в-к Лечител
в-к Лечител
 

Почивка по време на пандемия и война

Брой: 28, 14 юли 2022 - ТРОМБОЗАТА
Евгения ДИМОВА е завършила специалност „Международен туризъм” в Икономически университет Варна през 1989 година. Управител и собственик на Туристическа агенция с повече от 25 години стаж в туризма. Член на Сдружението СТТА „Обединение Бъдеще за туризма”.

Безспорен е фактът, че пандемията COVID-19 се отрази пагубно на туристическата индустрия. Годините 2020 и 2021 бяха, меко казано, предизвикателство за целия туристически и транспортен сектор. Пандемията от коронавирус доведе до огромни загуби по целия свят. Всички надежди се насочиха към 2022 година, тъй като ограниченията, свързани с пандемията, започнаха да се облекчават. На пръв поглед изглеждаше, че индустрията ще се възстанови. Тъй като това е една от най-бързо ликвидните индустрии, се смяташе, че до месеци ще достигне нивата си от 2019 година. След това дойде 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна. Може ли тази война да създаде проблеми за туризма в Централна и Източна Европа? Войната замени ли пандемията като ограничение за почивка в Европа? Туристите избягват ли пътуванията в Централна и Източна Европа, особено в страните, граничещи с Украйна? Много въпроси с един категоричен отговор – ДА! Всички тези безкрайни ограничения и рестрикции, всеобщата несигурност от хода на войната и заплахата за превръщането й в Трета световна война доведоха неизбежно до отлив от пътувания и желанието за почивка в европейските страни.

След две години ограничения на COVID-19 мнозина се надяваха на почивка. Няма по-добър противовес на войната от туризма. Хората получават нови преживявания и дори могат да създадат приятелства по време на пътуванията си. За човешките същества е жизненоважно да се движат сред себеподобни и да контактуват с тях. Неизбежно беше това напрежение в международната обстановка да се отразява на туризма в отрицателен аспект. Независимо че повечето държави в Европа не са издавали преки нареждания и предупреждения за забрани за пътуване до непосредствените съседи на Украйна като Полша, Унгария или Словакия, потокът от хора, посещаващи тези страни, чувствително намаля и почти престана да съществува с напредването на военните действия. Бежанските потоци също доведоха до ограничения в определени области, така че въпросът е по-скоро дали човек да избере да пътува до съседни на конфликта страни  или да се въздържи от посещението им на този етап.

Броят на туристите в Централна и Източна Европа, както и навсякъде по света, намаля значително през последните две години поради пандемията. Но в случая със съседите на Украйна геополитическото напрежение също изигра отрицателна роля. България няма пряка граница с Украйна и Русия, но разстоянието от Варна до Одеса през Черно море е на практика само около 430 км. Именно тази близост и засилените военни операции в района отприщиха една първоначална вълна от анулации по морските ни курорти. Проблемите с бежанците от Украйна, които дни преди започването на сезона все още се намираха настанени в някои морски обекти, също води до един специфичен отлив на международни и вътрешни туристи.

От увереност към несигурност

Когато хората мислят за ваканция, южноевропейските страни, включително Испания, Гърция и Италия, обикновено привличат най-много туристи. Централна и Източна Европа изостават малко от тях, но все още са популярни. Унгария и Чехия са търсени, когато става въпрос за уелнес престой и градски почивки. Полша е известна със своите градове като Краков и Варшава и села по брега на Балтийско море. България и Румъния привличат туристи, които обичат плажа поради местоположението си на Черно море. Балтийските държави Естония, Латвия и Литва на север, които граничат с Русия и Беларус, са склонни да се харесат на тези, които предпочитат широки пейзажи и тихи градове с много възможности за туризъм и колоездене.

В началото на 2022 г., когато пандемичните ограничения бяха намалени, за туризма се възвърна надеждата за неговото просъществуване. Но с войната в Украйна настъпи несигурност. В момента обаче е твърде рано да се прогнозира дали хората тотално ще отменят плановете си за пътуване в резултат на това. Безспорен е фактът, че непосредствено след избухването на войната резервациите за входящ и изходящ туризъм силно намаляха. Това се почувства у нас особено по курортите на Черно море, където добрият старт на сезон 2022 година  през март отстъпи място на плахи резервации, изчакване и търсене на почивки в последната минута. Настаняването на бежанци от Украйна в хотелите и къщите за гости засили тази негативна тенденция. Твърде късното им извеждане от обектите спря доста туристи от западноевропейските държави да резервират почивка у нас, особено в големите и по-скъпи обекти. Търсенето на вътрешен туризъм също намаля, то показва спад в сравнение с 2021 година, но не е до такава степен драстично повлияно от военните действие. Това търсене, както и през 2021, се простира основно върху къщи за гости, евтини апартаменти и малки обекти. Доста по-рядко се резервират големите хотели в традиционните курорти от българи в България. Докато голяма част от българите почиваха през 2020 и 2021 в страната, с отпадането на ограниченията много от тях планираха своите ваканции в Гърция и Турция, които са основни дестинации за морска почивка. Добрите оферти, които дадоха и някои райони в Италия и Испания, също повлияха на решението на хората къде да прекарат лятната си ваканция. България изостава чувствително в това предлагане.

