Задържах интервюто на Кирил Попов, тъй като го помолих да поговорим с него и за дълголетието на близките му хора. Брат му доц. Константин Попов – журналист и изкуствовед (3.06.1923 – 2.09.2015), един от доайените на лингвистиката и русистиката в България, почина на 94-годишна възраст. Той бе известен учен в областта на стилистиката, разработваше и въпроси на лингвометодиката. Библиографията му съдържа над 800 заглавия на книги, статии, есета, рецензии, публицистика, преводи.

Естествено исках да поговоря с писателя Кирил Попов за дълголетието в семейството, тъй като и жена му Ваня – лекар по професия, бе на 91 години. Интересуваше ме ген ли е дълголетието или се дължи на философския и човешки поглед към живота. Знаех за доц. Константин Попов, че до последно пише освен по филологически, и по теми от ежедневието – срещу злобата и незачитането на човека, насилието, за посегателствата над деца, жени и възрастни. Чрез силата на словото внушаваше да бъдем толерантни и добри.

Кирил Попов се съгласи, но заради пандемията поиска сам да напише отговорите. На 5 февруари се обадих, за да ги получа и разтревожена съпругата му Ваня обясни, че току-що му е прилошало и са го откарали с „Бърза помощ“. Пет дни по-късно дойде тъжната вест за неговата кончина. Броени дни след него белият свят напусна и съпругата му Ваня…

Така интервюто остана недоизказано, но дори и в първата му част има толкова философска истина за дълголетието и за смисъла на човешкия живот, че тази последна изповед на писателя Кирил Попов, предназначена за читателите на „Лечител“, остава неговата лебедова песен.

 • Навършихте 90 години, като юбилеят бе ознаменуван скромно в централни литературни и научно-изкуствоведски среди. Много или малко са 90 лета?

- От гледна точка на вечността и мимолетната преходност на човека са нищожни. Тази обезумяваща ни истина може да се мотивира с факта, че природата, от която човекът е част, не признава минало и бъдеще – казва великият Гьоте. Продължителността на земното съществуване на човека е предопределена генетично, а това прави крайно относителна всяка, дори и най-строго научна, астрологична, нумерологична, мистична и т.н. прогноза или идея как трябва да живеем, за да постигнем доброто предзнаменование или да избегнем проклятието на съдбата.

Невъзможни са категорични указания за дълголетие – мнозина столетници са живели дълго, опирайки се повече на своя солиден дух, отколкото на тялото. Много често и в моя живот се е случвало жена ми, която е лекар, да споделя железни от професионална гледна точка медицински указания, но те отскачат от артистично небрежния ми ум и потъват в нищото. Доказал съм, че писменото ми слово е по-добро от говоримото. В редките случаи, когато ми се е налагало да произнеса тържествено слово и то е прозвучало впечатляващо, това е било възможно след преодолян по някакъв начин забавен мой пулс и изпадане в известна тахикардия. С напредването на възрастта ми се засилва безсънието, а и други здравни проблеми изискват по-скъпи лекарства, което затруднява семейния бюджет…

• От какво зависи дълголетието на човека?

- Ще отговоря малко по-философски. Светът в своята реална цялост обрича изначално хомосапиенс да съществува активно сред необозримо разнообразие от всякакъв вид. В моя специфичен начин на артвъзприемане се усещам повлиян от учението на Демокрит - философ от Абдера (Тракия), за механичното взаимодействие на атомите. Това определение, стресиращо природосъобразния човек, всъщност е действителната причина за всичко, което се случва в живота. Когато посещавам художествена изложба, изпадам като в механично взаимодействие или „вчувстване“ в картините чрез изригващо от тях лъчение. Много близка ми е идеята на великия философ за блаженството като върховно благо – спокойствие и радост от претворения в изкуство, освободен от излишни страсти живот. 

