Ново изследване на мозъчни клетки от плъхове разкри потенциално лечение срещу деменция и епилепсия, което може да бъде насочено към намаляване количеството на токсичен газ в мозъка.

Изследването демонстрира, че терапии за понижаване нивата на водородния сулфид, или сероводорода (H2S), в мозъка, могат да помогнат за предотвратяването на увреждания, причинявани от газа. Като тествали мозъчни клетки от плъхове, авторите му от университетите на Рeдинг и Лийдс във Великобритания и университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ открили, че H2S играе роля за блокирането на ключов път в мозъчните клетки, който помага на мозъка да комуникира ефективно.

Д-р Марк Далас, доцент по клетъчна невронаука от Редингския университет, казва: „Това е вълнуващо откритие, защото дава нови насоки за ролята на водородния сулфид при различни мозъчни болести като деменция и епилепсия. Налице е нарастващ интерес към ефекта от сероводорода върху мозъка и това изследване показва колко важни могат да бъдат последиците от натрупването му за правилното функциониране на мозъка.“

Учените наблюдавали, че водородният сулфид нарушава нормалната работа на калиевите канали. Тези канали регулират електрическата активност по протежение на всички връзки между мозъчните клетки и когато правилното им функциониране било възпрепятствано, се наблюдавали свръхвъзбудими мозъчни клетки, което според изследователите води до смърт на неврони.

Те смятат, че намирането на лекарства, които да ограничават производството на водороден сулфид в мозъка, би могло да донесе многобройни ползи за различни състояния и съществуват ясни връзки между натрупването на този газ и други предупредителни сигнали за заболявания като „Алцхаймер“.

При изследването клетки, взети от мозъка на мишки, били заредени с  H2S молекула от донор, след което били наблюдавани електрическите сигнали в мозъчните клетки. Полученото като резултат излагане на водороден сулфид увеличило нивото на активността в мозъчните клетки и експериментът успял да разкрие, че ефектът бил специфично контролиран от изследвания калиев канал.

Екипът успял да открие и коя част от калиевия канал прави възможен въпросния ефект от H2S. Учените използвали мутирала форма на този канал, за която вече е показано, че защитава невроните от множество токсични стимули, в това число бета-амилоид, и установили, че мутацията е резистентна към ефекта от водородния сулфид, който се наблюдавал при нормалните клетки.

 Превод от английски
Лора ПАНОВА