Човек би очаквал прекаляването с тренировките да изморява тялото, но може ли то да изморява и мозъка? Неотдавна публикувано изследване подсказва, че отговорът на въпроса е „да“.
Когато състезатели по триатлон били подложени на прекомерно тренировъчно натоварване, те демонстрирали форма на умствена умора. Тя включвала понижена активност в дял от мозъка, който е важен за вземането на решения. Освен това атлетите действали по-импулсивно, избирайки бързите възнаграждения, вместо по-големите награди, спечелването на които би отнело повече време.
„Латералната префронтална област, която беше засегната от тренировъчното претоварване, беше точно същата, за която при предишни наши изследвания демонстрирахме, че е уязвима на когнитивно претоварване – казва кореспондиращият автор Матиас Песильоне от болницата „Питие-Салпетриер“ в Париж. – Този регион изглежда е слабото място на мозъчната мрежа, отговорна за когнитивния контрол.“
Заедно изследванията говорят за връзка между умствените и физическите усилия – и двете изискват когнитивен контрол. Причината този контрол да е съществен при интензивните спортни тренировки според авторите е това, че да се поддържа физическото усилие и да се постигне далечна цел изисква когнитивен контрол.
„Нужно е да контролирате автоматичния процес, който ви кара да спрете, когато мускулите или ставите ви заболят“, казва Песильоне.
Авторите обясняват, че първоначалната идея за изследването дошла от Националния институт за спорт и физическо възпитание (INSEP) на Франция, който тренира атлети за олимпийските игри. Някои спортисти страдали от „синдром на претрениране“, при който тяхното представяне се сривало вследствие на непреодолимо чувство на умора. Въпросът бил дали този синдром на претрениране отчасти се дължи на нервна умора в мозъка – същия вид, който може да бъде предизвикан от прекомерна интелектуална работа?
За да намерят отговора, Песильоне и колегите му изследвали 37 състезатели мъже в спортове за издръжливост (като бягане, плуване и колоездене) на средна възраст 35 години. Част от участниците трябвало да продължат нормалните си тренировки, а друга част – да увеличат времетраенето им с 40% на тренировка в течение на три седмици. Изследователите проследили тяхното физическо представяне по време на колоездачни упражнения, изпълнявани в почивните дни, и оценили субективното им чувство на умора чрез въпросници, попълвани на всеки два дни. Освен това провели поведенчески тестове и образни изследвания с функционален ЯМР.
Данните показали, че тренировъчното претоварване карало атлетите да се усещат по-изморени. Освен това те действали по-импулсивно при стандартните тестове, които се използват за оценка на това, как биха взели икономически решения. Спортистите проявявали предпочитание към непосредствените, вместо към по-късните възнаграждения. Мозъците на онези, които били претоварени физически, демонстрирали и намалено активиране на латералния префронтален кортекс – ключов регион на изпълнителната контролна система, при вземането на икономически решения.
Резултатите показват, че макар и тренировките за издръжливост да са като цяло полезни за здравето, прекаляването с тях може да окаже неблагоприятни ефекти върху мозъка. Човек не взима същите решения, когато мозъкът му е в състояние на умора, казват авторите.
Превод от английски
Нели АЛЕКСАНДРОВА
