Изследване на учени от университета „Монаш“ в Австралия предлага първата реална надежда за лечение на лупус – болест, която засяга над 5 млн. души в света, 90% от които жени, и за която до момента няма лек.
Лупусът, известен още и като системен лупус еритематозус (СЛЕ), е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува здрави части от тялото. Смъртността след 10 години вследствие на него е 10%.
Изследването, ръководено от проф. Ерик Моранд, представлявало международно, тригодишно изпитване от трета фаза на потенциален нов медикамент (анифролумаб) за лечение на лупус. Медикаментът постигнал клинично и статистически значимо намаляване на активността на заболяването в сравнение с плацебо.
Професор Моранд има ключова роля и за разработването на нови критерии за оценка на лупус, който поради това, че засяга множество органи в тялото, може да е труден за диагностиране и проследяване.
Изследователят посочва, че за последните 60 години има само едно ново одобрено лечение за болестта.
При 60 до 80% от възрастните хора със СЛЕ се наблюдава повишен брой интерферон-индуцирани гени, отразяващи свръхпроизводството на имунния протеин интерферон тип 1. Макар че предишните опити да се блокира този протеин при лупус бяха неуспешни, потенциалният нов лек, медикаментът анифролумаб, действа чрез блокиране на рецептора за протеина върху всички клетки в тялото с цел да бъде прекратено предизвикването на симптомите на лупус.
Проф. Моранд отбелязва, че интерферонът е свързан и с други автоимунни заболявания като склеродерма и синдром на Сьогрен, така че лекарството потенциално би могло да се прилага и при тях.
При изпитването 362 пациенти получавали по 300 мг анифролумаб или плацебо венозно веднъж на всеки 4 седмици в течение на общо 48 седмици. Ефектът бил измерен с помощта на дефинирана клинична оценка на подобрението във всички органи, както и на базата на броя на пристъпите (проявяващи се с температура, болезнени или възпалени стави, отпадналост, обриви или язви/рани в устата или носа). Доброволците били на възраст между 18 и 70 години, и имали умерена до тежка форма на лупус въпреки прилагането на стандартните терапии. Пациентите със СЛЕ обикновено умират от органна недостатъчност.
52 седмици след старта на изпитването при значително повече пациенти, които приемали медикамента, в сравнение с тези, които приемали плацебо, се наблюдавало:
* Намаляване на цялостната болестна активност във всички засегнати органи
* Подобрение на кожните симптоми на лупус
* Понижаване на дозите на стероидните медикаменти
* Намален годишен брой на пристъпите
Изпитването е било проведено в сътрудничество с изследователи в Япония, Обединеното кралство, САЩ, Франция и Южна Корея.
Елица ТАНЧЕВА
