За негова родина се смятат земите на Индия и Южен Китай, където той е бил познат и се е използвал преди повече от 7000 години. Първите писмени сведения за джинджифила се съдържат в труда „Аналекти” на китайския философ и мислител Кун Циу, по-известен като Конфуций, който бил негов горещ почитател. Той твърдял, че всяко хранене трябва да завършва с късче от магическия корен. В античността, чрез арабските търговци на екзотични източни подправки, джинжифилът попада в Европа, а по-късно и в Африка. Испанските конкистадори го пренасят в Новия свят, където за кратко време той достига широко разпространение. Апропо, това е една от малкото култури, която по време на великите географски открития е пренесена от Стария в Новия свят, а не обратно.
Джинджифилът (Zíngiber officinale) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Джинджифилови (Zingiberaceae), което достига височина до 1,5-2 м. Цветовете му, събрани в класовидни съцветия, са обагрени от яркожълто до бежово. Без съмнение най-ценната част са корените му, които са с витиевата и твърде причудлива форма, напомняща еленови рога. В дословен превод санкскритското му название – Shringavera, всъщност означава именно еленови рога. От него са произлезли латинското му название, както френското (gingembre) и английското (ginger).
Корените на джинджифила притежават
силен пикантен вкус и подчертан лимонов аромат
Пикантният вкус се обуславя от група фенолни ванилоидни съединения с обезкуражаващи наименования – гингероли, шагаоли, парадол, зингерон и т.н. В свежите корени на джинджифила преобладават гингеролите (6, 8 и 10), които при изсъхването им се превръщат в още по-лютивите шагаоли (6, 8 и 10). Гингеролите и шагаолите имат сходен строеж с капсаицина, на който се дължи „огненият” вкус на лютите чушки. В сравнение с последния обаче, чиято лютивина по емпиричната скала на Сковил съставлява умопомрачителните 15 милиона единици (Scoville heat units - SHU), шагаолът се характеризира със „скромните” 160 000 единици, а гингеролът едва с 60 000. Тези стойности всъщност съвсем не са тъй скромни, имайки предвид, че лютите чушки, които масово се употребяват у нас, са с 8 000 SHU... Ароматът на джинджифила се дължи на съдържащите се в него олеосмола (6%) и етерично масло (до 3%). В състава на последното са идентифицирани редица силно ароматични вещества – зингиберен, зингиберол, куркумин, камфен, бизаболен, цитрал, линалол и т.н. (Бел. ред. На стр. 23 може да прочетете за куркумина – активната съставка в хранителната добавка на „Лечител“ КУРКУМА.)
В джинджифила са открити около 300 химични съединения, които
обуславят множеството му благотворни физиологични въздействия върху човешкия организъм,
само изброяването на които си е истинско предизвикателство. Повечето от тези вещества се характеризират с подчертано антиоксидантно действие, поради което джиндифилът представлява ефективно средство срещу оксидативния стрес, водещ до редица увреждания на сърдечно-съдовата, нервната и репродуктивната система, както и до развитие на туморни заболявания. С 39 041 единици ORAC сухият и смлян джинджифил заема почетното трето място между изследваните хиляда храни с антиоксидантни свойства. ORAC (Oxygen radical absorbance capacity) е съвременен метод за оценяване на общата антиоксидантна способност на дадена храна. Изразява се в µmol TE/100 g, където ТЕ (Тролокс) е референтен антиоксидант, представляващ аналог на витамин Е.
В джинджифила се съдържат около 18 г/100 г въглехидрати, сред които преобладават скорбялата и фибрите. (Бел. ред. Богати на фибри са и бисквитите МАРИЯ ЛИХЕРА. В промоция са. Вижте ги на стр. 23.) Съдържанието на моно- и дизахаридите (глюкоза, фруктоза, галактоза, захароза) е сравнително ниско и съставлява около 3,4 г/100 г Независимо от относително високото съдържание на въглехидрати в джинджифила, неговият гликемичен индекс е много нисък – едва 10-15. Количеството на белтъчините е около 1,8 г/100 г, в които са представени почти всички аминокиселини, изграждащи протеините на човешкото тяло, в това число и незаменимите. Между липидите, чието съдържание е около 0,8 г/100 г, преобладават ненаситените - мононенаситените (от фамилията омега-9) и полиненаситените (омега-3 и омега-6). В джинджифила са открити
изключително редките ненаситени мастни киселини
– палмитолеинова (омега-7) и гадолеинова (омега-11). Той съдържа и някои специфични наситени мастни киселини като палмитинова, лауринова, миристинова и каприлова, както и фитостероли.
