Много юноши и по-срамежливи натури се безпокоят, че издайническото поруменяване ще разкрие чувствата им. Тези, които страдат от този проблем, се страхуват, че червенината по лицето ще привлече погледите на околните и ще предизвика насмешка или подозрение, че са извършили нещо нередно.
Ситуации, които предизвикват поруменяване
Най-често руменината се появява при притеснение, което обхваща младите хора и децата, когато са център на внимание – изпитват ги пред класа, при неприятен за тях разговор или при прикриване на емоции.
Разбира се, изчервяването е налице и когато подрастващият говори с момче/ момиче, което харесва. Най-тежкото е, че при тези ситуации младежът не успява да контролира притокът на кръв към лицето си. А при мисълта, че околните ще видят това, младият човек поруменява още повече. Опасението от изчервяването е неволно явление. Този страх сам се натрапва. В спокойна обстановка, когато тийнейджърът е сам или с близки хора, той осъзнава неговата необоснованост.
Временно явление или невротична реакция?
Този проблем е присъщ на стеснителните млади хора. В повечето случаи състоянието се проявява все по-рядко в годините. Но понякога то може да продължи с години и е признак на невротична реакция или даже на невроза. Именно поради това подрастващият не бива да се подлага на самолечение, а най-добре е да се консултира с психолог или невролог. Само под негово наблюдение може да се прибегне до съответна терапия.
До голяма степен за преодоляване на страха от изчервяване помагат усилията на самия човек, засегнат от проблема. Той трябва да опита да се пребори със своята срамежливост, да не фокусира вниманието си именно върху този недостатък и по-малко да мисли за това дали го забелязват околните.
Самото изчервяване не е болест
То е част от нормалните физиологични реакции на човека. Дори и тези, които силно и често се изчервяват, нямат нужда от лечение. Едва когато се появи страхът от изчервяване и човек вече не е в състояние да се справи с всекидневните си задачи, може да се говори за еритрофобия. Като причина за това разстройство учените определят прекомерния страх от излагане пред други хора и го класифицират като подформа на социална фобия.
Когато поруменяването ни преследва през годините
От страх да не се изчервят, децата и младежите може да не желаят да ходят на училище и се отдръпват от редица публични изяви и контакти. Когато пораснат, хората, страдащи от еритрофобия, свеждат до минимум нежеланите контакти. Някои дори се отказват от професията си, защото не успяват да се справят със социалното общуване. Други категорично не желаят да говорят за проблема си, а трети залагат последната си надежда на дерматолог или козметик, който да им помогне да прикрият зачервяването.
Когато поруменяването се превърне в повод за депресия, намесата на терапевт е наложителна.
Антоанета ТИТЯНОВА
