Христо ХРИСТОЗОВ
„И сега, когато стоим в стаите си с филми, музика, книги, разбираме, че културата е това, което стои между нас и страховете ни, между нас и хаоса”, сподели Георги Господинов в края на март, когато в състояние на абсолютна несигурност очаквахме в каква посока ще поеме светът ни. Едно е сигурно – киното беше, е и ще бъде сред най-важните и спасителни изкуства и в старата, и в новата (не)нормалност. Предизвикателствата обаче са сериозни и се простират отвъд актуалната криза.
КАКВО СЕ СЛУЧИ С КИНОТО ПРЕЗ ТЕЗИ МЕСЕЦИ
Пандемията и противоепидемичните мерки, предприети глобално и в България, доведоха до пълното затваряне на киносалоните за почти три месеца. Постепенното разхлабване на мерките формално даде възможност на киносалоните отново да заработят, но оправданият страх сред зрителите и отложените премиери в комбинация с намаляването на капацитета и ред други изисквания означават паднали или посетени едва от неколцина зрители прожекции. Т.е. на практика все още можем да считаме, че кината не работят. Ако погледнем данните от боксофис отчетите (достъпни публично на сайта на Националния филмов център) за последните години, ще видим, че средният приход от билети за кино в пролетните месеци е ок. 800 хил. лв седмично. С други думи, близо 20 млн. лв са относителните загуби за киноразпространителите и киносалоните от началото на COVID-19 кризата. Докога ще продължи тази тревожна тенденция, можем само да гадаем. Прогнозите сред експерти са киното да се възстанови и върне към обичайния си ритъм едва през есента на 2021 г., когато ситуацията с вируса е овладяна, а страхът – преодолян.
За останалата част от бранша, отговорна за създаването на киносъдържание, ситуацията не е по-добра. Все още нямаме статистика и претърпените вреди от прекратяването на снимачния процес за местни и чужди продукции трудно могат да бъдат изчислени. Категорично най-тежка е ситуацията за кинофестивалите, чиято подготовка трае близо година, а предварително направените разходи са огромни. „От вече направените разходи има такива, които не могат да се възстановят. Това са около 250 000 лева. За да направим фестивала в мащаба, в който е подготвен, ще очакваме компенсации на тези разходи. Това са разходи за невъзстановени самолетни билети, дизайн и печат на неизползваеми промоционни материали, външна реклама, хонорари на екип за подготовката, която ще трябва да се рестартира отново (за справка, екипът на фестивала е от около 150 души, без допълнителните 120 доброволци)”, споделя директорът на най-големия кинофестивал у нас – „София Филм Фест“, който трябваше да стартира в средата на март, но бе отменен в последния момент. Впоследствие, в края на юни, организаторите на фестивала решиха да експериментират с нов, адаптивен формат, разчитайки на няколко открити сцени, платено онлайн съдържание и излъчвания на живо в социалните мрежи. Равносметката, за нещастие, е имиджов успех, но все така недостатъчно публика и неясна перспектива за бъдещето.
ФАКТОРИТЕ НА БЪДЕЩЕТО (НЕ САМО В СФЕРАТА НА КИНОТО)
Изясняването на цялостната картина означава да погледнем извън актуалните предизвикателства към състоянието на културата и киното в частност и някои ключови фактори:
Отношението на държавата и обществото към културата въобще. Целенасочената материална и експертна подкрепа, както и образоването и поддържането на публика трябва да бъде приоритет в политическия дневен ред. Мерките за подкрепа на творци и организации, в този смисъл, трябва да са насочени не само към моментното опазване на културните индустрии и изкуството, а към бъдещото им устойчиво съществуване. Предприетото в последните месеци, за съжаление, е поредното доказателство за това, че държавата в лицето на Министерство на културата бездейства или прибягва до хаотични действия „на парче“ вместо решения, продиктувани от ясна визия.
Нерегламентираното използване на съдържание. Нерегламентираното ползване или онлайн пиратство на аудио и видео съдържание (особено на актуално) е също толкова пагубно за културните и творчески индустрии, колкото и коронавирусът. Неведнъж чухме, например, заявки от началника на отдел “Киберсигурност” в ГДБОП Явор Колев за спирането на торент сайтовете, но досега конкретни стъпки в тази посока няма. Предпочитанието да се гледа лесно и безплатно доминира сред много от потребителите. Важно е обаче и ние, и медиите да спрем да говорим за „безплатно”, когато става въпрос за култура. Защото безплатна такава няма, достъпна - да.
