Така нареченият добър холестерол в тялото може да е даже по-добър, отколкото си мислим. Ново изследване на Медицинското училище на Вашингтонския университет в Сейнт Луис показва, че един вид липопротеин с висока плътност (HDL) може да има неизвестна досега роля за предпазване на черния дроб от увреждане. Той прави това, като блокира възпалителните сигнали, произвеждани от разпространени чревни бактерии.
HDL е известен най-вече с прочистването на холестерола от тялото и доставянето му до черния дроб за изхвърляне. Но при новото изследване авторите
идентифицирали специален тип HDL, наречен HDL3,
който при образуването си от червата блокира сигнали от чревните бактерии, които причиняват чернодробно възпаление. Ако не бъдат блокирани, тези бактериални сигнали достигат от червата до черния дроб, където активират имунни клетки, предизвикващи възпалително състояние, което води до увреждане на черния дроб.
„Макар че HDL се смята за „добър холестерол“, медикаментите, които повишават цялостните нива на HDL, изпаднаха в немилост през последните години заради клинични изпитвания, които показаха отсъствие на ползи при сърдечно-съдови болести – казва старшият автор Гуендалин Рандолф, професор по имунология. - Но нашето изследване предполага, че повишаването на нивата на този конкретен вид HDL, и по-специално в червата, може да е обещаващо за предпазване от чернодробно заболяване, което, подобно на сърдечните болести, също е хроничен здравен проблем.“ Изследователите показали, че HDL3 от червата предпазва черния дроб от възпаление при мишки.
Всеки вид чревно увреждане може да повлияе върху начина, по който група микроби, наречени грам-отрицателни бактерии, засягат тялото. Такива микроби произвеждат възпалителна молекула, наречена липополизахарид, която може да се придвижи до черния дроб посредством порталната вена. Тя е главният съд, който доставя кръв до черния дроб и пренася повечето хранителни вещества до този орган, след като храната се абсорбира в червата. Субстанции от чревните микроби могат да бъдат транспортирани заедно с веществата от храната, за да активират имунните клетки, които пораждат възпаление. По този начин елементи от чревния микробиом могат да предизвикат чернодробни заболявания, в това число чернодробна стеатоза и фиброза, при която черният дроб развива белегова тъкан.
Рандолф се заинтересувала от тази тема посредством своето сътрудничество с двама хирурзи от Вашингтонския университет, Емили Онуфър и Брад Уорнър, които са съавтори на изследването. Някои недоносени бебета развиват животозастрашаващо състояние, наречено некротизиращ ентероколит – възпаление на червата, което може да наложи хирургично отстраняване на част от тях. Дори и след успешна операция такива бебета развиват чернодробно заболяване и двамата хирурзи искали да разберат защо.
„Те проучваха този проблем при миши модел на състоянието, като премахваха част от тънкото черво на мишки и изследваха произтичащата от това чернодробна фиброза – обяснява Рандолф. - Имаше загатвания в литературата, че HDL може да възпрепятства разпознаването на липополизахарида от имунните клетки и че липополизахаридният рецептор може да е свързан с развитието на чернодробно заболяване след операцията на червата.
Никой обаче не беше предположил, че HDL може директно да достига от червата до черния дроб, което изисква да навлезе в порталната вена. В други тъкани той се придвижва през различен вид съд, наречен лимфен съд, който в червата не води до черния дроб. Ние разполагаме с много хубав инструмент в нашата лаборатория, който ни позволява да осветим различни органи и да проследим HDL от съответния орган. Така че искахме да осветим червата и да видим как HDL излиза от тях и накъде отива оттам. Ето как показахме, че HDL3 излиза само през порталната вена и отива директно до черния дроб.“
По време на своето кратко пътуване през порталната вена, той се свързва с протеин, наречен LBP – липополизахариден свързващ протеин, който се закрепя към вредния липополизахарид. Когато последният е включен в този комплекс, той не е в състояние да активира имунни клетки, наречени клетки на Купфер. Това са макрофаги, които обитават черния дроб и, когато бъдат активирани от липополизахарида, могат да предизвикат възпаление.
Като комплекс от протеини и мазнини, HDL3 се възползва от партньорството си с LBP, за да се свърже с липополизахарида. Когато LBP е част от HDL3 комплекса, той пречи на вредната бактериална молекула да активира чернодробните клетки на Купфер и да породи възпаление, както показали експерименти на първия автор на изследването Йонг-Хюн Хан.
„Ние смятаме, че LBP, само когато е свързан с HDL3, се превръща във физическа пречка пред активирането на възпалителните имунни клетки от липополизахарида – казва Хан. - HDL3 на практика скрива вредната молекула. Но ако LBP се свърже с липополизахарида в отсъствие на HDL3, тогава той не може да попречи. Без HDL3, LBP ще предизвика по-силно възпаление.“
Изследователите показали, че чернодробното увреждане е по-тежко, когато HDL3 от червата намалее, като например при хирургично отстраняване на част от червата
„Хирургичната операция изглежда причинява два проблема – казва Рандолф. - По-къси черва означава, че те произвеждат по-малко HDL3, а самата операция води до увредено състояние в червата, което позволява на повече липополизахарид да навлезе в порталната кръв. Когато премахнете част от червото, което произвежда най-много HDL3, тогава изходът е най-лош за черния дроб. Когато имате мишка, която е генетично неспособна да произвежда HDL3, чернодробното възпаление също е по-тежко. Ние искахме да видим и дали тази динамика е налице и при други форми на чревно увреждане, и затова изследвахме миши модели на диета с много мазнини и алкохолно чернодробно заболяване.“
При всички тези модели на чревно увреждане изследователите открили, че HDL оказва предпазващо действие, като се свързва с допълнителния липополизахарид, който се отделя от увреденото черво, и блокира възпалителните му ефекти в черния дроб.
По-нататък изследването демонстрирало, че същите защитни молекулярни комплекси са налице и в човешки кръвни проби, което предполага, че подобен механизъм действа и при хората. Учените използвали лекарствено съединение, за да увеличат нивото на HDL3 в червата на мишки, и открили, че то предпазва от различни типове увреждане на черния дроб. Макар че въпросното лекарство е предназначено само за изследвания при животни, това разкрива нови възможности за лечение или предотвратяване на чернодробни заболявания, независимо дали са породени от увреждане на червата, причинени от богати на мазнини диети, злоупотреба с алкохол или физическо увреждане, например вследствие на хирургична операция.
„Ние се надяваме, че HDL3 може да послужи като цел за бъдещи терапии за чернодробни заболявания – казва Рандолф. - Продължаваме с нашето изследване, за да разберем по-добре детайлите на този уникален процес.“
Бел. ред. На стр. 23 можете да прочетете за качествата на гъбата Полипорус – тази гъба има благоприятстващо влияние върху състоянието на пикочно-половата система и черния дроб.
Превод от английски
Таня БОРИСЛАВОВА
