Синдромът на внезапната детска смърт се отнася към случаите, когато се регистрира внезапна смърт на бебе в кърмаческа възраст, обикновено когато спи.
Учените открили няколко фактора, които повишават риска от синдром на внезапната детска смърт. Към тях се отнасят аномалиите в главния мозък, ниското тегло при раждане или респираторна инфекция. Но точните причини за синдрома и до днес са много лошо изучени.
Педиатрите препоръчват да се свежда до минимум риска от синдрома на внезапна детска смърт. Например, бебетата, спящи по корем, могат да имат трудности с дишането, меките и пухкави завивки също могат да блокират дихателните пътища, освен това не е желателно децата да спят заедно с родителите.
Синдромът на внезапната детска смърт и асфиксията (недостиг на кислород) са основни причини за смърт при децата до една година, и досега няма ефективни методи за лечение. Професор Джеймс Лейтър решил да изследва синдрома на внезапната детска смърт.
Ученият и неговите колеги установили, че при бебетата, починали от този синдром, има дефицит на серотонин и серотонинови рецептори. Изследователите решили да узнаят, може ли серотонинът да намали обструктивната сънна апнея (временно спиране на дишането по време на сън).
„Серотонинът играе важна роля във възстановяването на нормалното дишане при сънна апнея, когато то се прекъсва временно”, обяснил професор Лейтър.
Изследването било проведено на плъхове. Учените въвеждали неголямо количество вода в горните дихателни пътища на гризачите, предизвиквайки рефлекторна апнея. Този рефлекс води до задух и забавя честотата на сърцебиенето. Някои изследователи предполагат, че това може да стане отправна точка в синдрома на внезапната детска смърт.
За да проучат ролята на серотонина, изследователите въвели малко количество серотонин на плъховете и наблюдавали измененията в продължителността на рефлекторната апнея. Професор Лейтър и колегите му открили, че, когато серотонинът бил вкарван в мозъчния ствол, апнеята намалявала примерно от 10 до 2 секунди.
По този начин, новите данни показват, че серотонинът действително може да намали апнеята при плъховете.
Учените планират да продължат своите изследвания. По думите на професор Лейтър, крайната цел е да се изясни как може да се адаптират по-добре препаратите за използване в бебешка възраст, така че да се предотвратят синдрома на внезапната детска смърт и асфиксията при децата.
Станислав ТОДОРОВ
