Учени показаха, че нормалното стареене на мозъка се ускорява с близо 26% при пациентите с диабет от втори тип в сравнение с хората без болестта. Те оценили връзката между нормалното мозъчно стареене и наблюдаваното при диабета от втори тип и открили, че това заболяване следва подобен модел на невродегенерация като стареенето, но по-бързо прогресиращ. Един важен извод от това откритие е, че дори и обичайното стареене на мозъка може да отразява промени в регулацията на глюкозата в този орган от страна на инсулина.
Резултатите също така предполагат, че по времето, когато диабетът от втори тип се диагностира официално, вече може да е налице значително структурно увреждане на мозъка. Поради тази причина спешно са необходими чувствителни начини за улавяне на свързаните с диабета мозъчни промени.
Вече има силни доказателства за връзка между диабета от втори тип и когнитивния спад и въпреки това много малко пациенти в момента преминават детайлна когнитивна оценка като част от своите клинични грижи. Може да е трудно да се различи нормалното стареене на мозъка, което започва в средна възраст, от онова, което се причинява или ускорява от диабета. До днес липсват изследвания, пряко сравняващи неврологичните промени при здравите хора в течение на техния живот с онези, претърпявани от техните връстници с диабет.
„Рутинните клинични изследвания за диагностиране на диабета обикновено се фокусират върху кръвната захар, нивата на инсулина и индекса на телесната маса – казва първият автор на проучването Ботонд Антал, докторант от Катедрата по биомедицинско инженерство на университета „Стоуни Брук” в Ню Йорк. – Но неврологичните ефекти на диабета от втори тип могат да се проявят много години, преди те да могат да бъдат открити от стандартните измервания, така че по времето, когато диабетът се диагностира чрез конвенционалните изследвания, пациентите може вече да са претърпели необратимо мозъчно увреждане.”
За да определи отражението на диабета върху мозъка отвъд нормалното стареене, екипът използвал най-голямата налична колекция от данни за мозъчната структура и функция през целия живот на човека: данни от UK Biobank за 20 000 души на възраст между 50 и 80 години. Тази съвкупност от данни включва образни изследвания на мозъка и измервания на мозъчната функция и съдържа сведения както за здрави хора, така и за диагностирани с диабет от втори тип. Изследователите я използвали, за да определят кои мозъчни и когнитивни промени са специфични за диабета, а не се дължат просто на стареенето, и после потвърдили тези резултати, като ги сравнили с метаанализ на близо 100 други изследвания.
Анализът показал, че както стареенето, така и диабетът от втори тип предизвикват промени в изпълнителните функции като работна памет, учене и гъвкаво мислене, както и промени в скоростта, с която мозъкът обработва информацията. Но при диабетиците се наблюдавал допълнителен спад с 13,1% на изпълнителните функции отвъд свързаните с възрастта ефекти, а скоростта на обработване при тях се понижавала с още 6,7% в сравнение с хората на същата възраст без диабет. Метаанализът на други изследвания също потвърдил това откритие: хората с диабет от втори тип неизменно имали подчертано по-ниско когнитивно представяне от здравите хора на същата възраст и със сходна степен на образование.
Авторите съпоставили и мозъчната структура и активност на лицата с и без диабет с помощта на ЯМР (ядрено-магнитен резонанс). Тук те установили намаляване на сивото мозъчно вещество с възрастта, най-вече в региона, наречен вентрален стриатум, който е решаващ за изпълнителните функции на мозъка. Но при диабетиците това намаляване надхвърляло обичайните свързани с възрастта ефекти – наблюдавало се допълнително понижаване с 6,2% на сивото вещество във вентралния стриатум, но освен това и загуба на сиво вещество в други региони, сравнено с нормалното стареене.
Взети заедно, тези резултати предполагат, че моделите на свързана с диабета от втори тип невродегенерация се припокриват силно с тези на нормалното стареене, но невродегенерацията е ускорена. Нещо повече, тези ефекти върху мозъчната функция стават толкова по-тежки, колкото по-продължително е заболяването. В действителност прогресирането на диабета било свързано с ускоряване на стареенето на мозъка с 26%.
„Нашите открития предполагат, че диабетът от втори тип и неговото прогресиране може да са свързани с ускорено стареене на мозъка, потенциално в резултат на това, че нарушената наличност на енергия води до значителни промени в мозъчната структура и функция – заключава старшият автор Лилиан Муджика-Пароди, директор на Лабораторията за компютърна невродиагностика при университета „Стоуни Брук”. – В момента, в който диабетът бъде официално диагностиран, това увреждане може вече да е настъпило. Но образните мозъчни изследвания биха могли да предложат ценна измервателна система за откриване и проследяване на тези неврокогнитивни ефекти, свързани с диабета. Нашите резултати подчертават необходимостта от изследвания върху мозъчните биомаркери за диабет от втори тип и върху лечебни стратегии, насочени конкретно към неговите неврокогнитивни ефекти.”
Лина ПОПОВА