Мисля, че важен стимул за дълъг живот е умението да се вглеждаш в себе си и да се подлагаш на самосъд. Радой Ралин казваше, че „мисълта не се страхува да се превърне в думи“. И аз цял живот съм пазил от душевни сътресения хората, които обичам.

• Какво е мястото и значението на българските традиции за дълголетието?

- Нямам какво по-особено да кажа например за билколечението като фактор за дълголетния живот, макар че изпитвам угризение за несъхранени автентични спомени от родното мое (а и на вашия дядо – б.а. корените на Кирил Попов и на Титянова са от с. Сестримо) Криворечие. В повторно издадената наскоро моя книга „Български народни орнаменти“ съм умълвил (както го пише нашият съгражданин великият народовед Христо Вакарелски) много трайни белези от естетически уникалното, но и дълбоко функционално народно изкуство.

Сега живеем във времето на опустошителната хала на коронавируса и все още, въпреки намирането на различни видове ваксина, много неща като произход, същност и гибелно разпространение на заразата остават необясними. А природосъобразните хора, сред които са и най-многобройните столетници, и днес почитат религиозната вяра в т.нар. „Мръсни дни“ (б.а. това е периодът от Коледа до Йордановден, известни още като Поганци), редом с чистите.

• Живели сте в различни епохи, как това е белязало живота Ви?

- Аз съм роден и до 14-годишна възраст съм живял на село Сестримо, прекарал съм по-голямата част от живота си в големи градове, и най-вече в София. Веднъж се замислих за различното хранене на село и в града. Никога в градски условия например не съм консумирал толкова разнообразни туршии, както на село. Съвременната наука доказа, че не само пикантната корейска туршия кимчи от кисело зеле и люти подправки действа благотворно. А какво да кажем ние, българите, хранили се на млади години с туршии, направени от лук, чесън, ряпа, зелени и зрели домати, люти и сладки чушки, джинджифил и още много други подправки…

Баба ми по бащина линия държеше голямото домочадие под строгата власт на традициите. Беше се снабдила с „Вечен календар“, а в него е отбелязано, че 2021 година ще е под знака на Юпитер и зодия Лъв ще е благодатна за всичко.

По законите на старите традиции, пазени от нашите родители, децата до юношеска възраст трябваше да сме еднакво вслушани в повика и на умовете, и на сърцата си. Много позитивна енергия пазеше народната вяра в съществуването на „мръсните дни“, белязани с появата на върколаци и самодиви и участвахме в магии и заклинания. Готвехме се за появата на най-голямата за годината Супер луна. Тогава небесното кандило слиза по-близо до нас, диктува постъпките и намеренията ни. Онези, които не се подчиняват на приетите изисквания, се превръщат във върколаци и вампири. А имаше строги забрани да се извършват някои неща и по време на Супер луна.

Спомням тези истини, защото за онова далечно време много от тях излъчваха превантивна сила срещу злото. В наши дни е засилена вярата в алтернативната медицина, включително и в билколечението. Но да вървят по дяволите псевдолечители и магове, леещи куршуми и инжектиращи отвара от жаби… Още Заратустра вижда в борбата на доброто срещу злото истинския двигател в механизма на нещата: „Всеки човек сам носи отговорност за своите дела и поради това винаги би могъл да предотврати бедата.“

Вярвам в стремежа на човечеството към нравствено съвършенство в условията на едновременно съществуващи сили, неводещи по естествен път до единно състояние – тяло и дух, Бог и Сатана, добро и зло. Но не са един и двама опитващите се да отговорят на „философската теодицея“, т.е. де се опровергае Бог, че е допуснал злото в света като вечно изпитание и съд. (Бел. ред. Теодицея е класически теологичен проблем за онези религии, които изхождат от съществуването на един всемогъщ, безкрайно добър и всезнаещ бог.) Но е винаги прав Андре Жид, че е „по-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за това, което не си“.

 Интервюто взе
Антоанета ТИТЯНОВА