Ягодовото дърво, или кумарка (Arbutus unedo), е вечнозелен храст или нискорастящо дърво от семейство Ericaceae, разпространено в средиземноморските страни. Среща се и в Албания, България (в Странджа планина – б.п.) и северозападна Ирландия.
Ягодовото дърво достига на височина до 5-10 м, с диаметър на стъблото до 80 см. Листата му са лъскави и тъмнозелени, назъбени по краищата. Цветовете са бели (рядко бледорозови), с форма на камбанки и сладък аромат. Плодовете са червени, с диаметър 1-2 см и грапава повърхност, наподобяващи ягодки (но само на външен вид). Те са ядливи и сладки, и узряват наесен по едно и също време с появата на новия цвят.
Приложение в кулинарията
Плодовете на ягодовото дърво са с високо съдържание на захари (40%), антиоксидантни витамини като витамин С, бета-каротин, ниацин (витамин В3) и токофероли (витамин Е), и органични киселини, предшественици на омега-3 и омега-6 (близо 9%). Те могат да се консумират пресни, но зрелите плодове много лесно се натъртват, което затруднява транспортирането им. Затова се използват предимно за направата на конфитюри, мармалади, плодови йогурти и алкохолни напитки като португалското бренди медроно. В много райони на Албания от тях варят ракия. Медът, произвеждан от пчелите след опрашване на цветовете, е горчив, но въпреки това се смята за деликатес.
В билковата медицина
Листата на Arbutus unedo намират приложение в традиционната и народната медицина във вид на отвара със следните свойства: адстрингентни, диуретични, уринарни антисептични, антисептични, детоксикиращи, антиревматични, тонизиращи, а в по-ново време растението се използва и при лечението на хипертония и диабет. То има антибактериално действие, най-вече срещу микобактериите, благодарение на съдържанието на етил галат.
Листата притежават и противовъзпалителни свойства. Те имат висока концентрация на флавоноли, предимно кверцетин, които се извличат най-добре под формата на отвара, и заедно с плодовете са източник на антиоксиданти. (Бел. ред. На тази страница виждате суперантиоксидантната промоция на „Лечител“ на чая РОЙБОС.)
Листата, кората и корените се използват за третиране на уринарни състояния като цистит и уретрит. Адстрингентните им свойства ги правят полезни при лечението на диария и дизентерия, както и във вид на гаргара за успокояване на възпалено гърло.
Известни изображения
В Испания прочутата картина на Йеронимус Бош „Градината на земните наслади“ е била посочена първоначално в описа на притежанията на Испанската корона като „Картината на ягодовото дърво“.
Дървото съставлява част от герба на Мадрид, известен с името „Мечето и ягодовото дърво“ (El oso y el madroño). В центъра на столицата на Испания, на емблематичния площад Пуерта дел Сол, има статуя на мечка, която яде от плодовете на дървото. Изображението може да се види навсякъде из града. Плодът на ягодовото дърво ферментира на клона, ако се остави да презрее, така че някои мечки се напиват, когато го ядат.
В Италия ягодовото дърво започва да се смята за един от националните символи през 19-и век, по време на обединението на страната, защото цветовете му през есента напомнят за италианското знаме (зелено за листата, бяло за цветовете и червено за плодовете). По тази причина поетът Джовани Пасколи посвещава поема на ягодовото дърво, в която го нарича „зелено италианско дърво“.
Елица ТАНЧЕВА
