Днес живеем в твърде сложно време, безкрайно усложнено от пандемичната криза и това повече от всякога стимулира учени-изследователи да експериментират, наред с другите медицински проблеми и модерни методи и системи в тази насока.
Още в края на 19 век американската психоложка Мария Монтесори първа поставя въпроса за важността на опитите да се стимулира мозъкът. Американски учени през 60-те и 70-те години на миналия век работят активно в тази сфера, като поставят особен акцент в трудовете си върху ролята на обогатяването на жизнената среда.
Изследвания върху пластичността на мозъка и неговата способност да се „моделира” претърпява истински бум от 2000-та година насам. Доказано е, че някои умствени активности стимулират мозъка по-силно от други: те го зареждат с енергия да се активира и го предпазват от състояние на летаргия.
На това именно залага нашумелият в началото на 21-ви век японски неврофизиолог Рюта Кавашима, който в книгата си озаглавена „60 дни мозъчен тренинг” твърди, че човек може ежедневно да тренира невроните си, за да успява да мисли по-качествено и то за дълъг срок в живота си. В този негов труд, превърнал се навремето в световен бестселър, се привеждат в повечето случаи известни на психолозите упражнения и те в общи линии се свеждат до следните съвети:
„Бъдете умствено активни, изграждайте си проекти за настоящето и бъдещето. Поддържайте активни връзки с приятели и познати, с млади хора. Вграждайте се плътно в средата, която ви заобикаля. Чувствайте се полезни. Всичко това допринася за поддържането на паметта и интелекта в добра форма...”
Най-ефикасни са според д-р Кавашима математическите упражнения, които действително довеждат до впечатляваща сръчност и бързина в смятането. Развиват „мозъчните мускули” и компютърните игри, макар че по този въпрос се срещат и противоречиви оценки. Не малко автори ги обявяват за вредни и инфантилни.
Д-р Кавашима претендира неговият метод на ежедневни 10-минутни упражнения да не са обикновени игри, а истинска мозъчна гимнастика, която осигурявала добрата хигиена на сивото вещество.
„Вашата памет ще се подобри с 20%, дори с 30% и така раздвижен мозъкът може да се освежи и подмлади“. Програмата на Кавашима под мотото „На каква възраст е вашият мозък?” прави фурор през 2005 година в Япония, а по-късно през 2007-2008 г. и в други части на света, като тиражът на книгата му пък достига милиони екземпляри. Тогава под заглавие „Brain Training” е преведена в САЩ. Тя е последвана от сайт в интернет на негов последовател, японския учен Нинтендо, обявена и възприемана едва ли не като еликсир на младостта.
Рекламата на програмата за мозъчно стимулиране, създадена от Кавашима, цели да въздейства на хората, когато те започват да забравят имена, да губят вещите си, да търсят думите, които в момента им убягват... Това са все признаци на дегенеративни процеси, засягащи най-напред епизодичната памет, свързана най-вече с фронталния лоб. Това е т.нар. „работна памет”.
Изключително развита при човека тази зона на мозъка, намираща се над очите, зад челото, осъществява „екзекутивните функции”, благодарение на които ние реагираме на непривични ситуации. Тя е свързана с нашата работна памет, която ни позволява да се концентрираме върху текущите мисли и действия.
Впрочем ние разполагаме и с други видове памет, свързани с други мозъчни зони, които не са зависими от никакви тренингпрограми. А т.н. „екзекутивни функции” спомагат да се ограничи и отстрани неадаптивното поведение, да се измислят алтернативни решения, да се селекционира най-полезната информация. Да се правят обективни преценки „за” и „против”, да се избира стратегия, която да се прилага. Ако се налага, тя може да бъде коригирана. Могат да се вършат и по две неща едновременно. Тези функции на нашия мозък са основа на нашите разсъдъчни и адаптивни способности.
Всред нашумелите последователи на Кавашима е и по време на експеримента, тогава 41-годишната кинозвезда Никол Кидман, чийто мозък според неговите критерии бил на 24-годишна. Тези твърдения били окачествени обаче като самореклама на автора, който напоследък станал мишена на остри негативни аргументирани критики. Тази „невронна аеробика”, атакуват критиците, не е нищо повече от вид игра, облечена в псевдонаучна форма. Един от най-ожесточените противници на Кавашима е френският учен Ален Лийори. Ясно и разбираемо е, изтъква той, че когато практикуваш редовно определени упражнения, в най-добрия случай ще прогресираш именно в тези определени упражнения. Или съвсем близко до тях. Нещо подобно е като заниманията с кръстословиците и нищо повече. Макар че д-р Кавашима получава и предоставя доста благодарствени писма от негови почитатели, практикуващи програмата, това са предимно добри резултати, дължащи се на автосугестията, смята Лийори, или просто добро усвояване на компютърното упражнение.
