Страстен пътешественик и дългогодишен автор на „Лечител“, Бойка ВЕЛИНОВА е опознала 109 държави и територии на 6 континента. Членува в престижната FIJET (ФИЖЕТ – Международната федерация на журналистите и писателите по туризма) и смята за своя мисия да разказва, каквото е видяла и преживяла по света, в своите пътеписи и статии за кулинария и качество на живот. Заедно със съпруга й изкараха 3 месеца от извънредното положение, причинено от Covid-19, в Мелбърн (Австралия) – на 16 хиляди километра от родината.
Откакто едно мечтано 10 години и прецизно подготвяно пътешествие из Нова Зеландия, Австралия, Южна Корея и Япония пропадна през 2011 заради унищожителното земетресение в Крайстчърч и аварията от 7-ма степен в АЕЦ Фукушима, все за тая част на света мечтаехме. Е, сега го осъществихме наполовина – обиколихме Нова Зеландия и в началото на февруари пристигнахме в Австралия. В първите седмици в Сидни и Мелбърн все още миришеше на приключение. Даже в супера до хотела имаше в изобилие пакети с маски за еднократна употреба и дезинфектанти за ръце – бяхме уверени, че случващото се в Ухан не ни касае и няма да ни потрябват.
Първите сигнали, че се случва нещо голямо получихме на 27 февруари, когато австралийското правителство обяви готовност да се справя в условия на пандемия от Covid-19 (почти 2 седмици, преди СЗО да я обяви официално!). Първата прогноза на министър-председателя Скот Морисън бе, че тя ще продължи поне 10 месеца и вероятно ще възпрепятства 40 на сто от работещите да изпълняват пълноценно трудовите си задължения – поради заболяване или грижа за болен в семейството. Икономиката на страната е силна, каза тогава той, но се очаква загубите да са 10 на сто от БВП.
НА 16 ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРА ОТ РОДИНАТА
След като стана ясно, че полетът ни за Бусан (Корея) е канселиран (отменен), решихме, че е по-практично да напуснем мелбърнския хотел с отлична за разглеждане на местните забележителности локация. В този момент вирусът покоряваше света и за нас връщането в Европа, където беше краят на зимата, не беше решение. С мисъл за икономичното изкарване и неизвестното бъдеще се изнесохме на квартира в покрайнините. И добре направихме, защото с въвеждане на извънредното положение в средата на март нямаше да имаме къде да отседнем – платформата AirBnB за наемане на ваканционни имоти спря да приема резервации, както и хотелите. Идея си нямахме докога ще трябва да останем тук – на 16 хиляди километра от родината. По обществените сгради и магазините се появиха флакони с гел за миене на ръцете. Към него вървеше описание как трябва да търкаме дланите и пръстите с него 20 секунди и после да го оставим да изсъхне, а не да го бършем. В сервизните помещения на музеи и галерии за дни се появиха ламинирани правилата за предпазване в условията на пандемия. Обявиха национален безплатен номер за гражданите, които имат въпроси за коронавируса. За да се избегне струпването на много хора започнаха да се отменят големи културни и спортни събития, сред които и Гран при на Формула1. Скоро след това се появи и мобилно приложение, което локализираше хората, които се срещат, и в случай на установена зараза да се известяват.
„ОСТАНИ ВКЪЩИ, СПАСИ ЖИВОТ“
По територия Австралия е 70 пъти по-голяма от България, а населението е към 25 милиона. 80 на сто от това население живее в югоизточната част на страната, а най-големите градове с по пет милиона жители са Сидни и Мелбърн. Затова беше логично тук да са най-многото случаи на Covid-19, както и във федералната столица Канбера. Бризбън, Пърт и Дарвин също влязоха в статистиката.
Държавата постепенно „затвори“ с най-строгата, четвърта фаза на извънредното положение. Можехме да излизаме само по 4 повода – до супермаркета или аптеката; за работа или училище (ако е наложително); за посещение на лекар или предоставяне на грижа на нуждаещ се; за двигателна и физическа активност, но без събиране и при спазване на задължителната дистанция от 1,5 метра. В парковете на пейките можеше да сяда по един човек, а детските и спортните съоръжения в градинките бяха ограничени с ленти. Не биваше да се отдалечаваме на повече от 12 км от основното жилище.
