За проверка на тази теория били проведени редица изследвания, в които била установена връзка между ниското ниво на витамин D и повишения риск от развитие на захарен диабет от втори тип. Например, изследване от 2010 г. показало, че
по-нисокото равнище на витамин D е свързано с понижена чувствителност към инсулина
Резултатите от изследвания, проведени в последните десетилетия, установили наличие на асоциация между нивото на витамин D и риска от развитие както на захарен диабет, така и на негови хронични усложнения.
Данните от едно изследване, проведено в САЩ, показали увеличение на риска от развитие на захарен диабет от втори тип с 40% при хората с минимално ниво на витамин D в кръвния серум 7 години след началото на наблюденията. Аналогични данни били получени сред жителите на Южна Корея на възраст над 20 години, при които захарен диабет от втори тип се срещал по-често сред хората с дефицит на витамин D в сравнение с тези, които имали високо ниво на този витамин в кръвния серум.
Да, учените успели да установят взаимовръзка между пониженото ниво на витамин D и захарния диабет. Но новият въпрос се състои в това, как може да се реши проблема?
Резултатите от неотдавнашни изследвания свидетелстват, че приемът на добавки с витамин D не подобрява чувствителността към инсулина. Но в тези изследвания участвали хора, които вече дълго време боледували от захарен диабет или нямали дефицит на витамин D. При това продължителността на много от изследванията била само няколко седмици.
Отчитайки това, новото изследване било посветено на използването на добавка с витамин D от пациенти, които получили диагноза „захарен диабет” или „преддиабет” наскоро. Изследването продължило половин година.
В новото изследване основният показател, на който се опирали учените, била чувствителността към инсулина. Но изследователите измервали също секрецията на инсулин, функцията на бета-клетките и нивото на артериалното налягане.
В двойното сляпо плацебо-контролирано изследване участвали 96 души. Нито един от участниците не получавал лекарства във връзка със захарния диабет, а така също препарати, взаимодействащи с витамин D. Резултатите от изследването били публикувани в European Journal of Endocrinology.
Учените разделили участниците на две групи. Първата група приемали 5000 МЕ витамин D3 всеки ден в продължение на 6 месеца, което е примерно 5-10 пъти над препоръчителната доза. Втората група участници приемала плацебо.
В края на изследването учените стигнали до извода, че
приемът на високи дози витамин D в продължение на половин година значително е подобрил чувствителността към инсулина
при участниците от първата група. Така също тази терапия повлияла благотворно на функцията на бета-клетките.
Интересно е, че участниците с най-малка чувствителност към инсулина в началото на изследването получили най-силно изразен ефект от приема на витамин D.
Независимо, че все още се появяват противоречиви данни от изследванията, повечето експерти са на мнение, че нормалното ниво на витамин D е необходимо за профилактика на развитието на метаболитни нарушения. Дефицитът на витамин D може да се разглежда като отделен независим рисков фактор за развитие на метаболитни нарушения, включително захарен диабет от втори тип.
Разбира се, механизмите, посредством които витамин D участва в метаболизма на глюкозата, не са изучени докрай. Но е известно, че витамин D и калцият са въвлечени в процеса на контрол на хомеостазата на глюкозата, а изменението на тяхната концентрация може да играе важна роля в развитието на захарния диабет. Смята се, че влиянието на този витамин на клетките в задстомашната жлеза може да бъде опосредствано от взаимодействието със специфичните рецептори и контрола над експресията на вътреклетъчен калций и, съответно, синтеза и секрецията на инсулин. Освен това, нормалното ниво на вътреклетъчен йонизиран калций потиска образуването на свободни радикали и защитава бета-клетките от цитокиноопосредствана апоптоза и некроза. По този начин, изменението в активността на рецептора на витамин D или промяната на концентрацията на извънклетъчния и вътреклетъчния калций в условията на дефицит на витамин D могат да оказват неблагоприятно въздействие на функционалното състояние на бета-клетките в задстомашната жлеза и да доведат до намаляване на синтеза и секрецията на инсулин. В допълнение към това има данни, свидетелстващи за възможна роля на дефицита на витамин D в развитието на инсулинова резистентност.
Точните механизми, посредством които дефицитът на витамин D може да оказва влияние на процесите, протичащи в нервните влакна при болните от захарен диабет, не са изучени детайлно. От една страна, вероятно, в условията на недостиг и дефицит на витамин D настъпва влошаване на гликемичния контрол, водещо до по-висок риск от развитие на микросъдови нарушения. От друга страна, отчитайки имуномодулиращите свойства на витамин D и неговото участие в регулирането на окислителния стрес, може да се предположи, че той оказва влияние на системното възпаление на болните от захарен диабет. Освен това, не бива да се подценява факта, че дефицитът на витамин D води до повишаване на нивото на паратиреоидния хормон, чийто излишък, на свой ред, може да влияе негативно на чувствителността на тъканите към инсулина и параметрите на съдовото ремоделиране.
Бел. ред. На тази страница виждате ГлюкоБаланс. А на стр. 23 можете да разгледате една от многобройните хранителни добавки на „Лечител“ с витамин D - Витатабс®D10 джуниър, подходящ за всички възрасти. Има и талони за отстъпка.
Иван ЙОРДАНОВ
По данни на Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ (CDC), от захарен диабет от втори тип и преддиабет днес в страната боледуват над 100 милиона души. Преддиабетът е състояние, при което нивото на глюкоза в кръвта е повишено, което увеличава риска от развитие на захарен диабет. На фона на това в САЩ около 40% от възрастните имат дефицит на витамин D. Проблемът засяга много други страни. Резултатите от мащабни популационни изследвания показали, че дефицитът на витамин D по своята разпространеност може да се конкурира със захарния дибает от втори тип. Установено е, че и захарният диабет, и дефицитът на витамин D са широко разпространени в целия свят, независимо от расовите, възрастовите и половите особености. Така например, по данни на Европейската асоциация за изучаване на захарния диабет (EASD), през 2015 г. броят на хората с това заболяване на възраст от 20 до 79 години е бил 415 милиона, и, според прогнозите на експертите, към 2040 г. може да достигне 642 милиона души. 
