Към настоящия момент от науката са описани около десет хиляди вида бактерии, но учените са на мнение, че всъщност този брой надхвърля... един милион! Общата маса на бактериите на земята съставлява 300 000 000 000 тона. За сравнение масата на цялото човечество се оценява на 300 000 000 тона, т.е, хиляда пъти по-малка от тази на бактериите! Масата на микроорганизмите е нищожна. Например тази на бактерията E.coli съставлява 0,000 000 000 000 665 г. Подобно на другите едноклетъчни организми, бактериите се размножават чрез деление. При благоприятни условия за по-малко от половин час те удвояват своя брой. За денонощие една бактерия може да създаде потомство с маса 1800 тона, а за 5 денонощия то би запълнило всички морета и океани на земята! Т.е. при отсъствие на фактори и механизми, които да възпират популацията на микроорганизмите, за кратко време те биха станали пълновластни и единствени господари на планетата.
За противодействие на агресивните микроорганизми
в човешкия организъм действа сложна отбранителна система, наречена имунна, в която са обособени няколко защитни вала – външен (лигавици, кожа), вътрешен, основаващ се на фагоцитозата – унищожаването на нарушителите с помощта на фагоцитите - специфични клетки килъри, и специфичен, разчитащ на белтъчни вещества с избирателно действие – т.нар. антитела, продуцирани главно от кръвотворните органи – костен мозък, далак и лимфни възли. Имунната система на човека се регулира и управлява от най-високо организираната част на нервната система – кората на главния мозък. В случай, че тази отлично организирана защитна система все пак се „пропука” (преохлаждане, системна преумора, гладуване, постоянно недохранване, неправилен хранителен режим и пр.), организмът попада в плен на армията от патогени, която по свое усмотрение и в свой интерес се разпорежда с неговия метаболизъм, с неговите органи и системи. Огромна част от болестите, от които страда човекът, са провокирани именно от окупирането на неговия организъм от вируси и микроорганизми. През последните месеци сме свидетели на световна пандемия, причинена от вирус, представляващ миниатюрен откъс от генетичен код, обвит с белтъчно покритие, чиито размери не превишават 100-120 нанометъра (1 нанометър е равен на 0,000 000 001 метра).
Учените са пресметнали, че растенията, чиято обща маса се оценява на 1 920 000 000 000 т., ежегодно отделят в атмосферата 490 милиона тона фитонциди – над един и половина пъти повече от масата на цялото човечество! Всеки от нас многократно се е срещал с тези удивителни вещества. Даже лекото докосване до добре познатите ни растения домати, маточина, розмарин, здравец, хризантеми, молохи, базуняк и др. предизвиква отделянето на безброй фитонциди със специфичен и силен аромат.
Попадайки в подобна безнадеждна ситуация, безпомощни и отчаяни, нашите древни предци са обръщали взор, протягали са ръце към Природата, инстинктивно търсейки от нея защита и спасение. В резултат през хилядолетията е била натрупана огромна по обем безценна информация за целебното действие на множество растения, значителна част от която от дълбините на вековете е достигнала и до нас.
Една от главните причини за лечебното действие на множеството лекарствени растения е разкрита в началото на миналото столетие от студента от Московския университет и бъдещ професор Борис Тонкин. Той открил, че за защита от инвазията на микроорганизмите в хода на своята еволюция
всички растения синтезират и отделят особени вещества,
които представляват основна част от тяхната имунна система, възникнала и усъвършенствана в хода на многовековната им еволюция. Тези вещества младият учен нарекъл фитонциди (от гръцки φυτóν - растение, и от латински cidum - убивам). Откритието на фитонцидите се смята за едно от най-значимите постижения на науката през XX век.
В резултат на изучаването на действието на тези вещества беше установено, че те унищожават или силно потискат жизнената дейност и популацията на микроорганизмите, стимулират развитието на техните антагонисти (противници) и прогонват вредните насекоми. Въздухът високо в планината е почти стерилен – съдържа едва около 200-300 бактерии на куб.м., поради високата концентрация на фитонциди, отделяни от иглолистните растения.
