За забавяне на разпространението на коронавируса се използват все по-строги мерки, включващи изолация на повечето хора. Мерките са наложителни заради общото благо и бъдещо здраве. Психолозите предупреждават: загубата на привичните социални връзки ще доведе до сериозни проблеми и колкото по-дълго продължава изолацията, толкова по-лоши могат да бъдат последствията.
Опитът на Китай показал: изолацията е най-ефективният начин за ограничаване на епидемията. Именно поради това всички хора са призовавани да си останат вкъщи, обучението и работата се осъществяват дистанционно, затворени са училищата, ресторантите, търговските центрове. Всички тези мерки са призвани да не позволят на вируса да се разпространява свободно.
„За някои хора липсата на социални връзки е като липсата на храна”, посочил Джошуа Моргенщейн, психиатър и специалист по психични разстройства, свързани с катастрофи, от Военно-медицинския университет в САЩ.
Изследванията на психологическите последствия от социалната изолация по време на епидемия не са много. Но метаанализ, публикуван през март 2020 г. в списание Lancet, позволили да се направят определени изводи. Авторите анализирали 24 изследвания, в които се разглеждало влиянието на психиката при хора под карантина по време на атипичната пневмония, епидемията от грип H1N1, треската Ебола и други инфекциозни заболявания през XXI в.
Повечето хора, намиращи се под карантина, изпитвали както краткотрайни, така и дългосрочни проблеми с психичното здраве, включително стрес, безсъние, емоционално изтощение и злоупотреба с психоактивни вещества.
Така, от 2760 души, намиращи се под карантина по време на епидемията от свински грип, 938 (34%) се сблъскали с повишена тревожност и депресивни симптоми. Сред хората, които не се намирали под карантина, такива били само 12%.
В друго изследване се разглеждали последствията от епидемията от атипична пневмония през 2003 г. при 549 работници в една от пекинските болници. Тези от тях, които се намирали под карантина или работили в условията на повишен риск, дори три години по-късно докладвали за повишено ниво на употреба на алкохол в сравнение с останалите.
Определени фактори повишавали риска от развитие на психическо разстройство – в частност, карантината с продължителност над 10 дни (това било свързано основно с развитието на посттравматичен стрес), слаба информираност за причините за карантината, отсъствие на достъп до необходими ресурси и телекомуникационни услуги.
Работата с тези рискови фактори може да намали вероятността от възникване на проблеми с психичното здраве, смята авторът на метаанализа Нил Грийнберг, психиатър от Кралския колеж в Лондон.
Повечето хора, разбира се, не се намират под карантина. Но, по думите на изследователите, и не толкова строгите форми на социална изолация, например нуждата да се спазва дистанция от няколко метра от другите хора или продължителното пребиваване у дома, могат да доведат до неприятни последствия.
Проблеми възникват, когато сроковете на социалната изолация надхвърлят няколко седмици, обяснил психиатърът Дамир Хуремович. Когато хората в продължение на месеци са отделени един от друг, започват да се проявяват вторични последствия от пандемията – икономическа криза, социални безредици, безработица.
Всичко това води до
широко разпространение на психологически проблеми
в обществото.
През 2015 г. психоложката Джулиана Холт-Ланстад заедно със свои колеги провела метаанализ на 70 изследвания, в които участвали повече от 3,4 милиона души. Те били наблюдавани средно около седем години. За това време вероятността от смърт при тези, които се чувствали самотни, нараснала с 26%, при тези, които имали малко социални контакти – с 29%, и при хората, които живеели сами – с 32%.
Някои хора ще понесат периода на социална изолация по-добре от останалите. Съвместната изолация може да укрепи семейството, а контакти с приятелите могат да се поддържат по телефона, електронната поща или в социалните мрежи.
Освен това, колкото и съвършени да са съвременните технологии, те не позволяват на хората да се прегръщат, да се държат за ръце, да си правят масаж или въобще да се докосва друг човек – а такива прояви на симпатия, както показват изследванията, влияят положително върху здравето, дори допринасят за понижаване на артериалното налягане.
Станислав ТОДОРОВ