Тестваха се всички завръщащи се от пътуване в чужбина със самолет или круизер, както и тези, които са имали контакт със заразени или проявяват симптоми; също и медицинските лица. Първоначално се смяташе, че мнозинството от заразените са внесли коронавируса след летните ваканции в чужбина през декември и януари. По-късно немалко случаи бяха с неизяснена пътека, а безплатният за всички скрининг стана масов – към втората половина на юли са направени над 155 хиляди теста на всеки 1 милион население. Още през март се задействаха доставките на маски, дезинфектанти и други предпазни средства и болниците започнаха да се оборудват не само с инхалатори, но и с цялата съпътстваща техника за спасяване на животи. Външният наблюдател много ясно можеше да сравнява кой как действа в състояние на криза и у нас, и в други страни по света – подценяването на разпространението на заразата и допускането на събиране на много хора на едно място; липсата на организация, на защитни материали и скрининг; закъснелите мерки като цяло. Жалко, че самонадеяността се заплати с толкова човешки жертви и в Щатите, и в Европа!
Призивите на властите се повтаряха непрекъснато по радиа и телевизии: „Запазете спокойствие, бъдете информирани, поддържайте връзка помежду си“; „Спазвайте социалната дистанция!“; „Мийте си ръцете, не пипайте лицето и не излизайте излишно!“. И особено въздействащият: „Остани вкъщи, спаси живот“. Затворени бяха увеселителни паркове, хотели, кина, църкви, барове и ресторанти, фитнеси, универсални магазини и всякакви услуги, които не са насъщни. Ресторантите доставяха само храна по домовете. В супермаркетите ни посрещаха служители с маски с дезинфектанти и с антибактериални кърпи за почистване на количките. Възприе се спазването на разстояние от 1,5 метра между клиентите и то беше обозначено навсякъде по подовете. Училищата излязоха във ваканция по-рано, а властите обръщаха сериозно внимание на родителите, които оставят децата вкъщи – с какво ще се занимават, как ще им се уплътнява времето, за да учат и да се развиват? Призоваваха за контрол да не се събират на купони и да не ходят по моловете. Че и иконичният плаж край Сидни (един от най-известните плажове на света) – Бондай, както и Сейнт Килда при Мелбърн бяха забранени за достъп, след като имаше нарушители на правилата.
Хубавото в лошото беше, че останахме в сигурна и уредена държава, където има правила и хората правеха всичко възможно, за да спазват мерките на правителството. Макар и да е мултинационална държава, населението на Австралия е интегрирано и хората имат доверие на властите, че правят най-доброто за тях. Цялата кампания беше спокойна, премислена, без браунови движения и объркващи послания, без всяване на страх и паника. По телевизиите непрекъснато вървеше съобщение в коя фаза на изолация се намираме и какви правила трябва да спазваме. Което не пречеше на програмите да са съдържателни, позитивни, с чувство за хумор и без мрънкане. Радиата промениха форматите си, информираха и забавляваха слушателите в крак с вируса – имаше примерно класация „Корона топ 1000“ за любими шлагери. Търговските реклами завършваха с призива „Но преди всичко се пазете здрави!“.
ПРЕГРЕШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
В Австралия не бяха много тези, които си мислеха, че правилата са, за да се нарушават. Ако се нарушават, се плащат глоби. Всичко беше разписано в детайл на листовки и по официалните сайтове и пролуките за импровизации бързо се запълваха, а полицейските патрули бяха навсякъде и ефективни.
За туристи, върнали се от почивки, неспазващи 14-дневната карантина, глобите бяха от 1600 до 10 хиляди долара. Патрулиращи двойки полицаи обикаляха улиците и градския транспорт, който продължи да работи без никакви ограничения, но празен. Глобите за неспазване на забраните бяха тежки – до 15 хиляди австралийски долара и до 3 месеца затвор.
Научавахме редовно за нарушителите: първо в заведение със символичното име „Чайна“ („Китай“) бяха хванати четирима да си пият питието. На собственика това струваше фиш за 10 хиляди долара. Млад мъж от круизен кораб беше въдворен под карантина в хотел. По-късно е бил хванат да излиза на разходка и е бил предупреден от охраната. След това обаче отново се измъква през аварийния изход, хваща градски транспорт и отива да посети приятелката си. С мотивите „безотговорно отношение и заплаха за общественото здраве“, бе наказан първоначално с глоба от 50 хиляди долара. Министър от Нов Южен Уелс отишъл на вилата си на 100 км; забелязали го и веднага подаде оставка.
