В наши дни човечеството е изправено пред огромен брой проблеми и предизвикателства – вопиющо и непрестанно нарастване на социалното неравенство, недостиг на хранителни ресурси за изхранване на катастрофално нарастналия брой на жителите на планетата, откровено гладуване на населението в обширни нейни региони, невероятно замърсяване на околната среда (въздух, почва, води), епидемично разпространение на болестите на века – инфаркт, инсулт, рак, диабет, „Алцхаймер“ и т.н. и т.н. Към изброените проблеми следва да се добави и още един, не по-малко важен и тревожен - недостигът на прясна вода, чието количество съставлява едва 2,5% от общия й запас, т.е. около 38 милиона куб.км.
Най-големият потребител на прясна вода е селското стопанство, което консумира 87% от достъпните й запаси. За получаването на един тон пшеница са нужни около 1 500 литра вода, за един тон ориз – 7 000 литра, а за един тон памук – цели 10 000 литра! Получава се своеобразен омагьосан кръг – за изхранването на населението е нужно повишаване на производството на храни, водещо до катастрофално увеличаване на разхода на вода, която и сега е недостатъчна за покриване на потребността й на планетата. Съгласно експертното мнение на специалистите от Международния институт за управление на водните ресурси след 25 години светът ще се изправи пред
глобална криза от недостиг на прясна вода,
последствията от която трудно могат да се предвидят, но със сигурност ще са ужасяващи. Неминуеми са регионални конфликти с непредвидими последствия.
По предложение на Конференцията за околната среда и водите (The United Nations Conference on Environment and Development – UNCED), проведена през 1992 година в Рио де Жанейро, Генералната асамблея на ООН обяви 22 март за Световен ден на водата. С този акт най-висшият форум на планетата насочи вниманието на световната общност към проблемите, свързани с най-ценното и най-важното вещество, от което в огромна степен зависи качеството на живот на всеки жител на Земята.
Колкото и странно да звучи, редица авторитетни учени смятат, че ние почти нищо не знаем за това на пръв поглед изключително просто вещество, съставено от първия и третия по разпространение във Вселената химични елементи – водород и кислород.
Без съмнение водата е наистина уникално вещество, много от свойствата на което, независимо от множеството изследвания, остават все още загадка. Например това, че при отрицателни температури тя увеличава обма си, а при положителни го намалява. Както и това, че при нормални условия може да съществува и в трите агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно.
С водата неразривно е свързан жизненият статус на човешкия организъм, който около ѕ е съставен от вода.
Човешкият ембрион съдържа 97% вода
Понижението на съдържанието на вода в тялото само с 2% предизвиква чувство на жажда, с 10-12% - халюцинации, а с 20-25% - мъчителна смърт. Когато си отиваме от този свят съдържанието на вода в тялото ни е едва 50%. Т.е. водата е неделима част от живота. С нейната загуба си отива и той. Едно от последствията на остаряването на човешкия организъм е намалението на съдържанието на вода в клетките на човешкото тяло.
Едно от свойствата на водата, предизвикало нестихващи и в наши дни ожесточени спорове в научните среди, е наличието на т.нар.
структурна памет
Тази еретична мисъл през 1988 година в престижното английско научно списание Natur („Природа“) изказва френският имунолог Жак Бенвенист. Според учения при контакта на водата с определено вещество тя променя по определен начин своята структура, която се запазва дори и при многократно разреждане, когато неговата концентрация практически става равна на нула. Всъщност хипотезата на Жак Бенвенист по същество „обяснява” основната идея на хомеопатията, основоположник на която е немският учен д-р Самуел Ханеман. В края на XVIII век той изказва идеята, че при разреждането лечебното действие на разтвора не само че не намалява, а напротив – увеличава се! Ако това е така, следва логичният въпрос: „Какво всъщност остава в разтвора, което е носител на лечебното действие, след като в него... липсва разтворено вещество?” И Жак Бенвенист дава нужния отговор – в разтвора остава „паметта” на лечебното вещество в структурираната вода, която упражнява лечебния ефект върху организма. Със своята дързост и грандиозност идеята на французина отправя невероятно предизвикателство към химиците и физиците и става повод за епични стълкновения на учените в последвалите години, които не стихват и в наши дни.
