Киселините не са просто неприятни усещания сами по себе си, но и симптом на гастроезофагеална рефлуксна болест – хронично и рецидивиращо заболяване, причина за която става патологичното изхвърляне на стомашно съдържание в хранопровода. С времето продължителният контакт на киселото стомашно и/или чревно съдържание с лигавицата на хранопровода води до възпалително поражение на неговите долни отдели. Ако симптомите на болестта се игнорират, може да се стигне до постепенно заместване на естествения епител на лигавицата на хранопровода с атипично прероден епител. В резултат се развива заболяване, известно в гастроентерологията и онкологията като „хранопровод на Барет”, за първи път описано още през 1950 г. от английския хирург Норман Барет.
Съгласно статистическите данни, рискът от развитие на рак на фона на „хранопровод на Барет” е от 30 до 125 пъти по-висок, отколкото средно в популацията. При 30-50% от пациентите с „хранопровод на Барет” впоследствие се развива рак на хранопровода.
Ново изследване, проведено в САЩ, потвърдило, че гастроезофагеалната рефлуксна болест, чиито прояви са киселините, повишава риска от развитие на онкологични заболявания на гръкляна и хранопровода. Резултатите от това изследване били публикувани в списание Cancer, издавано от Американското онкологично дружество.
Известно е, че гастроезофагеалната рефлуксна болест представлява стомашно-чревно заболяване, възникващо при попадане на стомашен сок в хранопровода. По оценки на експерти, от 20 до 40% от населението на развитите страни страдат от тази болест. Чувство на киселини възниква при увреждане на повърхността на гръкляна или хранопровода. При продължително въздействие и без необходимото лечение, киселинният рефлукс може да прерасне в рак на гръкляна.
В средата на 90-те години в САЩ било проведено изследване, в рамките на което учените се опитали да установят взаимовръзка между храненето и здравето на хората. В изследването участвали 3,5 милиона доброволци на възраст от 50 до 71 години. След 16 години специалистите анализирали 490 605 анкети, попълнени от участниците. Оказало се, че при 24% от тях в анамнезата имало гастроезофагеална рефлуксна болест. При 931 от тях в продължение на следващите 16 години се образувал аденокарцином на хранопровода. При още 301 човека се появил плоскоклетъчен карцином на ларинкса. По думите на специалистите, при хората с гастроезофагеална рефлуксна болест вероятността от развитие на онкологични заболявания на хранопровода и гръкляна е 2 пъти по-висока, отколкото при тези, които не са се сблъсквали с киселинен рефлукс. Авторите на изследването отбелязали, че техните резултати са предварителни, а целта им била да се привлече вниманието към възникването на киселини, които са симптом на опасни онкологични заболявания.
Според специалистите на първо място вината за гастроезофагеалната рефлуксна болест, водеща до развитие на рак, е на малко подвижния начин на живот и неправилното хранене. Това води до затлъстяване, което става глобален проблем. Мастната тъкан увеличава налягането на органите, вследствие на което се променя моториката на стомаха и хранопровода, поради което се развива тази патология.
Съгласно международни изследвания в големите градове броят на хората с рефлуксна болест достига 23%. Тази цифра може да бъде по-висока с 5-7%, тъй като много често хората въобще не разглеждат киселините като проява на заболяване и не се обръщат към лекар, а самостоятелно приемат препарати, облекчаващи симптомите.
При това броят на пациентите с гастроезофагеална рефлуксна болест в целия свят постоянно расте, което се свързва с повсеместното изменение на начина на живот. По думите на експертите, на заболеваемостта би могла да повлияе и пандемията от COVID-19, тъй като много хора често прекарват голяма част от времето си в самоизолация, местейки се от дивана към хладилника.
Валентин СТОЙЧЕВ