НАВРЕМЕННИ МЕРКИ В КРИЗАТА
Австралия е на 14 място сред най-силните икономики в света и здравната й система е на най-високо ниво. Още към края март правителството обяви първоначалните 200 милиарда австралийски долара спасителен пакет за бизнесите и хората и сумата непрекъснато набъбваше. Министър-председателят Морисън в поредното обръщение към нацията не залъгваше хората и признаваше, че се очертава 2020 г. да е много трудна за всички – сравняваше ситуацията с Голямата депресия или края на Втората световна война и подчертаваше колко е важно да се съхранят максимум работни места. Постепенно се разгърна програма от мерки и решения, които непрекъснато се актуализираха. Обясняваха в детайли как ще бъдат подкрепени загубилите работа и как ще се поддържа икономиката на страната. За безработните, пенсионерите и уязвимите социални групи се раздадоха безвъзмездни помощи; опростиха се наеми и се разсрочиха вноски по кредити. За работещите на първа линия – лекарите и медицинските сестри, продавачите и касиерите в магазините и всички останали, се предвиди безплатно гледане на децата. Разшириха се възможностите за психологическа помощ на хората, които имаха проблеми за справяне с изолацията или преминаваха през кризи в междуличностните отношения.
През май вече повтаряха, че пътуванията зад граница няма да са възможни още дълги месеци и туристическият бизнес се ориентира към промотиране на вътрешни дестинации. Пролича, че и много други бизнеси гъвкаво и прагматично се пренастройват към „новото нормално“ и търсят ниши и нови инструменти за оцеляване.
Само австралийски граждани или постоянно живеещи можеха да влизат в страната и бяха подложени на задължителна 2-седмична карантина в посочен от властите хотел (за сметка на държавата, като им се доставяше и храна три пъти дневно). Пътуването зад граница бе преустановено (за кратко бе възстановено с близката Нова Зеландия). И не си мислете, че това ще трае 2-3 седмици и после всичко ще продължи, както преди, ни предупреждаваха от екрана. Ползваха се понятни сравнения: вирусът се разпространява като неконтролируемите пожари в горите ни, трябва да сме сплотени и да действаме в една посока. Целта на федералното и всички щатски правителства беше да се спре разпространението на вируса и да се съхранят най-много човешки животи.
За австралийците тази извънредна ситуация не беше новост. Всяко лято тук – когато е зимата при нас в Северното полукълбо – на континента Австралия и по прилежащите острови, предимно Тасмания, се вихрят пожари. Тази година, бидейки в тази част на света, наблюдавахме отблизо как организирано, системно и отговорно се реагира и действа.
Последните пожари бяха най-опустошителните за всички времена в страната – 11 милиона хектара гори бяха унищожени и над 1 милиард птици и животни загинаха (по данни на WWF), и то предимно в югоизточните щати Виктория и Нов Южен Уелс. Местните хора не чакаха някой да им каже какво да правят или някой да дойде да им помогне, а действаха наравно с полицията и пожарникарите като доброволци и в организирани отряди. Последваха проливни дъждове и наводнения, така че кризата, причинена от Ковид-19, бе третата поредна в разстояние само на няколко месеца.
ПО КАКВО СИ ПРИЛИЧАТ АВСТРАЛИЯ И „СПАЙС ГЪРЛС“?
Комбинацията на карантина, изолация и социална дистанция, прилагани едновременно, държаха ситуацията под контрол. Разхлабването на мерките в началото на юни беше стъпка по стъпка, като постепенно се увеличаваше разстоянието, на което можехме да се отдалечаваме от дома и броя на хората при гостувания или сбирки за сватби и погребения.
Но в разгара на австралийската зима през първата половина на юли заразените се повишиха; властите започнаха да връщат част от строгите рестрикции, а хората – макар и с неудоволствие – се съобразяваха. Най-много случаи се регистрираха в щата Виктория и за първи път от 100 години границата със съседния Нов Южен Уелс беше затворена. По този повод чухме виц: „По какво си приличат Австралия и поп групата „Спайс гърлс“? Че винаги има една Виктория, която обърква нещата (визира се общото име на щата и на съпругата на Дейвид Бекъм, която миналата година не се включи в юбилейното им турне).
Завидях на австралийците – 25-милионна мултиетническа нация – на тяхната сплотеност, емпатия и дисциплинираност. Харесах ги много заради липсата на двоен стандарт – когато казват нещо, те го мислят. Един от повтарящите се слогани беше „Ние ще преминем през това заедно“. Многократно се тиражираха жестовете на съпричастие и подкрепа на по-слабите, а грижата за психическото здраве на хората се наложи още в първите седмици на изолацията. В началото на юни, когато мерките се отхлабиха, но бизнесът още не се е задвижил наново, липсата на търговска реклама се компенсира с, да я наречем, „емоционална и морална“ – „Благодарим на складовите работници/медиците/хората на първа линия за това, че работите за нас.“
Как ще се развива ситуацията с Ковид-19 в света е голямата въпросителна, но австралийците се научиха да работят от къщи, да се забавляват, да възстановяват загубените връзки в отношенията си. И ще се справят и през това изпитание – всички заедно в правилната посока.