Дигиталната революция. В прехода на съвременното общество към „култура на участието“ (Дженкинс, 2006) и във време на дигитална революция, предоставяща неограничен достъп до информация и променяща изцяло нашата представата за свързаност, културните институции са изправени пред решаваща дилема: да намерят начини за интегриране на новите технологии, за да бъдат в крак с тези тенденции, или да се придържат към „старите си оръжия“ и традиционни подходи, изправяйки се пред риска да се превърнат в реликви от миналото. Накратко, това е тезата на доктора по история на изкуството Стела Анастасаки, чиято област на изследване е използването на мобилните технологи в музеите в Гърция, но се явява валидна за всички сфери на културата и изкуството. В този смисъл, дигитални платформи като Neterra.TV, ФИЛМИРА, 7Arts тепърва ще набират скорост, а ще има и нови. Кураторите на събития, от своя страна, все по-често ще трябва да осигуряват преживяване отвъд живото събитие, което включва съдържание за домашно ползване. И така да да разширят аудиториите си и включат публика в глобален мащаб. Разбира се, за да бъде ефективна тази практика, видеото трябва да е с достатъчно добро качество. Проучване показва, че 62% от потребителите са склонни да етикетират негативно брандове, предлагащи нискокачествено видео съдържание. Все повече хора ползват малките екрани на своите смартфони и таблети, което създава нуждата и от допълнителна мобилна оптимизация и адаптивен дизайн. „Излъчването на живо“ (livestreaming) също е все по-широко използван подход. Добрата новина е, че 30% от хората, които са гледали живо излъчване от събитие, има вероятност да го посетят физически след това. Така моментният стрийминг се превръща в нещо повече от развлекателна функция за фенове – той е инвестиция.
Страхът. От разумна предпазливост до силна тревожност варират реакциите сред публиката към масови събития в затворени пространства. Важно за потенциалната аудитория е работещите културни пространства да комуникират достатъчно ясно какви противоепидемични мерки са взели - това може да смекчи чувството за несигурност у хората. Рекламата на всякакви места и живи събития тази година ще е интересен обект на дискусия – вече виждаме големите брандове внимателно да подбират своите послания, съобразявайки се с променената реалност.
Новите навици на публиката. Публиката промени своите навици по отношение на потреблението на изкуство и гледането на кино в частност по време на изолацията. Добре е да си даваме сметка, че множеството достъпно съдържание онлайн и без заплащане е моментна привилегия и да не свикваме с нея. Вместо това да подкрепяме местата и организациите, а те от своя страна да търсят устойчиви бизнес модели. Според Бен Робъртс, главен изпълнителен директор на Британския филмов институт: „Много хора завинаги ще променят възприятието си за домашен достъп до филми и това е чудесно. Също така мисля, че ще започнем да ценим всичко по различен начин - от чаша кафе до цената на билета за кино. Публиката ще бъде по-бедна, така че преживяването ще трябва да оправдае цената. Затова абонаментните модели и членството са толкова популярни. Въпреки това! Кино изживяването е уникално и съм уверен, че публиката ще започне предпазливо да се връща.”
КАКВО ПРЕДСТОИ ЗА КИНОТО
Бъдещето е неясно и със сигурност все по-тревожно. След неколкократни отлагания две от големите холивудски премиери на лято 2020 („Тенет“ на Кристофър Нолан, новият „Мулан“ на „Дисни“) се отлагат „indefinitely”, или с други думи – за неясно кога. Други заглавия с планирано разпространение през тази година бяха преместени за пролетта на 2021 г. Вероятно тепърва ще последват подобни стъпки от другите студиа, както и по-малките разпространителски компании. Финансовите загуби на „класическото кино“ са и ще бъдат неизчислими.
Може би най-значимото решение по отношение на бъдещия филмов пейзаж беше това на Universal по отношение на „Тролчета 2: Турнето“. През април втората част на популярния анимационен филм заобиколи кината и излезе направо онлайн (VOD), спечелвайки благодарността на хиляди доволни семейства. Това е най-големият дигитален дебют досега, надминаващ общите приходи на първата част, реализирана с класическа кино дистрибуция. Ако към това добавим и факта, че онлайн разпространението осигурява на студиото по-голям процент от приходите - около 80% в сравнение с 60% от продажбите на билети за кино, последиците стават ясни.
Universal намекна, че в бъдеще може да обмисли пускането в кината и онлайн едновременно - стратегия, която може да унищожи мултиплексите. Някои киновериги от своя страна подчертаха, че екраните им ще бъдат отказани на всеки филм, за който не е спазен традиционният 16-седмичен период между излизането му по кината и датата, когато става достъпен на VOD и DVD. По всичко изглежда, че ще се ускори една промяна, за която мнозина отдавна смятаха, че е неизбежна в дългосрочен план. 16-седмичният прозорец вече няма да бъде стандартен и ексклузивитетът на разпространението на голям екран ще бъде договорян на база филм.
Така или иначе есента наближава и предстои голямо натрупване – на премиерни (потенциално) заглавия, фестивали с отложени издания и изобщо мащабен и силно конкурентен културен афиш, както и нов бум на онлайн съдържание. За да се реализират всички тези събития успешно, е необходимо адекватно партньорство и феърплей между отделните играчи. Надявам се да сме способни на това.