Впрочем щом се отнася до изследванията върху пластичността на мозъка, компетентна информация може да се получи в специалния сайт Posit Science на американския учен Майкъл Мерзеник, член на Американската академия на науките, пионер в областта на церебралната пластичност. Той активно участва в създаването на програмата Fast For WORD, предназначена да улеснява обучението на дислектични деца.
Неговата програма за мозъчна стимулация „Posit Science” е в две версии: едната за визуалния кортекс, а другата - за слуховия кортекс.
Във Франция формацията Happy Neuron ратува за усъвършенстването на „всички ментални познавателни сектори „ в резултат на 500 специализирани упражнения, реализирани три пъти по 30 минути седмично в продължение на 8 месеца. Трябва обаче да се подчертае, че тази програма оказва въздействие само върху добре мотивирани клиенти с твърда вяра в ефикасността на продукта.
Що се отнася до терапевтичните центрове за лечение на мозъчни травми, там усилията са насочени към възстановяване, доколкото е възможно на когнитивните (познавателните) способности с помощта на специализирани компютърни програми за ремедиация. Те целят да въздействат положително върху способността за съсредоточаване върху паметта и визуалните възприятия. Упражненията на екран, според нуждите на пациента, могат да включват поведенчески стимулатор, обучавайки го да циркулира в непредвидима среда. Разработени след прецизни клинични изследвания, този вид терапевтични средства представляват важен принос в рамките на едно „превъзпитание и обучение” на хората претърпели травми, особено при по-младите индивиди.
Българските учени - невролози, психиатри, психолози и др., също са насочили усилията си в тази приоритетна област на медицината. Разработват се и методики и техните приложения. Учен с международен престиж като академик Лъчезар Трайков залага на тренирането на мозъка за подобряване на краткотрайната памет. Обикновено един възрастен човек може да събере едновременно около 80 бита информация, но тренираният на същата възраст около 120 бита. Колкото по-голяма е способността на краткотрайната памет да съхранява информация, толкова по-добри са резултатите от тестовете за коефициент на интелигентност. Всекидневните тренировки на мозъка в продължение на десетина минути са достатъчни той да се активизира. Пасивността на мозъка за определен период може чувствително да намали този коефициент. Привежда се следният пример: ако един пациент е бил в болница в продължение на един месец, неговият коефициент на интелигентност може да спадне с около 30 пункта.
Ето и някои конкретни упражнения за трениране на мозъка, които препоръчват учените:
- опитвайте се от произволно подбрани букви да съставяте смислена дума;
- запомняйте дълги числа, при обаждане по телефона запомняйте целия номер и тогава го набирайте;
- ако попаднете в задръстване, използвайте времето за математически игри - разделяйте цифри и пр.;
- в автобуса или трамвая си намислете дума и образувайте от нея нови думи. Примерно думата ветропоказател не се състои само от вятър и показател, а още и от око, каза, тел, зар и пр.;
- Когато мислите, опитвайте се да се движите: повишената употреба на кислород ускорява обмяната на веществата, а с това и мисловния процес.
В своите изследвания и професионална практика проф. Меглена Ачкова, психиатър и невролог, също набляга на тренингупражненията за поддържане на мозъка в добра форма. Тя съветва да не се прекратяват в никакъв случай интелектуалната активност и социалните дейности. Възрастните хора, чиято професионална дейност е преустановена, да поддържат връзки в подходяща социална среда. Да участват в доброволни начинания. Движението, пътуванията, новите впечатления и възприятия, разнообразяване на ежедневието много спомагат за поддържането на свежестта на мозъка. Търсенето и създаването, макар и на дребни радостни преживявания, откриването на нови приятелства, защо не и емоции, любов – всичко това, изтъква проф. Ачкова, са благоприятни фактори в тази насока и то във всички фази на живота.
Многобройни изследвания на учени и специалисти, които работят в тази област навсякъде по света, са единодушни в констатациите и препоръките си: нашият мозък най-добре се противопоставя на остаряването и деградирането, като се отдава на удоволствието от срещата с нови неща. Не непременно „церебрална програма” може да помогне да се поддържат функциите на мозъка, тя дори може да отегчи и досади, смятат психолозите. Особено ефикасно въздейства стремежът да се подхранва, разширява и задоволява познавателният интерес в област, която интригува и вълнува. Но най-вече жизнелюбието, оптимистичната нагласа доказано са най-добрият стимулант. Той трябва да се изгражда, поощрява и развива особено в трудни времена, като настоящето, което поставя на жестоко изпитание не само физическото, но и менталното ни здраве.
В заключение защо да не завършим със закачливия съвет на Оскар Уайлд: „За да се върнеш към младостта, просто се отдай на нейните лудории!”
Бел. ред. На стр. 23 ще видите Фосфохолин Актив Мемори. Продуктът подпомага нормалната способност за мисловна концентрация и добра памет. Очаква ви и талон за отстъпка.
Жана РУСЕВА
