в-к Лечител
в-к Лечител
 

МАНГАНЪТ

Брой: 48, 26 ноември 2020 - СТАВИТЕ
Човешкият организъм е съставен от 22 химични елемента. Най-важните от тях, които изграждат неговите органи, мускули, кожа, коса и нокти, са кислород (65-75%), въглерод (15-18%), водород (8-10%) и азот (1,5-3,0%). Тези елементи съставляват основната част от масата на човешкото тяло, докато останалите 18 химични елемента – едва няколко процента от нея. Това обаче въобще не означава, че ролята и значението им в жизнената дейност на човешкия организъм е незначително. Напротив! Без тях човешкият организъм е обречен и просто не може да съществува.

Един от тези, „второстепенните” елементи, е манганът. Неговото откритие е свързано с шведските химици Карл Шееле и Юхан Хан. През 1774 година Шееле доказва, че в най-разпространения минерал на мангана – пиролузита (манганов диоксид), се съдържа нов, неизвестен химичен елемент. Шееле е един от плеадата велики химици на XVIII век, които със своите забележителни открития разкриват нови хоризонти както в химията, така и във всички природни науки. Той открива още бария, молибдена, волфрама и хлора, както и редица важни химични съединения – винена и лимонена киселина, сяроводород, флуороводород, глицерол, синилна (циановодородна) киселина и др. Въпреки, че нямал висше образование, предвид големите му заслуги за химичната наука, през 1775 година е избран  за действителен член на Шведската академия на науките. За жалост, жизненият му път завършва едва на 43 години и то в деня на неговата сватба. Преди за застане пред олтара Шееле отскочил до лабораторията, за да проследи поредния експеримент. Той имал вредния навик да опитва вкуса на всяко вещество, с което работи. В този ден обект на експеримента била... циановодородната киселина, която станала последното откритие на знаменития химик. Приживе, Шееле изпратил пречистена проба от пиролузит на своя колега Юхан Хан, който потвърдил наличието на нов химичен елемент в нея и дори успял да го изолира в относително чист вид. В началото на XIX век новооткритият елемент бил наречен манган.

Манганът е

четиринадесетият по разпространение химичен елемент в земната кора,

където съдържанието му съставлява 0,1%. Неговият най-разпространен минерал – пиролузитът, бил известен още в древността и намирал редица практически приложения в онези далечни години. Най-важното от тях е отстраняването на мътността на стъклото, което му действие се използва и до днес. Основната част (90%) от световния годишен добив на манган, съставляващ около 7,5 милиона тона, се използва в черната металургия – за производство на различни стомани, в които той си „партнира” с никела, хрома, волфрама и силиция. Уникална е стоманата на Гадфилд, съставена само от желязо, манган (11-15%) и въглерод (1-1,5%), която е с такава якост, че не се поддава на каквито и да са обработки, затова детайлите от нея само се отливат.

Съдържанието на манган в човешкия организъм съставлява едва 12-20 мг. Въпреки нищожното му количество, този елемент

играе важна роля в огромен брой биохимични процеси в човешкия организъм

и неговата липса инициира множество патологии. Постъпилият в организма манган се отлага главно в черния дроб, панкреаса, сърцето, бъбреците, мозъка и костите.

Манганът играе ключова роля в синтезата и обмяната на невромедиаторите - неуморните пратеници на централната нервна система, поради което е известен с прозвището „микроелементът – мениджър”.  В състава на ензима супероксиддисмутаза той участва в една от линиите на антирадикаловата защита на човешкия организъм. Негова запазена територия е вътрешността на митохондриите – клетъчни органели, фабрики на енергия, съхранявана в уникалните молекули-акумулатори - аденозинтрифосфорна киселина (АТФ).

Манганът взема активно участие в регулирането на съдържанието на глюкоза в кръвния ток чрез повишаване на степента на нейното утилизиране от клетките и усилване на действието на важния хормон инсулин. Доказано е и участието му в усвояването на липидите (мастните тъкани) и синтезата на цял набор от мастни киселини. Особено важна е неговата роля за растежа на човешкия организъм чрез подпомагане на формиране на правилна костна структура и синтезата на съединителна тъкан и хрущял.