В състава на фитонцидите влизат изключително широк кръг вещества –
етерични масла, терпеноиди, флавоноиди, гликозици, дъбилни вещества, органични киселини и т.н., поради което тяхното систематизиране въз основа на определени структурни признаци не е възможно. То се прави единствено според биологичната им функция. Освен с бактерицидно действие, фитонцидите, съдържащи се в етеричните масла, оказват множество благотворни въздействия върху нервната система – седативно (успокоително), тонизиращо, ободряващо и стимулиращо. Всеки е усетил това въздействие в иглолистна гора високо в планината.
Летливостта на фитонцидите не е задължително тяхно свойство. Редица фитонциди се отделят от кореновата система на растенията за борба с почвените патогени. Водните растения отделят фитонциди в обкръжаващата ги вода. Във вътрешнотъканния сок на растенията бди особена група фитонциди. Тяхното присъствие се открива при разрязването например на лука, чесъна, цитрусовите плодове, горчицата, хряна и пр.
Чесънът и лукът присъстват на трапезата на човека от хилядолетия, благодарение на доказаното им полезно действие върху човешкия организъм
Например фитонцидите, отделяни от чесъна, действат убийствено на широк кръг патогенни бактерии - стафилококи, стрептококи, причинителите на коремен тиф, дифтерит, дизентерия, салмонела, както и на бацилите на Кох. Това действие на чесъна се дължи на сяросъдържащото вещество алицин, което придава неговия силен мирис и лютивина. Всъщност, алицинът не се съдържа в чесъна. При нарушаване на цялостта на скилидката от „плен” се освобождава ензимът алииназа, катализиращ разпадането на съдържащата се в чесъна аминокиселина алиин, в резултат на което се образува сяросъдържащо съединение от групата на алкените – алицин. То е твърде нетрайно съединение, което при разпадането си се превръща в няколко високо биологически активни субстанции - диалилсулфид, диалилдисулфид и ажоен. Изброените вещества са мощни антиоксиданти, които способстват за чувствително (до 60%) намаление на вероятността от настинка, рязко понижават риска от развитие на рак на стомаха и дебелото черво, съдействат за намаление на „лошия” (LDL) и увеличение на нивото на „добрия” (HDL) холестерол, за потискане на синтезата на нитрозамини в организма, едни от най-мощните канцерогени и т.н. В етеричното масло на чесъна се съдържат терпеноидите цитрал, гераниол, линалол, феландрен и др., които допълват неговия мирис и фитонцидни свойства.
Активността на фитонцидите на лука е по-ниска, но затова пък те са много по-летливи. В това се е убедил всеки, който се е опитал да реже глава лук. Фитонцидите, съдържащи се в лука, убиват възбудителите на дизентерията, дифтерита и туберкулозата, златистия стафилокок и трихомонадите. Не е никак случайно, че лукът влиза в състава на множество рецепти с кайма, която е подходяща среда за развитие на редица бактерии. Освен за подобряване на вкуса, лукът спомага съществено за стерилизиране на приготвяната храна. В кулинарните рецепти на Ориента и Изтока, където, поради високите температури, условията за инфектиране на храните с бактерии са изключително благоприятни, присъстват широка палитра подправки, които са мощни източници на фитонциди – кимион, ким, черен пипер, бахар, дафинов лист, люти чушки, канела, карамфил, индийско орехче и т.н. По време на кръстоносните походи сарацините връщали пленените френски рицари срещу...осем глави лук.
Фитонцидите, отделяни от много стайни растения са в състояние да намалят чувствително патогенните микроорганизми в дома. Например бегонията намалява тяхното съдържание почти наполовина, а хризантемите – дори три четвърти. Подобно действие имат каланхоето, сансевиерата, мушкатото и хибискусът.
По понятни причини интересът на учените към фитонцидите е много голям, тъй като редица въпроси, свързани с тяхното идентифициране, механизъм и мишени на действие, все още не са решени. Но това, което вече знаем за тези удивителни вещества, е достатъчно, за да се доверим на тяхното безспорно благотворно въздействие върху човешкия организъм.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
