Не ви е много до танци, нали?
Мислите все за ужасни неща. Коронавирусът ни отне спокойствието, но по-лошото е, че ни отне възможността да плануваме. Няма сватби, няма кръщенета. Ние само пазаруваме. От време на време.
Страх ни е за насъщния, защото хората отдавна са разбрали, че по-висок от хляба няма. „Гладна мечка хоро не играе“, нали? „Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува“ е в общи линии заключение на Яворов, но той е прав. От глад хората правят и отчаяни неща. Мъката погубва човешкото у нас. Прави от човека животно. Ситият човек е човек към околните. И ситото животно е безопасно. Ситите мечки играят хоро...
А заради COVID-19 ние забравихме какво е да сме със сити стомаси, пълни маси, сити души и пълни сърца.
Вече няма танци
Вече никой не се вижда с никого. Губим връзката един с друг. Направихме глобален експеримент. Общувахме дигитално. И не се получи. Оказва се, че не е същото. Гледали ли сте филма „Капитан Корели“? Млад италиански капитан трябва да поддържа реда в окупирана от Хитлер Гърция. Народът на сиртакито има свой начин на живот. А войната им го отнема. Капитанът приема сякаш войната на шега. Приема себе си като диригент, а войниците си – като певци и музиканти. В миг на душевен катарзис на въпроса „Че за какво има да се пее?“ отговаря „За всичко“. Хората се раждат с песни и танци, живеят с тях, женят се с музика, има напеви дори в деня, когато хората умират... Това е правилният ред на нещата.
Някога един социолог, Светлозар Кирилов, написа анализ, че Европа е разделена между валс, чардаш и кючек. Няма как да е по-прав от това.
Опиши ми традициите на народа си и все едно си ми описал бъдещето им.
Според моето виждане „валсовите“ нации поддържат реда. Дисциплината им личи по стойката по време на танца. Как се организират. Как изпипват всеки детайл. Как двама по двама сякаш превземат света. Всеки им се възхищава. Те са по-възвишени от останалите и танцуват така, сякаш си го знаят.
Чардашът изповядва свободния дух. Бедни, но силни. На дъното на съюза, но щастливи, че са живи.
За кючека – картината изглежда така според мен: нагонът първичен дирижира пулсацията на здравите тела. Сякаш хормонът надвива разума. Плачевен опит чрез сваляне на много летви да се привлече достатъчно внимание. Отчаян зов да бъдат забелязани. Но не им е писано. Поне такова е моето тълкувание.
Чуйте сега нещо от човек, който много за хорАта не е чел. Но ги е играл. Къде как може. От дете насам. На Балканите ние имаме хорА. Среща ли сте израза „Има си хора и хора“ – от един човек до друг – разлика огромна. Но само с разместването на едно силно ударение – хОрата (като човеци), стават хорА (нашите си танци).
Вижте сега какво ще ви посъветвам – не се затваряйте в дебрите на ума си. Нeка на коронавируса да му е гадно! Нека не успее да ни отрови духом вовеки. Планирайте! Планирайте какво ще правите след пандемията. Планирайте сватби, планирайте банкети, кръщенета... Защото дори сега да не ви се вярва и тяхното време ще дойде. Танцувайте! Ще има танци отново. Силата не е в самотната единица. Силата е в кръга. Хорото представлява кръга, който е опазил страната ни през най-щастливите ни години и през най-лошите. Ще дойде ден, в който ще свалим гумените ръкавици. Няма да се нуждаем от тях. Пандемията ще е просто спомен. Ще са ви изостанали дезинфектанти, които след пандемията повече сигурно няма и да погледнете. Ще разказвате за тях на внуците си. Ще хвърлите ръкавиците и пак ще се хванете на хорото, защото животът е кръговрат. Всеки трябва да премине през всичко. Хорото е кръг и той се върти. Който е бил долу, ще отиде горе.
Нашата сила е в кръга. Знаете ли защо някога е било прието на хорото да се нареждат мъж-жена, мъж-жена? Защо тази подредба е желателна? Заради сигурността. Ако през турското робство, турчин опита да отмъкне българка по време на празник, тази „танцова защитна подредба“ не би му позволила. За сравнение при кючека пресилено се показват даденостите на един конкретен индивид. Това е неговият опит да привика внимание към себе си. Нашето хоро показва, че ние се браним един друг.
Нашата сила е в кръга. Държим се за другите и те се държат за нас. Дръще се за близките си. Не всичките ви близки ще излязат от тази криза както са били преди. Но вие сте семейство. Вашето семейство, вашето развитие е възможно само като колектив. Само хванати един за друг. В хорото... не всички умеят да танцуват, не всички са еднакво високи и силни. Някои изостават, други избързват. Но танцът продължава, защото не се пускаме един от друг. Някой нас дърпа напред. На друг помагаме ние. Италианците приеха карантината с мотото „И пак ще се прегърнем“. Нека нашето да е „Тук пак ще се танцува“. Защо ли? Защото всичко, което идва, отминава. Дори лошото...
Нашата сила е в кръга.
Мартина ЗИНОВИЕВА
