Когато той все пак почувства снижаване на слуха и се обърне за помощ към лекар, най-често се стига до отстраняване на ушни тапи (от ушна кал), лечение на възпалителни заболявания, такива, като например евстахит. Това отнема много време. Всички лечебни мероприятия завършват без резултат. Слухът не просто не се възстановява – той продължава да се влошава.
Причината за тази ситуация е, че за поставянето на диагноза „отосклероза” е нужно сериозно оборудване, което най-често липсва в обикновените поликлиники.
Как при това положение може да се диагностира или да се изключи отосклерозата?
Първата стъпка е да се изключат такива прости причини за понижаване на слуха, като чуждородни тела в ухото, запушвания от ушна кал и възпаление на слуховите тръби (евстахит). Тези причини се виждат в отоскоп при обикновен преглед от специалист.
След това се прави изследване, наречено „аудиометрия”. Човек си слага слушалки и пред него се поставя пулт. Докторът с помощта на специално оборудване изпраща на пациента звукови сигнали. Ако човекът чуе сигнал, той натиска копчето на пулта, който държи в ръцете. Изпращаните сигнали са с различна честота. По този начин се установява диапазонът на слуховото възприятие. В самото начало на развитието на отосклероза човек чува по-лошо ниските честоти.
След аудиометрията се провежда тимпанометрия. Това изследване показва подвижността на тъпанчевата ципа и проводимостта на слуховите костици с помощта на изменения на налягането в слуховия канал.
Ако данните от тимпаноментрията и аудиометрията потвърдят подозренията за отосклероза, се провежда компютърна томография. На снимката се вижда състоянието на костиците, и по нея с точност до 100% може да се определи наличието на отосклероза или, напротив, за радост, да се изключи това заболяване.
Пациентите с отосклероза често питат: откъде се е появила тази болест? Отговорът не е особено обнадеждаващ. Отосклерозата е едно от не толкова многото заболявания, чиято природа все още остава неизвестна за науката.
Според лекарите
много важен фактор е наследствеността
Известно е, че отосклерозата поразява по-често жените. Знае се също, че тя възниква в много случаи по време на половото съзряване, в период на бременност или климакс, което навежда на мисълта за нейната хормонална природа. Има дори научни данни, които говорят, че болестта е свързана с повишена изработка на естрадиол – един от женските полови хормони. Но никой все още не може да посочи категорично причините и следствията. Защо при едни пациенти под влияние на едни и същи фактори възниква отосклероза, а при други не, защо именно слуховите костици започват да растат патологично и да губят своята подвижност – това никой не знае.
А как се лекува отосклерозата? Въпросът е едновременно лесен и труден. Лесен – защото неговият отговор е еднозначен.
Лекува се само хирургически
Вместо патологично изменените слухови костици се поставя протеза. Няма друг начин за пълно възстановяване на слуха. Операцията се провежда под местна наркоза. При качествено изпълнение – един път, а резултатът се запазва за цял живот.
Това е и труден въпрос, защото лекарят винаги изпитва затруднение и притеснение да заяви на пациента, че неговата болест се лекува само хирургически. Операцията винаги е риск. А операцията на слуховите органи е много голям риск. Следва с максимална сериозност да се подходи към избора на клиника и специалист, които ще проведе тази отговорна операция. И след хирургическото лечение е важно да се следват препоръките на лекаря, точно и неотклонно да се спазват ограниченията. А такива има и то доста сериозни. Никакви скокове с парашут, никакви гмуркания с акваланг, никакви атракционни влакчета и въртележки. Не е желателно също да се пътува във влак. И по възможност следва да се избягват самолетните полети. Сигурно ви се струва, че това не е никакъв живот! Повярвайте – за човек, който е изгубил слуха си и отново е започнал да чува, въпросът за тези ограничения е просто смешен.
За съжаление, съществуват редица противопоказания за провеждане на такава операция. И сред тях е възрастта. На хора от третата възраст такива операции не се правят, тъй като рисковете са твърде големи. В редица случаи ситуацията може да се облекчи и дори съществено, с помощта на слухов апарат. Но при възрастните хора днес е невъзможно да се върне цялото многообразие от звуци на околния свят.
Много пациенти питат – а какво ще стане, ако не се направи операция? Ще умра ли?
Не, няма. Това не е туморен процес и той не става с времето злокачествен. Но слухът ще продължи да отслабва и постепенно с голяма вероятност ще изчезне напълно.
Може да се отлага за известно време операцията, да се използва слухов апарат. Резултатът от хирургическото лечение няма да се влоши от това. Ако само не възникнат противопоказания, които въобще няма да позволят да се проведе замислената хирургическа намеса и да се възстанови слуха.
Така че по възможност, ако е поставена диагноза отосклероза, нужно е все пак да се вземе решение. Животът на човек с понижен слух, и още повече в пълна глухота, не е за завиждане. Той губи връзка с близките, с реалността като цяло. Доста бързо неговото психоемоционално състояние започва да страда сериозно. Спомняте ли си колко трагично звучат късните произведения на Бетовен? Навярно това е свързано с неговата глухота. Ако той в онези години е имал възможност да си върне слуха с такава операция как смятате, дълго ли би се колебал?
Владимир ЙОНЕВ
