Това откри изследване, което беше публикувано онлайн в сп. Heart. Такава връзка обаче не била наблюдавана при по-голяма честота или продължителност на следобедния сън.
Влиянието на следобедната дрямка върху сърдечното здраве е предмет на разпалени спорове. Много от изследванията по темата не вземат под внимание честотата на дремките или се фокусират изцяло върху смъртните случаи от сърдечно-съдови болести, или пък просто сравняват любителите на следобедния сън с хората, които нямат този навик.
В опит да преодолеят въпросните ограничения авторите на новото изследване проучили връзката между честотата на следобедните дремки и средната им продължителност с риска от летални и нелетални сърдечносъдови „епизоди“ като инфаркт, инсулт или сърдечна недостатъчност при 3642 случайно подбрани жители на Лозана в Швейцария.
Всички те били на възраст между 35 и 75 години, когато се включили в голямо изследване върху сърдечно-съдовите рискови фактори.
След първия преглед на участниците, когато били събрани данни за навиците им за сън, здравето им било проследено в продължение на средно 5 години.
Над половината (58%) участници посочили, че не са спали през деня през изминалата седмица, около една пета (19%) – че са го правили един или два пъти, около една десета (12%) – че са спали през деня между три и пет пъти, и почти толкова (11%) – че са си поспивали шест-седем пъти.
Често практикуващите този навик (между 3 и 7 пъти седмично) били като цяло по-възрастни, от мъжки пол, пушачи, с по-голямо тегло и по-продължителен сън през нощта в сравнение с тези, които не спели следобед.
Те освен това докладвали за повече сънливост през деня и по-тежка обструктивна сънна апнея – състояние, при което стените на гърлото се отпускат и стесняват по време на сън, прекъсвайки нормалното дишане.
През периода на проследяването 155 души претърпели летални и нелетални сърдечно-съдови епизоди.
Практикуването на следобедна дрямка 1-2 пъти седмично било свързано с почти наполовина по-малък риск (48%) в сравнение с този при хората, които не спели изобщо през деня.
Връзката оставала в сила след отчитането на потенциални влияещи фактори като възраст и продължителност на нощния сън, както и на други фактори за сърдечно-съдов риск като високо кръвно налягане и холестерол. Тя не се променяла и след като били взети под внимание прекомерната сънливост през деня, наличието на депресия и редовният сън в продължение поне на 6 часа през нощта. Върху нея влияели единствено по-напредналата възраст (65+) и тежката сънна апнея.
Но повишеният с 67% сърдечно-съдов риск, първоначално наблюдаван при хората, които често спели през деня, на практика изчезвал след отчитането на потенциални въздействащи фактори. И не била открита никаква зависимост между сърдечно-съдовите епизоди и продължителността на дрямката (от 5 минути до над 1 час).
Това изследване се основава върху наблюдение и следователно не може да установи със сигурност наличието на причинно-следствена връзка. Но честотата на следобедния сън може да помогне да се обяснят разминаващите се заключения, до които стигат изследователите относно въздействието на поспиването през деня върху сърдечното здраве, смятат авторите.
Превод от английски
Таня ТОНКОВА