• Защо някои лекарства и/или хранителни добавки трябва да се вземат само преди или само след, или само по време на храненето? Или пък през някакъв интервал от време помежду им?

- Защото определени съставки в лекарствата и хранителните добавки изискват всмукване в червата и попадане в кръвта без намесата и присъствието на други вещества, които могат да пречат както на всмукването, така и на усвояването им (реагират с тях, способстват за разлагането им и пр.)

Някои лекарства и хранителни добавки пък се приемат след или по време на храненe, тъй като могат да се разградят при високите нива на киселинност на стомаха или под действието на множеството ензими, действащи в храносмилателния тракт, респективно могат по някакъв начин да увредят неговата слизеста обвивка.

Въобще подобни изводи се правят не по презумпция, а по-скоро в резултат на клинични наблюдения най-вече. Все пак едно лекарство преминава около 10 години клиничен изпитателен срок, през който тези неща се изясняват. Стриктното спазване на указанията на лекуващия лекар, както и тези в листовката на съответното лекарство, е важно условие за достигане на желания терапевтичен ефект.

Доста по-различен е въпросът с хранителните добавки, информацията за състава и действието на които не винаги е коректна, а и самите те в много случаи далеч не са това, за което се рекламират и предлагат. Но това е съвсем друга тема.

• Способна ли е храносмилателната система да усвоява добре, диференцирано, 2-5-10 медикамента или добавки, когато те се приемат едновременно с храната?

- Отговорът не може да бъде еднозначен, а само конкретен. Някои лекарства и хранителни добавки могат да се приемат едновременно (съставките не взаимодействат една с друга, не са антагонисти, не усилват или не отслабват една друга действието си, не натоварват прекомерно черния дроб, не предизвикват алергични реакции и пр.). При други това е недопустимо, предвид горните опции. И тук, освен общи съображение за смесимост и поносимост, следва да се има предвид клиничният опит.

• Можете ли да дадете ясна и достъпна за неспециалисти информация за  лабораторния показател IgG?

- Имунитетът на човека е дълбоко ешалонирана защитна система в човешкия организъм, чиято основна задача е да поддържа неговата хомеостаза. Важно звено в тази защитна система са антителата, които разпознават бактериите, вирусите и другите чужди на организма обекти. Те са тези, които подават тревожния сигнал към имунните клетки за атака на вероломно нахлулите нарушители. Анализът на антителата дава представа за нивото на имунната защита и общото състояние на имунната система.

Антителата са имуноглобулини – специфични белтъчни молекули, произвеждани от В-лимфоцитите. Плуват свободно в кръвта или са закрепени на повърхността на „нарушителите”. Открити са през 1890 г. от Е. Беринг и С. Кисато.

В човешкия организъм присъстват пет класа имуноглобулини: IgA, IgD, IgG, IgE, IgM, които се отличават по състав, маса и свойства. IgE и IgD се съдържат в кръвната плазма в малко количество и нямат диагностична стойност. Най-голямо диагностично значение имат IgM, IgA и IgG. IgM е първият имуноглобулин, който организмът продуцира в отговор на инфекцията. Характеризира се с висока активност и съставлява около 10% от всички фракции имуноглобулини. IgA е локализиран главно в слизестите обвивки на стомаха, червата, пикочно-половата система и дихателните пътища, т.е. там, където организмът най-често е атакуван от нарушители. Смята се, че този клас имуноглобулини, съставляващи около 15-20% от всички антитела, препятства прикрепването на чуждородните тела към слизестите обвивки.

Отличителна особеност на IgG е, че неговото ниво при двата пола е различно още с раждането на индивида. При представителите от женския пол неговите нормални стойности са: до 1 месец - от 3,91 до 17,37 г/л; от 1 месец до 1 година — от 2,03 до 9,34 г/л; на 1–2 години — от 4,83 до 12,26 г/л; над 2 години — от 5,52 до 16,31 г/л. При представителите на силния пол съответните стойности са: до 1 месец — от 3,97 до 17,65 г/л; от 1 месец до 1 година — от 2,05 до 9,48 г/л; на 1–2 години — от 4,75 до 12,10 г/л; над 2 години — от 5,40 до 16,31 г/л. IgG може да се повиши при хронични инфекции, автоимунни и паразитни заболявания, при увреждане на черния дроб, миелома, грануломатоза, муковисцидоза и пр. Понижение на нивото на IgG може да се наблюдава при онкология на кръвотворната и лимфната система, при мускулна дистрофия и пр. При СПИН нивото на IgG може да бъде както екстремно високо, така и изключително ниско, което зависи от стадия на заболяването и състоянието на имунната система.

• Как ще откликнете на писмото на сем. Керанови от Пловдив, които биха се радвали да прочетат Ваша статия за канабиса?  

- По темата за наркотиците има огромен брой публикации. Аз се опитвам да пиша текстове, които са четивни, интересни за широката публика и разширяват нейните познания за невероятните възможности на човешкото тяло, за състава и действието на различните храни, както и на множеството природни дарове, които могат да помогнат за поддържане на здравето и дълголетието на човека. Смятам, че с това съм полезен на много хора и това ме радва. Множеството писма, които получавам, ме окуражават да продължавам да върша това. Благодарен съм на в.”Лечител”, който публикува моите текстове и ги представя пред своята огромна аудитория.

Писането на подобни текстове, колкото и интересни да са и да се четат леко и без усилие, е трудна задача, тъй като в публичното пространство има страшно много противоречива научна информация поради невероятното преплитане на достоверни и автентични научни сведения с множество публикации, които са продукт на финансови интереси, шарлатанство, вопиюща некомпетентност, корист и т.н. За съжаление, времето на безкористните, служещи единствено на научната истина и достоверност, учени идеалисти безвъзвратно отмина...

Бел. ред. Доц. д-р. Попов изпълни своето обещание и ни предложи изключително интересен текст за канабиса. Очаквайте го скоро в тема на броя.

Въпросите подбра
Атанас ЦОНКОВ