Идеята да отидете на почивка е далечна и свързана с много страхове

Много хора просто са заети с войната и се занимават с доброволческа работа, така че идеята да отидат на почивка им се струва далечна. Масовата пропаганда по медиите, че е редно да помагаме на бежанците, които страдат, вместо да мислим как и къде да похарчим пари също влияе, макар и в по-малка степен, на нагласите за почивка. Човешкият аспект се оказа доста сериозен фактор. Русия и Украйна в мирно време са изключително добри и големи пазари за българския туризъм. В настоящата обстановка на военен конфликт украинците идват у нас като бежанци, които имат нужда да бъдат подпомагани, а не като туристи. Руският сектор е напълно изчезнал поради забрана за пътуване в страни като България, която се присъедини и даже е водеща в санкциите срещу Русия. Това я постави в листата на вражеските страни и доведе до затваряне на въздушното ни пространство, както и до пълна забрана за пътуване на руските туристи у нас. Като следствие от това много фирми и хотели, които работеха основно с руски и украински партньори и контингенти, ограничиха и даже загубиха частично работата си.
Експертите по сигурността и рисковете съветват туристите винаги да имат план за спешни случаи. Те отбелязват, че винаги е добра практика да сте информирани за текущите събития, независимо къде сте се отправили. Те също така подчертават необходимостта от изготвяне на солиден план, ако нещата се объркат, независимо дали става въпрос за коронавирус или война. Освен това туристите, които се отправят към Полша, Румъния, България, Молдова, Балтийските страни или други държави, получаващи голям приток от бежанци, също трябва да са наясно с ограниченията на транспортната инфраструктура и наличността на хотелски стаи.

Отрицателното влияние на енергийната криза

Това е друг мощен фактор, който играе роля в нагласите на хората за ваканция. Особено силно това се усеща в бедни страни като нашата, които са силно зависими от евтините руски енергоносители и при които равнището на финансова осигуреност е едно от най-ниските в Европа. Нарастващите цени на суровините и енергоносителите водят до масово повишаване на всички цени, в това число и на основните хранителни продукти. Това повишава разходите на домакинствата както в България, така и в цяла Европа за основната издръжка – храна, осветление, горива. Следователно хората имат все по-малко пари, които могат да отделят за почивка. От друга страна, бизнесът също изпитва затруднения и не може да задържи цените в необходимите рамки, които да правят услугата продаваема. Свидетели сме на масово поскъпване на нощувките, изхранването и стойността на билетите за пътуването на туристите. В последните 1-2 месеца този мощен фактор измести фактора „страх” от всеобхватна война и хората престанаха да резервират основно и на първо място от съображения за настъпило влошаване на финансовото им състояние. Междувременно протестите и демонстрациите продължават в популярни европейски туристически дестинации, както и в България. Недоволни от разрастващата се криза граждани и бизнеси протестират и търсят начин да облекчат последствията от кризата. И докато повечето от тях са мирни, туристите станаха по-бдителни и по-чувствителни на тема избягване на конфликти и лична сигурност.

Преките и косвените въздействия на войната между Русия и Украйна върху европейския туризъм стават все по-ясни, като същевременно е трудно да се предвиди далеч в бъдещето – какво ще се случи с тази индустрия, която представлява приблизително 10 процента от брутния вътрешен продукт в Европа и осигурява 33 милиона преки и непреки работни места. Тези проблеми бяха обсъдени и на европейско ниво в специален форум на Европейската комисия. На заседанието беше отбелязано, че стабилното възстановяване на европейския туризъм в глобален мащаб се забави, но не е спряло напълно, както когато пандемията удари за първи път.

Задържаното по време на пандемията търсене на европейски пътувания помага за смекчаване на по-тежкия удар от войната в Украйна, тъй като потребителите се адаптират към несигурността и все още са нетърпеливи за пътувания. Търсенето на вътрешнорегионални пътувания се поддържа относително стабилно, повишавайки устойчивостта на сектора преди лятото, а възстановяването на трансатлантическите пътувания продължава да се задържа. На фона на война, геополитически промени, инфлация и прекъсвания на веригите за доставки, които увеличават разходите за пътуване, индустрията ще реализира още един спад във възстановяването си, особено в източноевропейските дестинации, като същевременно ще застраши доверието и увереността в пътуването до Европа. Тази криза ясно показа, че войната не познава победители – независимо от коя страна на конфликта се намираме или колко далеч сме от действителната кризисна зона. За туристическата индустрия пълният обхват на въздействието върху региона остава неясен. За сега може да очертаем само негативните въздействия, без да може да се изчисли пряко отрицателният финансов ефект.

