Грипните вируси стават все по-резистентни на действието на медикаментите и това създава нужда от намиране на нови активни съединения. Важни открития в това отношение направиха изследователи от Университета на Мюнстер в Германия: за да се размножава вирусът на грип А, полимеразата му трябва да се модифицира многократно посредством ензими в клетките гостоприемници. Екипът успя да създаде подробна карта на видовете модификации. Медикаментите, насочени към съответните ензими, биха били устойчиви на бързите мутации на вируса, предлагайки голям потенциал за лечение в бъдеще.
Всяка година грипният сезон представлява предизвикателство за здравеопазването. Дори да са се ваксинирали, особено по-възрастните хора със здравни проблеми са в повишен риск да паднат жертва на тежък грип. Изключително коварна е способността на грипните вируси бързо да мутират, което ги прави все по-неподатливи на ефекта от медикаментите. Сега германските учени направиха важна крачка напред към намирането на по-ефикасно лечение за грипа в бъдеще.
Те откриха доказателства за 59 специфични модификации на полимеразата на вируса на инфлуенца тип А – с други думи ензима, който е решаващ за производството на копия на вирусния геном. Специалното на модификациите, описани в изследването, е, че те се предават от протеини в клетките гостоприемници, които, за разлика от вирусните протеини, не могат да мутират бързо. Ето защо те представляват обещаващ подход за производството на нови медикаменти.
Полимеразата на инфлуенца вируса тип А (IAV полимераза) е силно комплексен протеин, който има повече от една функция. Една от тези функции е, че след структурна промяна тя може да произвежда копия на вирусния геном (cRNA и vRNA). Без това „превключване“ на функциите вирусът не е в състояние да се възпроизвежда. Както откриха д-р Линда Бруноте и д-р Франциска Гюнл заедно с техни колеги, IAV полимеразата се нуждае от протеини от клетката гостоприемник, които да действат като „молекулярни превключватели“ и да й помагат да осъществява различните си функции. Това са ензими, които прикрепят така наречени убиквитинови протеини на определени места в полимеразата и по този начин това активират сигнала за превключване на функциите.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Борислава СТАНКОВА
