В края на август т.г. ВВС излъчи репортаж за фондация Beat, която алармира за едно не по-малко заплашително от анорексията и булимията, но много подценявано хранително разстройство – безразборното преяждане. Според фондацията това поведение е много малко изследвано и изучавано и проличава особено сега, в условията на световна пандемия, когато мнозина са вкъщи и потушават безпокойството и притесненията си с тъпчене с какво ли не.
Специалистите смятат, че това е най-честото хранително разстройство в Съединените щати, а и в западните страни. Представлява тежко и животозастрашаващо нарушение на естествения ритъм на храненето, което се характеризира с повтарящи се епизоди на приемане на големи количества храна (често с бързо темпо и до прилошаване). Ядящият не може да се контролира какво и колко поглъща; загубва усещането за насищане; изпитва чувство на срам, а по-късно – на потиснатост и вина. Преяждането не е свързано с повтарящата се употреба на неподходящо компенсаторно поведение, както при булимията и анорексията (например прочистване). Положителната страна е, че състоянието е лечимо и обратимо. Отключва се при генетична предразположеност или преживяна дълбока травма и е типично за държавите, където храната е изобилна и достъпна, а психиката на хората е притисната от обществените догми, заклеймяващи дебелите и идеализиращи тънкото слабо тяло.
Типичните симптоми са: ядене през определен период от време (например на всеки 2 часа), като количеството определено е много по-голямо от това, което повечето хора биха яли в подобен времеви прозорец при подобни обстоятелства; невъзможност да се спре да се яде или да се контролира какво или колко е погълнато; ядене „до пръсване“. За проблем говорим също, когато засегнатите предпочитат да се тъпчат сами, за да не бъдат критикувани заради количествата и преяждат средно поне веднъж седмично в продължение на 3 месеца.
Можете да предположите, че човек в домакинството ви има подобно разстройство, ако за кратки периоди изчезва голямо количество храна или намирате много празни опаковки. Знаците за проблеми с преяждането могат да са: трупането на храна в тайници; непрекъснатото дъвчене на нещо; кампанийно и импулсивно премахване на цели групи храни от менюто (захар, въглехидрати, млечни продукти, вегетарианство/веганство); консумиране само на един продукт; преминаването от една диета в друга; фиксацията върху теглото и формата на тялото; непрекъснатото търсене на недостатъци във външния вид. В поведението се забелязват трудности при концентрацията, нежеланието на човека да се храни в заведения и социалната изолация, ниското самочувствие. Физическото изражение са забележимите колебания в теглото (както нагоре, така и надолу); стомашните спазми или други стомашно-чревни оплаквания (запек, киселинен рефлукс и др.).
През последните три години броят на хората, които искат помощ за разстройство като преяждането, се е увеличил значително, информират от благотворителната организация Beat. Рисковете за здравето при системно преяждане най-често са свързани със затлъстяване; обсесията от телесното тегло и йо-йо ефекта. Коректно е да се каже, че повечето хора, които са затлъстели, нямат това хранително разстройство. Но е вярно, че до две трети от преяждащите са регистрирани като клинично затлъстели. Хората, които се борят с това разстройство, могат да са както с нормално, така и с по-високо от средното тегло, въпреки че проблемът може да бъде установен при всякакво тегло.
Справянето започва с развиване на умения за осъзнаване и прекъсване на вредния навик, работа върху повишаване на самочувствието и самоувереността и „излекуването“ на неудовлетвореността от живота. В процеса не се набляга на намаляване на калории и отслабване, а в създаване на здравословна и позитивна връзка с храната чрез познания за нея и за нуждите на тялото.
Божана ЛЮБЕНОВА