Редакцията на списанието, публикувало шокиращите резултати, поставило условие – специална комисия да провери тяхната достоверност. Въпреки усилията, тричленната комисия не успява да докаже коректността на експериментите и правдивостта на направените изводи, в резултат на което изказаната от Жак Бенвенист хипотеза е отхвърлена. В резултат на което той е удостоен с две (!) антинобелови награди и освободен от Френския национален център за медицински изследвания за...”опозоряване на родината”. Щателно проведените опити показват, че при хомеопатичното разреждане водата губи паметта си за разтвореното в нея вещество за по-малко от 50 фемтосекунди (50 милиардни от милисекундата). Според злите езици изследванията на Жак Бенвенист са спонсорирани от една от най-големите компании, произвеждаща хомеопатични лекарства...
Колкото и да е странно, независимо от публичното фиаско на изследванията на Жак Бенвенист, идеята за т.нар. структурна памет на водата сериозно се прихваща в научните среди и намира редица привърженици и последователи, в т.ч. и такива със световен научен авторитет. Един от тях е французинът професор Люк Монтание – откривателят на СПИН и носител на Нобелова награда, който косвено защитава своя сънародник с думите:”Грешка на науката е да твърди, че непонятното не съществува”. Според учения Жак Бенвенист просто е изпреварил времето и нивото на развитие на науката. В този дух са и думите на американския астрофизик и популяризатор на науката Карл Сейгън: ”Отсъствието на очивидност не прави очевидно отсъствието”.
В Русия горещ привърженик на идеите на Жак Бенвенист става ученият Станислав Зинин, който дори защитава докторска дисертация на тази тема. Според него редица фактори водят до структуриране на водата, което е свързано с образуването на т.нар. клъстери (скопления), съставени от 57 единици. Шестнадесет от тези асоциати с правилна геометрично форма се свързват в гиганстка структура, включваща 912 водни молекули. Именно подредбата на клъстерите (т.нар. водни информационни кванти) осъществяват записа в
паметта на водата
В света изключителна популярност получи японецът д-р Емото Масару, който публикува изследванията си върху влиянието на човешките емоции, както и на различни музикални произведения, върху образуването на различни структури във водата. В резултат на шоковото й замразяване под -70 градуса по Целзий той прави извода, че положителните емоции и хубавата музика водят до формирането на красиви и изящни фигури, а отрицателните емоции и лошата музика – до образуването на безформени и грозни.
Според редица авторитетни учени водата в клетките на човешкото тяло, която представлява около 70% от общото й съдържание в организма, е с висока степен на подреденост. Смята се, че неподредени са не повече от една трета от водните молекули в клетките. Структурирана е водата в плодовете, зеленчуците, както и в планинските извори. Тази вода човешкият организъм приема охотно и без каквито и да е трудности. За структурирането на неструктурираната вода (например тази от водопроводния кран) организмът губи енергия. Ако в организма постоянно постъпва неструктурирана вода, подредеността на водата в клетките чувствително намалява, което отключва различни патологии. Обратно, пиенето на структурирана вода способства за подобряване на паметта, укрепване на жизнените и духовни сили, повишаване на имунитета и действа оздравително на целия организъм. (Бел. ред. Във верига магазини и дрогерии „Лечител“ ще откриете редица прекрасни хранителни добавки, които съдействат за повишаване на имунитета. Виждате на фолиото ИМЮН ОУЛ, както и САМЕНТО.)
