Понякога родителите мислят, че детето им е съвсем „изпуснато”, защото се държи безобразно, крещи обиди и нецензурни думи, не може да седи на едно място, учи се лошо. Но под маската на подобно поведение може да се скрива едно сериозно заболяване – синдром на Турет.
По-често от тази болест страдат момчетата. Ето защо синдромът може погрешно да бъде сметнат за липса на възпитание. В действителност проблемът се крие в поражение на главния мозък, който дава на тялото грешни команди. Детето неволно изговаря на висок глас лоши думи, държи се разпуснато, възможна е поява на тикове на лицето, краката, ръцете.
В тиковете участват различни групи мускули, както лицеви, така и двигателна мускулатура, понякога са съпроводени от вокален компонент, т.е. различни епизоди, съпровождани от звук – викове, отделни неразбираеми звуци или срички.
В тежки случаи възниква копролалия – явление, когато детето неволно крещи обиди, които по принцип то не разбира.
Има няколко ранни симптома, които могат да разкриват възникване на синдрома на Турет.
Тези признаци най-често възникват у децата от 3 до 15-17 години. Определена възрастова категория няма. Проявите могат да се променят с възрастта, да се трансформират в зависимост от това какво излиза на преден план. В началото синдромът на Турет се проявява във вид на тикове на мигателната мускулатура, покашляне, подсмърчане, а после могат да се присъединят или да се трансформират в непроизволни движения на ръцете, краката. Детето може да сдържа тези тикове, но когато го прави, в него започват да се проявява емоционално напрежение, което задълбочава ситуацията.
Тиковете са първични и вторични. Първичните са най-често наследствени, те се диагностират доста рано. Обикновено ако има семейна история на заболяването, родителите сами предполагат това.
Вторичните тикове винаги имат причина от страна на нервната система. Това може да бъде поражение на централната нервна система с перинатален генезис, например тежки инфекции или хронични болести, водещи до нарушение на развитието на нервната система. Тикове могат да се появят по време на силни психични и физически натоварвания.
Детето страда, но едновременно страдат и нервничат и неговите родители. Те се карат на детето, смеят се, шегуват се със ситуацията, но това само задълбочава проблема, тъй като детето преживява тежко всичко случващо се. Родителите не бива да чакат кога всичко ще мине от само себе си, не бива да се използват средства, предлагани в аптеката, защото не са ясни причините за това заболяване. И, разбира се, валерианът в такава ситуация няма да помогне.
При поява на натрапчиви мускулни движения у децата на всяка възраст, започвайки от предучилищна и завършвайки в подрастваща, родителите първо трябва да се обърнат към невролог, който ще помогне за изясняване на причината. За целта той може да назначи и проведе специални изследвания, които включват всевъзможни биохимични анализи на кръвта, диференциална диагностика и т.н. Възможно е да потрябва и консултация с генетик.
Лечението се определя предимно от причините за синдрома и характера на двигателните мускулни движения. Та нали тиковете могат да бъдат дори проява на неустойчивост на нервната система, свързана с дефицит на различни микроелементи и витамини. Корекцията зависи от откритата причина.
Терапията на тикозните хиперкинезии, включително синдрома на Турет, винаги е дълго лечение, включващо прием на лекарства, психотерапия, игрова или поведенческа терапия.
При правилно назначено лечение прогнозата е благоприятна. Тиковете, възникнали в детска възраст, най-често се поддават на лечение и изчезват в по-късна възраст. При по-тежки случаи лечението продължава по-дълго, но прогнозата е благоприятна. 25-30% от децата в предучилищна и ранна училищна възраст страдат от тикове, но, израствайки, те се избавят от този проблем.
Делян ВАСИЛЕВ
