Оказва се, че продължителното чувство на безсилие и отсъствието на мотивация не могат да се разглеждат само като стресови фактори. В перспектива тези проблеми заплашват човек със заболявания на сърцето и мозъка. Учени от Royal Free Hospital в Лондон узнали, че апатията и мързелът са признаци на сериозни проблеми със здравето.
Неотдавна невролозите от Royal Free Hospital в Лондон изяснили, че апатията е официално неприет и подценяван от лекарите симптом на хронични неврологични разстройства, например синдрома на Паркинсон.
Междувременно група британски учени изяснила, че апатията може да се счита за ранен признак на деменция при хората със сърдечно-съдови заболявания. При това депресията не е свързана със слабоумие.
За своето изследване учените задействали в Нидерландия и Великобритания 450 доброволци с исхемична болест на сърцето. Експертите също отчитали възрастта, образованието и когнитивните способности на участниците в експеримента. Изяснило се, че към деменция са предразположени не депресивните, а именно апатичните хора.
„Апатията не е рисков фактор за деменция като такава, а по-скоро представлява ранен признак за увреждане на бялото вещество. Дълбокото разбиране на тези връзки може да повлияе значително на диагностиката и лечението на пациентите в бъдеще”, отбелязал Джонатан Тей, водещ автор на изследването от Кеймбриджкото отделение по клинични неврологични изследвания.
В групата с британски участници почти при 20% от хората се развила деменция, докато в нидерландската – само при 11% от доброволците. В двата случая сред пациентите, в които впоследствие била диагностирана деменция, се наблюдавало по-високо ниво на апатия. При това у тях били зафиксирани сходни равнища на депресия за разлика от другите доброволци.
От връзката между апатията и деменцията се заинтересували и американски учени, които изяснили, че възрастовата апатия по отношение на хобито, от което човек се интересувал цял живот, може да бъде ранен симптом на синдрома на Алцхаймер. Тази загуба на интерес понякога се предизвиква от свиване на обема на сивото и бялото вещества в мозъка (контролиращи спомените и комуникацията между невроните), при това самите стари хора могат засега да не страдат от депресии, също свързани с началото на деменцията.
„Подобно на това, как загубата на паметта може да сигнализира за изменения в мозъка, свързани с болест на този орган, възрастовата апатия също може да свидетелства за начало на системни нарушения - обяснил авторът на изследването доктор Ленор Лаунер. – Признаците на подобна апатия са разпространени сред възрастните хора и без деменция. Фактът, че участниците в нашето изследване страдали от апатия без депресия, трябва да привлече нашето внимание към това как сама по себе си апатията е способна да стане един от ранните симптоми на синдрома на Алцхаймер”.
В хода на изследването лекарите проверили работата на мозъка на 4354 души на средна възраст 76 години, които нямали диагноза деменция. В началото те били подробно разпитани, за да се установи наличието на апатия, включваща в себе си загуба на интерес към преди любимо увлечение, отсъствие на емоции, снижаване на активността и склонност към постоянно стоене у дома, а така също недостиг на енергия. След това били направено сканиране на МРТ, което показало, че при хората с ярко изразени симптоми на апатия имало с 1,4% по-малко сиво и с 1,6% по-малко бяло вещество в сравнение с тези, при които признаците на апатия не били силно изразени.
Валентин СТОЙЧЕВ