Редица изследвания доказват, че водата, получена от стопения сняг или лед, в която е запазено определено структуриране на водните молекули, оказва
широка палитра от благотворни физиологични въздействия
Съществуват наблюдения, че тази вода подобрява дейността на вътрешните органи на човешкия организъм, способства за по-доброто функциониране на нервната и сърдечно-съдовата система и за общото повишение на жизнения тонус. Такава вода „съживява и подмладява” организма, намалява потребността от лекарства и дори повишава тяхната ефективност. Съобщава се, че стопената вода води до подобряване на способността за концентрация и когнитивни способности (мисловна дейност, логическо мислене, въображение, обучителна способност), което е изключително важна новина за учащите се. Разтопената вода способства за чувствително повишаване на млеконадоя при кравите, за почти двойно увеличение на броя на яйцата, снасяни от кокошките-носачки, за по-висока кълняемост на семената, както и за по-добро развитие и плодовитост на растенията. Всеки от нас е виждал с какво опиянение и радостно чуруликане рано напролет врабчетата се къпят в току-що стопената снежна вода. Очевидно, водени от своя инстинкт, и те се възползват от уникалните свойства на тази целебна вода. Установено е, че своите магически свойства стопената вода запазва до дванадесет часа след преминаването й от твърдо в течно агрегатно състояние. Без усилия такава вода може да се приготви с помощта на домашния фризер или камерата на хладилника.
Съществуват две хипотези, които се опитват да дадат обяснение на феномена „стопена вода”. Едната от тях обяснява нейните уникални свойства с идентичността й със структурираната вода в клетките на живите организми, които я приемат като „своя”, без да влагат енергия за нейното структуриране. Тази хипотеза се опира на представите за наличието на структурна памет на водата, които, както казахме, предизвикаха истинско цунами в научните среди. Според другата хипотеза удивителните свойства на тази вода се обуславят от значително по-ниското (с 20-25%) съдържание в нея на „тежка” вода – деутериев оксид (D2O), в сравнение с обикновената вода. Съществува информация, че тежката вода затруднява функционирането на определени органи и системи в човешкия организъм, води до промени в генетичната информация и способства за неговото състаряване.
Широка полемика в научните среди предизвика и информацията за поведението на водата в магнитно поле. Практиката показва, че по някакъв начин то променя нейната структура и свойства, които тя съхранява в продължение на часове. Физиците-теоретици са твърдо против твърдения за т.нар.
„магнитна памет” на вода
Фактите обаче са упорито нещо. Опитът по категоричен начин доказва, че водата, преминала през магнитно поле е значително по-малко склонна да образува котлен камък в топлотехническите инсталации. И независимо от отсъствието на разумно обяснение на този феномен, в много топло- и електроцентрали действат установки за предварителна магнитна обработка на водата, които дават отличен резултат. Съществуват редица съобщения за чувствително (до 20-30%) повишаване на добивите при някои култури при използване на магнитна вода за поливането им. Смята се, че целебното действие на минералната водата „Евиан”, която извира в близост до френския град Евиан льо Бен, се дължи на преминаването й през мощни естествени магнити дълбоко в земните недра.
Сериозни спорове предизвикват и твърденията, че молитвите в храма на която и да е конфесия водят до структуриране на водата, в резултата на което тя придобива целебна сила. В епосите на много народи по света, в това число и на нашия, съществуват притчи и предания за магическото действие на „светената” и „живата” вода, изцерила болни и недъгави и върнала зрението на незрящи.
В средата на миналия век по инициатива на италианския професор Джорджио Пикарди стартира колосален по своя мащаб експеримент, в който участват хиляди учени-ентусиазти от много страни на света. Негова цел е изследване на скоростта на утаяването на колоидния разтвор на бисмутовия оксихлорид в различните точки на света и по различно време на годината. Еспериментът продължил петнадесет години, през които били осъществени над 300 000 опита. За мнозина този експеримент бил безсмислен и смехотворен, тъй като „посягал” на утвърдени канони в химичната наука, но италианският професор не мислел така... Получените резултати са зашеметяващи – оказва се, че скоростта на протичането на утаечния процес зависи от... времето, но не и от мястото на провеждането му. С най-ниска скорост утаяването протича през март, а с най-висока – през септември. По категоричен начин било установено, че утаечният процес следва ритъма на процеси, протичащи в необятния Космос – слънчевата активност, както и движението на Слънцето и Земята около центъра на Галактиката. През март Земята лети към него с максимална скорост от 45 км/сек, а през септември – почти перпендикулярно на „мартенското” направление – с минимална скорост от 24 км/сек. Изключително важна особеност на колоидните разтвори е огромната им, достигаща хиляди кв.м на грам, повърхност на дисперсната фаза. В резултат на взаимодействието на водните молукули с тази колосална повърхност те пренасят електромагнитното въздействие, идващо от дълбините на Космоса, върху свойствата на колоидния разтвор, действайки като свръхмощен биоусилвател. А какво, ако не колоидно-дисперсна система представлява кръвта в човешкия организъм?
