Съществуват редица свидетелства, че тютюнът е бил отглеждан от индианците, обитаващи земите на днешно Мексико още в средата на второто хилядолетие пр.н.е. , които го използвали за лечебни и религиозни цели. Разпространението на тютюневото растение в Европа е свързано с името на испанския лекар и ботаник Ернандес де Бонкало, който по заповед на испанския крал Филип II засява тютюневи семена в местността Сигаралес край Толедо. Научното название на тютюна (Nicotiana) пък е свързано с името на френския дипломат Жан Нико (Jean Nicot) – посланик на френския двор в Португалия, който сериозно се увлякъл по неговите лечебни свойства, изпитвайки ги самоотвержено както върху себе си, така и върху своите близки.
В парижкия двор, а по-късно и сред аристократите на Англия и други европейски страни, в особен шик се превърнал тютюнът за смъркане – емфието, представляващо ситно стрити тютюневи листа. Смъркането изисквало известен опит, за да се изпита истинската наслада. Страстни привърженици на емфието били велики личности като Наполеон, Фридрих Велики, Шилер, Кант и др. Едва към края на XVII век цигарите започват постепенно да изместват емфието, с което над човечеството се стоварва невероятна беда.
Неумелото използване на тютюна ставало причина за чести отравяния, което довело до намесата както на официалните власти, така и на църквата. През 1604 г. английският крал Джеймс I в труда си „За вредата на тютюна“ написал: „Пушенето е отвратителен за зрението, омерзителен за обонянието, вреден за мозъка и опасен за здравето навик.“ По време на управлението му пушачите били сурово наказвани, в т.ч. и с обезглавяване. В своя труд „Табакология“ биологът и лекар Ниандер подробно описал вредното действие на тютюна, особено върху мозъка. Две години по-късно папа Урбан VIII анатемосал пушачите на тютюн. А руският цар предприел по-радикални мерки – на привържениците на този вреден навик били нанасяни 60 тояги, а ако не се поправяли, отрязвали им носа. В определени години в Америка пушачите били осъждани на смърт, в Турция ги побивали на кол, а в Италия ги отлъчвали от църквата и зазиждали живи в стените.
Едва ли на земята има растение, което да е така подробно изследвано, заклеймявано и за което да са натрупани толкова много „компромати“.
Известно е, че в тютюневия лист се съдържат около 2500 вещества, принадлежащи към изключително широк кръг химични съединения – около 30 алкалоида (главно никотин), органични киселини, въглехидрати, протеини, етерични масла, смоли, пектинови вещества, витамини, минерални вещества и т.н. При горенето на тютюна, под влияние на високата температура, протичат множество пиролизни процеси, в резултат на което броят на химичните съединения нараства до 4700. Тлеещата цигара е с температура около 3000С, но при засмукване температурата нараства до 900-11000С. В състава на тютюневия дим влиза умопомрачителен „букет“ от вредни за здравето вещества като въглероден оксид, циановодород, формалдехид, ацеталдехид, нитрометан, акролеин, хидразин, бензен, бензпирен, нитрозамини, нитробензен, сяроводород, изопрен, ацетон и т.н., и т.н. В ареозолната част на дима влизат главно никотин и тютюнев катран. Последният представлява ужасяващ коктейл от химични вещества, на действието на които не може да устои нито един жив организъм на планетата. Основни негови компоненти са фенол, крезол, индол, бензпирен, хризен, флуорантен, нафтиламин, катехини, карбазол, DDT (забранен инсектицид). Черешка на тортата са множество съединения на особено токсични химични елементи като антимон, олово 210, арсен, бисмут, живак, полоний 210, радий 228, цезий и пр. Бензпиренът и нитрозамините са едни от най-мощните известни канцерогени. Наред с това нитрозамините (особено диметилнитрозаминът) имат и силно токсично действие, поразявайки жизненоважната „лаборатория“ на човешкия организъм – черния дроб, както и белите дробове.
По данни на Световната здравна организация
в резултат на тютюнопушенето всеки шест секунди в света умира един човек, т.е. над пет милиона души годишно!
През последните няколко десетилетия жертвите на този порок са над 60 милиона – много повече от тези през Втората световна война. Ако дори само се запазят настоящите тенденции, около 500 милиона от сега радващите се на живота жители на земята ще го загубят, покосени от своята страст към тютюна.
