Без съмнение, протеините са най-важната съставна част на човешкия организъм, без които съществуването му е невъзможно. Те изграждат неговите жизненоважни органи, мускулната и съединителната тъкан, кожата, огромния брой ензими, управляващи метаболитните процеси, хормоните, множеството сигнални молекули и т.н. В изграждането на протеините участват двадесет аминокиселини. Как и защо именно тези аминокиселини са избрани за синтеза на протеините в човешкото тяло, вероятно ще си остане вечна загадка и ноу-хау на природата. Част от тези „избрани” аминокиселини човешкият организъм е в състояние да синтезира в своята биохимична лаборатория – черния дроб. Друга част обаче – т.нар. незаменими, есенциални аминокиселини, той не може да синтезира и те следва редовно да постъпват с ежедневното хранително меню. Липсата им може да отключи редица паталогии в човешкия организъм. Аминокиселината L-аргинин е „условно незаменима”, което означава, че по принцип човешкият организъм е в състояние да я синтезира, но само когато е в изключително добра кондиция, т.е. напълно здрав. Но кой организъм в наши дни, при тази замърсена екологична среда, нерационално хранене, неприродосъобразен начин на живот и постоянен стрес, може да се нарече напълно здрав?
L-аргининът е изолиран за първи път през далечната 1886 година от швейцареца Ернст Шулце от растението лупина (Lupinus sp.) – т.нар. вълчи грах, принадлежащо към семейство Бобови (Leguminosae). Около столетие тази аминокиселина остава извън интереса на учените. Нещо повече, след откриване на способността й да освобождава азотен оксид, вещество, считано до неотдавна за особено токсично и вредно за човешкия организъм, на нея се гледало с нескрито подозрение, независимо от участието й в състава на множество важни протеини.
Отношението на научния свят към „подозрителната” аминокиселина отбеляза невероятен и драматичен обрат в края на миналия век
При търсене на ефикасно лекарствено средство срещу стенокардия (недостатъчното постъпление на кислород в сърдечния мускул) в САЩ бил изпитан препаратът силденафил цитрат. Той не показал очакваното действие, но затова пък имал друг удивителен ефект - предизвиквал мощна и продължителна...ерекция, което довеждало до еуфория участващите в експеримента доброволци от силния пол. С изследване на физиологичното действие на силденафил цитрата се заемат трима американски професори - Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад. През 1980 година Робърт Фърчгот от Бруклинския университет установява, че ендотелиумът (вътрешната повърхност на кръвоносните съдове) секретира тайнствена и неуловима сигнална молекула, притежаваща мощно вазодилатационно (съдоразшираващо) действие. Луис Игнаро от Калифорнийския университет по блестящ начин доказва, че тайнствената молекула всъщност е...азотен оксид. Ферид Мурад от Тексаския университет установява, че действието на добре познатото средство срещу сърдечни спазми – нитроглицерина, също се дължи на азотния оксид, който се получава при неговото разпадане в организма. Откриването на множеството физиологични въздействия на азотния оксид в човешкия организъм е едно от най-значимите научни постижения през последните десетилетия. През 1992 година тази миниатюрна молекула е обявена за молекула на годината. Шест години по-късно Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад са удостоени с Нобелова награда „за откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система”.
Интересът в научните среди към азотния оксид нараства лавинообразно след разкриването на участието му в огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм. Ежегодно в света се публикуват резултатите от над 5000 изследвания в тази област. Оказва се, че освен мощно вазодилатационно действие, водещо до понижаване на кръвното налягане и подобряване на еректилната функция, тази удивителна молекула, чийто „живот” не надхвърля 5 секунди, влияе активно на практика върху всички метаболитни процеси, участва активно в имунната защита, в действието на храносмилателната и нервната система, в мозъчната дейност (обучение, запаметяване, логическо мислене), стимулира липолизата – разпадането на мазнините и т.н. В резултат на вазодилатационния ефект азотният оксид способства за повишаване на притока на кислород и хранителни вещества към мускулите и сърцето, повишавайки по такъв начин физическия капацитет на организма.
Превръщането на L-аргинина в азотен оксид в човешкия организъм протича под действието на т.нар. NO-синтази - ензими, открити от хондураско-английския фармаколог професор Салватор Монкада. Изключително любопитен факт е, че този процес не се нуждае от енергийна поддръжка от страна на универсалния енергиен източник в човешкия организъм – аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Т.е. този процес следва да протече на всяка цена, дори и при отсъствие на запас от енергия в организма! Сериозен повод за размисъл дава и фактът, че тази уникална молекула с невероятен брой жизненоважни функции в човешкото тяло е съставена от атомите на веществата с най-високо съдържание в атмосферата - азот (75,5% ) и кислород (23,1%)...
Освен с мощно вазодилатационно действие,
L-аргининът се характеризира и с редица други физиологични въздействия – подобрява работата на сърдечния мускул, укрепва имунитета и кръвоносната система и стимулира ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове в органите и тъканите), ускорява регенерацията на поразените тъкани, повишава либидото, подобрява самочувствието и настроението. Особено важна функция на L-аргинина е участието му в синтезата на пептидния хормон на растежа – соматотропин, стимулиращ обмяната на веществата и особено синтеза на протеини в клетките. При ниски нива на този хормон в детския организъм неговият растеж се забавя с всички негативни последствия от това. L-аргининът се характиризира и с антиоксидантно действие – потиска окислението на „лошия” (LDL) холестерол, един от съществените фактори за развитието на атеросклерозата. Доказана е и способността на L-аргинина да
стимулира функциите на тимусната жлеза, в която става имунологичното обучение на Т-лимфоцитите,
важна съставна част на имунната защита на човешкия организъм. Особен интерес към L-аргинина проявяват спортистите, предвид способността му да повишава нивото на креатин в мускулите, който способства за доставяне на енергия в тях, повишавайки чувствително активността и издръжливостта им. Наред с това се наблюдава увеличение на мускулната маса и понижаване на подкожната мастна тъкан. Креатинът се синтезира от три аминокиселини – глицин, аргинин и метионин.
L-аргининът е съставна част на колагена, поради което той способства активно за подобряване на външния вид на кожата, както и за възстановяване на сухожилията и съединителната тъкан, оказвайки благотворно въздействие при редица заболявания на опорно-двигателния апарат. При разпадането на L-аргинина под действието на NO-синтазите се образува друга аминокиселина – цитрулин. Тя не участва в белтъчния синтез, но играе важна роля в неутрализирането на токсичния амоняк – крайния продукт на метаболизма на аминокиселините. Установено е, че при нужда човешкият организъм може да използва L-аргинина като източник на енергия, както и за производството на гликоген. В човешкия организъм L-аргининът се трансформира в биогенния амин спермин, който се съдържа в спермата, кръвта и мозъка. Съществува информация, че ниските нива на спермин са свързани със загуба на паметта и ускоряване на процесите на стареене.
Доц. Д-р Димитър ПОПОВ