Щом като процесите и явленията в Космоса оказват такова влияние върху простата реакция на утаяването на колоидния разтвор на бисмутовия оксихлорид, трудно можем да си представим какво невероятно въздействие те оказват върху човешкия организъм, ѕ от който е вода. Вода, която по нечия гениална презумпция е избрана за посредник между колосалните сили на безкрайната Вселена и живата и неживата природа на нашата планета.
Много от постулатите в Тибетската медицина се обясняват с цикличните промени на магнитните полета, действащи върху човешкия организъм, но които той е особено чувствителен. Според нея през годината
всички органи на човешкото тяло преминават през фази
на минимум и максимум на своята активност. Сърцето достига максимална активност от средата на май до края на юли, черният дроб – от средата на февруари до края на април и т.н. Съществува и денонощен биоритъм – сърцето е максимално активно от 11 до 13 часа, а минимално – от 23 до 1 часа, черният дроб съответно от 1 до 3 часа и от 13 до 15 часа. Почти ѕ от хората са чувствителни към действието на космическите фактори.
Това, че водата представлява съединение на водорода и кислорода, установяват през 1805 година немският натуралист и пътешественик Александър фон Хумболт и френският химик и физик Жозеф-Луи Гей-Люсак. Любопитен факт е, че вещество с така познатата и от началните курсове по химия формула – Н2О, ...не съществува. Водата, с която ежедневно се срещаме, представлява смес от различни „води” в различно съотношение и, разбира се с различни свойства и физиологично въздействие. Причина за това е фактът, че в природата водородът се среща в три изотопни форми – протий (Н), деутерий (D) и тритий (T), както и кислородът – под формата на изотопите 16O, 17O и 18O. Най-разпространен (99,8%) изотоп на кислорода е 16O, който се образува в хода на термоядрения синтез, протичащ в звездите. Т.е. природната вода е съставена от девет различни води, в която тяхното съотношение винаги е различно. Иначе казано всяка природна вода е по своему уникална. „Леката” вода – Н216О, макар и с най-високо съдържание в природните води, в чист вид не се среща в природата. Нещо повече, нейното получаване е изключително трудна задача дори и за учените. В т.нар. „тежка” вода (D2O) протият е заменен с деутерий, а изотопният състав на кислорода е аналогичен на този в атмосферата. Химичните взаимодействия в тежката вода протичат с по-ниска скорост в сравнение с обикновената вода. Инвитро опити показват, че замяната на 25% от обикновената вода с тежка води до стерилност, а по-високото съдържание на последната причинява бърз летален изход на опитните животни. Важно свойство на тежката вода е обстоятелството, че тя не поглъща неутроните, поради което се използва в ядрените реактори в качеството на забавител на неутроните и на топлопреносител. Съдържанието на тритиевата вода (Т216О) в природната вода е нищожно – едва 1 г на 1 000 000 000 000 тона. Тритият е радиоактивен изотоп на водорода. Заедно с деутерия той се смята за енергийния източник на бъдещето – чрез управляемия ядрен синтез.
Още много тайни и загадки крие водата – едно от най-простите и най-разпространено вещество на земята. Тяхното разгадаване без съмнение е голямо предизвикателство пред науката.
доц. д-р Димитър ПОПОВ
