Може ли диета да помогне в определени случаи на астма? Ново изследване на Университета в Бон, Германия даде положителен отговор на този въпрос. При него мишките, които преминали на така наречената кетогенна диета, показали значително намалено възпаление на дихателния тракт. Резултатите бяха публикувани в сп. Immunity.
Болните от астма реагират дори на ниски концентрации на някои алергени с тежко възпаление на бронхите. Това е придружено и от повишено производство на слуз, което прави дишането още по-трудно. Централна роля тук играят клетки на вродената имунна система, които бяха открити едва преди няколко години и бяха наречени „вродени лимфоидни клетки“ (ILC). Те изпълняват важна защитна функция в белия дроб, като възстановяват увредените мукозни мембрани. За тази цел произвеждат възпалителни сигнални молекули от групата на цитокините, които стимулират деленето на мукозните клетки и повишават производството на слуз.
Обикновено този механизъм е много полезен – той позволява на тялото бързо да поправи вредата, нанесена от патогени или вредни субстанции. Впоследствие слузта извежда патогените от бронхиалните тръби и предпазва дихателния тракт от повторно инфектиране. При астмата обаче възпалителната реакция е много по-силна и продължителна от нормалното, подчертава проф. д-р Кристоф Вилхелм от Института за клинична химия и клинична фармакология при Университета в Бон. Последицата е извънредно затруднено дишане, което може да бъде дори и животозастрашаващо.
Бързо възпроизводство
ILC се размножават бързо по време на този процес и произвеждат големи количества провъзпалителни цитокини. Учените се надяват, че ако деленето им може да бъде забавено, би било възможно тази прекомерна реакция да бъде овладяна. В действителност сега публикуваните резултати сочат именно в тази посока. „Ние изследвахме кои обменни процеси са активни в ILC, когато те превключат в режим на възпроизводство – обяснява друг от авторите, д-р Фотиос Караянис. – Тогава се опитахме да блокираме тези обменни пътища и чрез това да намалим скоростта на делене на клетките.“
Всъщност някои обменни пътища са значително по-активни при делящите се ILC. Те се грижат основно клетките да разполагат с енергия и със строителните елементи, които са им нужни за тяхното възпроизводство. Последните включват например мастни киселини, които са необходими за изграждането на мембраната на клетката. „Затова активираните ILC абсорбират мастни киселини от обкръжаващата ги среда и ги складират във вътрешността си под формата на капчици за кратки периоди, преди да ги използват за енергия или строеж на мембрани“, обяснява Караянис.
Но какво се случва, ако клетките бъдат принудени да ги използват другаде? За да отговорят на този въпрос, изследователите поставили страдащи от астма мишки на диета, която съдържала основно мазнини, но почти никакви въглехидрати или протеини. При тази диета, известна като кетогенна, клетъчният метаболизъм се променя – при нея клетките получават необходимата им енергия от изгарянето на мазнини. Това обаче означава, че им липсват мастни киселини, от които се нуждаят за образуването на нови клетъчни мембрани в процеса на деленето на клетките.
Вследствие на това деленето на ILC при гризачите, които се хранели с кетогенната диета, рязко намаляло: „Обичайно контактът с алергени повишава броя на ILC в бронхите четири пъти – посочва проф. Вилхелм. – При нашите опитни животни обаче той остана почти непроменен. Както производството на слуз, така и други астматични симптоми, намаляха съответно.“
Това не се дължи само на превключването към мазнини като алтернативен източник на енергия и произтичащия от това недостиг на мастни киселини. Дефицитът на глюкоза вероятно също допринася пряко за понижената активност на ILC. „Разпространението на астмата се увеличи драстично през последните няколко десетилетия. Може би това е свързано и с все по-масовото консумиране на диета с високо съдържание на захар и мазнини“, предполага Вилхелм.
Сега учените искат да изследват при пациенти дали кетогенната диета може да предотвратява астматични пристъпи. Това обаче не е напълно лишено от рискове в дългосрочен план и трябва да се прави само след консултация с лекар. „Затова се опитваме да определим кои компоненти от смяната на диетата са отговорни за ефекта“, обяснява Вилхелм.
Известно е, че кетогенната диета може да бъде ефективна терапия при някои болести. Така например пациентите с определени форми на епилепсия биват лекувани с този метод. Смята се, че промяната в диетата помага при някои тумори – все пак клетките в тях също се мултиплицират необичайно интензивно.
Превод от английски
Дима КОЛАРОВА