Манганът противодейства на натрупването на триглицериди в черния дроб

(стеатоза), съдейства за синтезата на запасния полизахарид гликоген в черния дроб, както и на холестерола и взема участие в поддържането на оптималното му ниво в кръвния ток. Той активира ензимите, участващи в усвояването на витамините А, С и Е, вземащи активно участие в битката със свободните радикали, които предизвикват стареене на организма и развитието на редица патологии – сърдечно-съдови, ракови и др. Доказана е и ролята му за утилизирането на витамините от В-групата. Липсата на дори само един от тях – витамин В1, прави невъзможно изграждането на нови клетки, т.е. регенерирането на тъканите и органите на човешкото тяло. Безценна е и ролята му в усвояването на медта и желязото, които играят ключова роля в кръвотворния апарат и вземат участие във важни ензими, катализиращи огромен брой жизненоважни биохимични процеси. 

Манганът играе важна роля и за

повишаване на капацитета на имунната защита

на човешкия организъм, способствайки за синтезата на интерфероните – специфични протеини, продуцирани от клетките, които при инвазия от патогени (вируси, бактерии, туморни клетки, както и техни метаболити) бият с все сила сигналната камбана. На нейния тревожен звън се отзовава пълния ресурс на имунната система. От размера и качеството на този ресурс зависи дали организмът за кратко време ще се справи с опасните нашественици или той ще бъде повален и превзет от тях. В условията на пандемията от коронавирус, обхванала целия свят, доброто познаване на факторите, способни да противостоят на опасния вирус, както и тяхното системно и правилно използване едно от най-важните условия за победата над коварния враг. Лековерието и безгрижното отношение към надвисналата опасност може да струва живота и здравето на мнозина, в това число и на невинни хора. Менталните способности на един народ, както и инстинктът му за сплотяване при голяма опасност, са едни от най-важните предпоставки на успеха на една страна в борбата й с коронавируса. Как изглеждаме ние в този аспект е въпросът...

Установено е, че манганът има важна роля в синтезата на един от главните хормони на щитовидната жлеза – тироксина. Хормоните на щитовидната жлеза имат ключова роля в управлението на процесите, свързани с добиването на енергия, потреблението на кислород от клетките, образуването на нови клетки, в регулацията на телесната температура и т.н. Тези хормони са изключително важни за психическото, менталното и физическото развитие на човешките индивиди. Например, системният недостиг на тироксин в ранните години на детския организъм води до чувствително изоставане във физическото и умственото развитие, както и до кретенизъм.

През втората половина на миналото столетие в западните страни (в това число и в САЩ) беше предприето пълномащабно изследване, в което по категоричен начин се доказа, че така наречените епидемии на 21 век (диабет, рак, затлъстяване, инфаркт, инсулт, остеопороза) се едно от тъжните последствия от масовото използване на рафинирани хранителни продукти. Например, значителни количества манган, както и други ценни химични елементи, се съдържат в обвивката на житните култури, които безразсъдно се отстраняват при смилането. Сега, подплашени от фаталните последици от системното консумиране на рафинирани продукти, много жители на планетата се насочиха към консумирането на пълнозърнест хляб, хлебни и сладкарски изделия, получени от пълнозърнесни брашна. Гротескна новина от моето детство беше фактът, че белият хляб (който тогава беше с класи над сегашния си родственик) се купуваше само от заможните, докато простолюдието се задоволяваше с типовия, в който триците заемаха централно място.

Необходимата дневна потребност от мангана за пълнолетните мъже и жени се оценява съответно на 2,3 мг и 1,8 мг. При непълнолетните количествата се движат от 1,5 до 2,2 мг. Предвид неговата невисока усвояемост от организма, препоръчваните дози са от 5 до 10 мг. Относително богати източници на манган са лешникът (12,7 мг/100 г),  мидите (3,4 мг/100 г), пълнозърнестият пшеничен хляб (2,3 мг/100 г), фъстъците (1,93 мг/100 г), орехите (1,9 мг/100 г), доматите (1,85 мг/100 г), сухият фасул (1,4 мг/100 г), кафявият ориз (1,1 мг/100 г), ананасът (0,82 мг/100 г), чесънът (0,81 мг/100 г), варената киноа (0,67 мг/100 г), бананът (0,27 мг/100 г), зеленият фасул (0,22 мг/100 г), малините и патладжаните (0,21 мг/100 г), ягодите (0,2 мг/100 г), картофите (0,17 мг/100 г) синята слива (0,11 мг/100 г) и др.

Интересът към мангана и неговата роля в човешкия организъм нарасна лавинообразно през последните години. Несъмнено огромният брой изследвания, провеждани в целия свят, в близко бъдеще ще донесе още забележителни открития за този скромен аутсайдер от групата на осемнадесетте.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 48, 26 ноември 2020
 
 
Продукти
 
ВИТАТАБС Актив В натурал
 
ХолеСтоп (KoleStop)
 
Витатабс - лактоферин + С
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД