При скорошно изследване екип от Института по фармакология при Медицинския университет във Виена под ръководството на Кристиан Грубер изолира пептид (малка белтъчна молекула) от червеното цвекло, който може да потиска ензим, отговорен за разграждането на сигнални молекули в тялото. Благодарение на особено стабилната му молекулярна структура и фармакологични свойства, пептидът може да бъде добър кандидат за разработването на медикамент за лечението на определени възпалителни болести, като например невродегенеративни и автоимунни заболявания.
Пептидът, който се открива в корените на червеното цвекло, принадлежи към група молекули, които растенията използват, наред с други неща, и като химична защита от вредители като бактерии, вируси или насекоми. „Като анализира хиляди геномни данни, нашият екип успя да определи редица нови богати на цистеин пептиди и да ги отнесе към растителното царство. В хода на това вниманието ни беше привлечено от възможна функция на така наречените „протеазни инхибитори“. Пептидът от червеното цвекло може да потиска ензими, които разграждат протеини“, обяснява Грубер.
По-конкретно пептидът потиска пропил олигопептидазата (РОР), която участва в разграждането на протеинови хормони в тялото и следователно може да регулира възпалителните реакции. РОР е много обсъждана лекарствена мишена за невродегенеративни и възпалителни болести като например „Алцхаймер“ и множествена склероза. Това означава, че при бъдещи изследвания тази група растителни пептиди, наречени „кнотини“, каквито са откритите в червеното цвекло, могат да дадат лекарствен кандидат за третиране на тези заболявания, смятат авторите.
Пептидът може да бъде открит и в сока от цвекло
Той се съдържа не само в корените на растенията, но може да бъде открит и в продавания в търговската мрежа сок от червено цвекло – макар и в много ниски концентрации. „Макар че червеното цвекло се брои за много здравословен зеленчук, би било неразумно да се надяваме, че деменцията може да се предотврати чрез редовната му консумация – подчертава фармакологът от Медицинския университет на Виена. – Пептидът се съдържа само в много малки количества и не е ясно дали може да се абсорбира през стомашно-чревния тракт.“
Превод от английски
Лора ПАНОВА