Чудодейните корени съдържат почти всички важни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К, както и изключително широка палитра от ценни минерали като калий, рубидий, калций, магнезий, бор, желязо, мед, цинк, ванадий, манган, силиций, фосфор, селен, йод и т.н. Особено високо е съдържанието на силиций – 16 мг/100 г (53% от дневната норма), бор – 34 мкг/100 г (49%), мед – 230 мкг/100 г (23%), калий, рубидий, магнезий и йод. В джинджифила се съдържат още редица биологично активни вещества като флавоноидите катехин и епикатехин, каротиноидите бета-каротин, лутеин и зеаксантин и т.н. Съдържанието на пуринови бази, представляващи източник на пикочна киселина, е изключително ниско – едва 6 мг/100 г (4% от дневната норма). Енергетичната стойност на джинджифила съставлява около 80 ккал (334,7 kJ).
Изключително богатото съдържание на биологично активни вещества в джинджифила обуславят неговото многостранно физиологично въздействие върху човешкия организъм. Клинични наблюдения по категоричен начин свидетелстват, че гингеролите (особено 6-гингеролът) са изключително активни съставки на джинджифила, проявявайки мощно антиоксидантно, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Зингеронът, който е разпаден продукт на гингерола, също е едно от главните действащи лица в широкия кръг от физиологични въздействия на джинджифила. Характеризира се с адаптогенни свойства, както и със способността да стимулира разграждането на мазнините в човешкото тяло. Смята се, че гингеролът също притежава уникалното свойство да способства за стройна и елегантна фигура. Част от учените са на мнение, че това свойство на двете вещества е свързано със сходството им с капсаицина, който активизира обменните процеси в организма и провокира термогенезата, водеща до „изгаряне” на натрупаните мазнини. (Бел. ред. На тази страница виждате хранителната добавка СЛИММИКС® фет бърнър. Талон за намаление ще откриете на стр. 23. Там ще видите и Би СЛИМ.) Друга част от учените е на мнение, че тези вещества блокират по някакъв начин натрупването на липиди в мастните клетки – адипоцитите. Повече от сигурно е обаче, че в този процес участие вземат и други биологично активни вещества, съдържащи се в корените.
Джинджифилът повишава капацитета на имунната защита на организма,
подобрява храносмилането и потиска възпалителните процеси
в него. Той укрепва кръвоносните съдове и повишава тяхната еластичност, понижава кръвното налягане, проявява антиалергично и обезболяващо действие при болести на опорно-двигателния апарат (артрити, артрози). Доказана е и способността му да подпомага мозъчното кръвообращение, да подобрява паметта и предотвратява дегенеративните процеси в мозъка, водещи до „Алцхаймер“. Особено активни са 6-шагаолът, който защитава мозъчните клетки – невроните, и 10-гингеролът, стимулиращ производството на изключително важната сигнална молекула азотен оксид, която взема активно участие в огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм. В частност, способства за повишаване на мъжката потентност.
Изключително полезна, особено през зимните месеци е следната напитка, съдържаща джинджифил, чесън, лимонов сок и мед. Около 25-30 г пресен корен на джинджифил се обелва и нарязва на ситно. На ситно се нарязват и 4-5 скилидки чесън, които се прибавят към джинджифила и се заливат с 500 мл вода. Сместа се вари в продължение на 4-5 минути, снема се от огъня и след понижаване на температурата (до около 40-45 градуса по Целзий) се добавя лъжица мед и сокът на един лимон. Сместа се прецежда и се пие на малки глътки един час преди или два часа след ядене. Посочените количества са за две порции.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