Битува измамното схващане, че наргилето е по-малко вредно от цигарите, пурите, пуретите и лулите. Неотдавнашно изследване на британски учени обаче категорично доказа, че то е поне 50 пъти по-вредно от цигарите. При един сеанс с екзотичното средство се поглъща толкова въглероден оксид, колкото при изпушването на 400 цигари, а количеството на другите вредни съставки е около 60 пъти по-толямо!
И ето, че през 2006 година китаецът Хон Лик създава т.нар. електронна цигара, която по презумпция е призвана да избави огромната армия от пушачи по света от вредния им навик, без да ги лиши от тяхната привичка. Принципът на нейното действие е твърде прост. Миниатюрна батерия нагрява резистор, потопен в течност, който при всмукване нагрява последната до 200-3000С. В резултат се образува аерозол, който имитира този, получаван при „истинската“ цигара. Течността съдържа пропиленгликол, глицерол, различни аромати, оцветители и евентуално – никотин. Съществуват и изделия, имтиращи добре познатата лула. Производителите на електронните цигари и лули насочват своите изделия към огромната маса хора, желаещи да се избавят от вредния си навик, при това съхранявайки тяхното здраве, както и това на околните, т.нар. пасивни пушачи.
Докъде се простират митовете и каква е истината относно въздействието на електронните цигари върху човешкото здраве?
През 2008 година Световната здравна организация (СЗО) постанови, че не съществува никаква научна обосновка относно заявлението на производителите за ефективността на изделията им по отношение на никотинозаменителната терапия. Последвалият доклад на СЗО през 1914 година звучи още по категорично. В него се препоръчва вземане на редица мерки, между които прилагане към електронните цигари на същите ограничителни мерки, свързани с тяхното използване, продажба и реклама, както при класическите цигари. В редица страни като Канада, Аржентина, Бразилия, Мексико, Турция, Дания, Италия, Норвегия, Уругвай, Австралия, Индия, Йордания, Тайланд и др. продажбата и употребата на електронни цигари са забранени на законодателно ниво. В Индия пушещите електронни цигари се осъждат на до една година затвор и им се налага глоба от 1400 долара. А може и двете. Следващото нарушение води до 5 години затвор и глоба от 7000 долара. В Тайланд законът е още по-строг – висока парична глоба и затвор до 10 години!
Съгласно неотдавнашно изследване, публикувано в списанието Environmental Science and Technology на Американското химическо дружество, при термичното разлагане на двата разтворителя в пълнителя на електронната цигара – пропиленгликол и глицерин, се образуват
токсичните и канцерогенни вещества акролеин и формалдехид
Съществуват доказателства, че формалдехидът формира пристрастност и способства за развитието на Алцхаймер. В друго подобно изследване в парата са открити 31 опасни химични вещества, между които глицидол и пропилен оксид. Глицидолът е канцероген, който силно дразни лигавицата и води до депресия. Вероятен канцероген е и пропилен оксидът.
Счита се, че към настоящия момент се предлагат пълнители за електронните цигари с над 7700 различни вкуса и аромата, формирани от присъствието на невероятен брой синтетични химични вещества. Какви токсични химичните съединения се образуват в резултат на термичното въздействие върху тях и какво причиняват те в дихателните органи и белите дробове е истинска енигма.
Повече от съмнително е твърдението на производителите, че съдържащите никотин пълнители за електронни цигари са много по-малко вредни от класическите такива. Във вдишваните пари попадат значителни количества от алкалоида никотин, който е невротоксин, формиращ устойчива физическа и психическа зависимост. И въпреки че сам по себе си той не е канцероген, той „препрограмира“ имунните клетки на мозъка, препятствайки ефективната им борба с туморните образувания.
Съгласно скорошно изследване на учени от Канзаската медицинска академия в Уичита (САЩ) електронните цигари
повишават риска от сърдечен и мозъчен удар
съответно с 56 и 30 процента. С около 44 процента нараства рискът от развитието на сърдечно-съдови патологии, както и с около два пъти случаите на страхова невроза и депресия в сравнение с непушачите.
Към настоящия момент използването на е-цигара в България е почти без ограничения. Докога, засега е трудно да се отговори. Т.е. нещата отново се свеждат до култовата фраза на знаменития герой от книгата „Дванадесетте стола“ на Иля Илф и Евгений Петров Остап Бендер: „Съдбата на давещите се е в ръцете на самите давещи се.“ Иначе казано, здравето ни зависи правопропорционално от избрания ни начин на живот.
Доц. д-р Димитър ПOПОВ