Как се развива кризата в българския туризъм?

България е една от най-бедните страни в Европа и с едно от най-ниските равнища на доходите в масовите професии. Зависимостта ни от руските енергоносители е може би на едно от челните места в Европа. Подкрепата на европейските санкции доведе до галопираща инфлация в страната и повишаване на цените на всичко – от суровините и горивата до продуктите за крайно потребление, в това число и на основните храни от малката потребителска кошница. Пътуванията, като нещо не толкова жизненонеобходимо, съответно свиха своя ръст. От друга страна, инфлацията вдигна рязко цените на всички основни туристически услуги – настаняване, изхранване и транспорт. Това се отрази на търсенето на почивки у нас, особено от европейските страни, в които също има сериозни икономически и финансови проблеми. По традиция ние като страна сме известни с това, че сме евтина дестинация за морска почивка. До преди пандемията и войната това не притесняваше никого. На фона на цените днес България се оказва скъпа дестинация за повечето туристи, което на практика задраска основния поток от нискобюджетни пътувания у нас. Грешката, която направи българското правителство с настаняването на бежанци в морските ни курорти и тяхното много закъсняло извеждане от тези обекти, също е един голям проблем за резервациите от платежоспособните страни. Недостатъчното финансиране на обектите, настанили бежанци с дневна дажба 20 евро, а в последствие намалена на 8 евро, късното изплащане на тези субсидии, постави хотелиерите в изключително неизгодна позиция преди активния сезон. Дълговете, които бяха направени към доставчиците, ще бъдат трудно покрити на фона на очертаващото се намалено търсене. Недостатъчното внимание, което се обръщаше на културния и другите видове специализиран туризъм през годините на лошо управление в момента пречи той да бъде помощен фактор за увеличаване на туристопотока. Загубата на обучени кадри по време на пандемията, пренасочили се в други сектори, също се яви проблем за родния туризъм. Пълното неглижиране на сектора от няколко правителства, включително и от последното, отреждайки му място на нещо напълно излишно, без което може и при което нещата ще вървят от само себе си, заедно с неблагоприятната геополитическа обстановка, доведоха до днешното плачевно състояние на бизнеса. Към всичко това може да се добави недомислената законова база, несправянето със сивия сектор, при който държавата губи милиони левове приходи в хазната. Докато държави като Гърция, Испания, Италия и много други се погрижиха на първо място за туризма, в България този въпрос и преди, и сега се избутва на последно място. И в момента правителството не прави достатъчно за изискване от ЕС на подобаващи компенсации за сектора, който търпи негативните последици от военните действия в Украйна. Въпреки острите социални проблеми, държавата би следвало да се намеси бързо и категорично в подпомагането на бизнеса, защото парите в хазната ще трябва да дойдат от там, фирмите са тези, които трябва да внесат съответните данъци, за да има средства за преразпределение в държавната и социалната сфера. Поради факта, че България стриктно спазва всички санкции, е необходимо да се поиска незабавно да влезе в листата на компенсираните държави и средствата спешно да се отпуснат за българския бизнес, в това число и за транспорта и туризма. Ако се оставим на тенденцията крайният потребител да обира всички негативи от увеличаващата се инфлация и повишените цени, то много скоро субектите в сектор туризъм и транспорт ще са пред пълен финансов колапс. И ако транспортът има шанс да изнесе подвижния си състав да работи в чужди държави, където би могъл да реализира по-добри приходи, то хотелите няма как да бъдат изместени от тяхното местоположение. От страна на бизнеса трябва да се помисли за по-гъвкави методи на работа – надеждни застраховки за пътуване, гъвкави политики за резервации на самолетни билети и настаняване, бонуси за туристи, предпочели почивка в нашата страна или пътуващи с туроператори, ваучери за почивка по линия на професионалните организации за работещите в държавния и частния сектор. Всичко това може да се организира с помощта на държава и управление, загрижени за сектора и с ясното съзнание, че той трябва да продължи да съществува.  Това са само една част от мерките, които са спешни и които трябваше да бъдат до момента предприети, вместо да се харчат излишни пари за реклама, и те биха имали доста по-добър ефект. В противен случай управлението ще бъде неприятно изненадано в есенните месеци, когато трябва да се прави отчет на изминалия сезон на 2022 година. Според експертите в ЕС Европа е устойчива, ще преодолее поредната криза и ще докаже на света, че въпреки всичко ще трябва да продължим да пътуваме. Въпросът е на каква цена това ще се случи у нас и дали ще успеем този път правилно да си защитим позициите и да получим подобаващо признание и помощ за нашето послушание. Остават броени месеци да разберем. И все пак нека бъдем оптимисти и да вярваме в най-добрия изход от тази криза.

 



Брой: 28, 14 юли 2022
 
 
Продукти
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
КАЛЦИЕВ ЦИТРАТ+Витамин D3
 
ВИВАНИЯ® БЮТИ ШОТ- с вкус на праскова
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД