Учени от Изследователския институт Скрипс в Калифорния откриха нова възможна стратегия за лечението на очни заболявания, засягащи милиони хора по света и често водещи до загуба на зрението.
При много сериозни заболявания на очите, в това число свързаната с възрастта макулна дегенерация, диабетната ретинопатия и други такива състояния на ретината, се наблюдава абнормен свръхрастеж на нови разклонения на кръвоносните съдове в нея, което може да води до прогресивна загуба на зрение. Това е явление, което се нарича „неоваскуларизация“.
През последните около 15 години офталмолозите третират тези състояния с медикаменти, които блокират протеин – VEGF, отговорен за стимулирането на растежа на нови кръвоносни съдове. Те подобриха лечението като цяло, но невинаги работят добре и могат да имат странични ефекти. Сега учените от Скрипс показаха, че нов подход, който не въздейства върху VEGF директно, е високоефективен при мишки и носи повече ползи от стандартното блокиращо VEGF лечение.
Нова алтернатива на едно несъвършено решение
Увреждащата зрението неоваскуларизация в ретината обикновено представлява погрешния опит на тялото да възстанови кръвоснабдяването, което е било нарушено вследствие на остаряването или наличието на диабет, висок холестерол и други фактори.
Със стесняването или излизането извън строя на малките съдове, кръвоснабдяващи ретината, нивата на кислорода в нея намаляват. Това състояние на недостиг на кислород, наречено хипоксия, се долавя от протеин, наречен HIF-1α, който впоследствие задейства комплексна „хипоксична реакция“. Тя включва засилване на производството на протеина VEGF, за да се повиши притокът на кръв към нуждаещите се участъци от ретината. По принцип това е адаптивна, благоприятна реакция. Но хроничната хипоксия води до хроничен и вреден – причиняващ слепота – свръхрастеж на абнормни, често пъти пропускливи нови съдове.
Макар че анти-VEGF медикаментите стабилизират или подобряват зрението при повечето пациенти, около 40% не се повлияват съществено от тях. Нещо повече, изследователите се опасяват, че дългосрочното блокиране на VEGF, който е растежен фактор, нужен за здравето на много тъкани, в това число и ретината, може да носи и вреда наред с ползата. Много случаи на ретинална неоваскуларизация са придружени със загуба на малки кръвоносни съдове на друго място в ретината и блокирането на VEGF потиска или предотвратява тяхното повторно израстване.
През 2017 година в доклад, публикуван в сп. Nature, Ребека Берлоу, един от съавторите на новото изследване, и нейни колеги описаха функцията на различен протеин, който по естествен път отслабва хипоксичната реакция и следователно може да послужи за основа на алтернативна лечебна стратегия. Протеинът, CITED2, се произвежда от HIF-1α като част от хипоксичната реакция и очевидно функционира като регулатор за „негативна обратна връзка“, който блокира способността на HIF-1α да активира гените за хипоксична реакция и с това й пречи да стане твърде силна или продължителна.
Печеливша комбинация
За новото изследване екипът провел тестове при миши модел на ретинална хипоксия и неоваскуларизация, използвайки фрагмент от CITED2, който съдържа неговите функционални, блокиращи хипоксичната реакция елементи.
Резултатите показали, че когато разтвор на въпросния фрагмент бил инжектиран в окото, той понижавал активността на гените, обикновено включвани от HIF-1α в ретиналните клетки, и намалявал значително неоваскуларизацията. Нещо повече, в същото време той запазвал или позволявал повторното израстване на здравите капиляри в ретината, които иначе биха били унищожени (учените наричат това „вазо-облитерация“) при този тип заболяване на ретината.
При същия миши модел изследователите тествали медикамент, наречен афлиберцепт – стандартна анти-VEGF терапия. Той помогнал да се намали неоваскуларизацията, но не предотвратил унищожаването на капилярите в ретината. Но понижаването на дозата на афлиберцепт и комбинирането му с фрагмента от CITED2 дало по-добри резултати от употребата на двете средства поотделно, намалявайки силно неоваскуларизацията и същевременно запазвайки и възстановявайки ретиналните капиляри.
Изследователите заключават, че способността на CITED2 да съчетава тези две ползи представлява ключов напредък.
При повечето свързани с хипоксия състояния на ретината като диабетната ретинопатия е налице масирана загуба на капиляри в късните стадии на болестта, което води до смърт на неврони и загуба на зрение, отбелязват авторите. Нито една съществуваща терапия не подобрява този аспект на състоянието.
Сега изследователите се надяват да доразработят основаното на CITED2 лечение и да го тестват при клинични изпитвания върху хора.
Бел. ред. Вижте на стр. 23 хранителната добавка на „Лечител” ВИЗИОБАЛАНС ОПТИ с лутеин и зеаксантин. Има и талон за отстъпка.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
