Три от най-реномираните медицински и обществени организации на Иберийския полуостров: Испанското дружество по епидемиология (SEE), Португалската асоциация по епидемиология (APE) и Испанското дружество по обществено здраве и здравна администрация (SESPAS) през втората седмица на септември проведоха в Университета в Леон присъствен научен форум под мотото „Доказателства за пандемии“. Целта на най-мащабната по рода си научна среща 18 месеца след началото на световната пандемия от COVID-19 беше да се покаже колко важно е да се генерират и прилагат знания от епидемиологията в противодействието срещу глобалните и възникващите здравни проблеми и това да се превърне в отправна точка при вземането на политически решения за общественото здраве.
Червената нишка на изнесените над 800 научни съобщения беше настоящата световна пандемия, а сред обсъжданите теми във връзка с нея бяха хазартът като проблем на общественото здраве; евтаназията; проблемите на комуникацията; храната, замърсяването, затлъстяването и изменението на климата. Подчерта се, че здравето на населението е застрашено от много повече от едно заболяване, затова сериозни усилия трябва да се положат и в борбата срещу други пандемии.
При COVID-19 големият „късмет“ е, че вирусът беше идентифициран и назован, а не като неяснотите около СПИН преди години. „В началото имаше няколко месеца на съмнения, когато действахме на сляпо. Има още много да се научи, но голяма част от основната информация вече е известна. Някои хора с право недоволстваха от непоследователността на мерките, но трябва да имаме предвид напредъка на науката през последните 40 години, които разделят двете пандемии“, коментира Фернандо Симон, „главният герой“ в управлението на мерките по време на сегашната епидемия в Испания.
Какво научиха епидемиолозите след година и половина пандемия? Многобройните наблюдения и изследвания доведоха до следните обобщения и изводи:
Заразата с COVID-19 се предава изключително и само по въздушно-капков път и най-голямата опасност е на закрито.
Предположението от началото на пандемията, че инфектирането става от капчици слюнка, които остават върху повърхностите и че, ако идват от заразен човек, те могат да поразят други, пренесени с ръката към уста, нос, очи, няма никакво потвърждение.
Присъствената конференция след 18 месеца на онлайн срещи е безопасна (при определени обстоятелства).
Когато нивото на заразени е ниско, а всички участници са с ваксина, големи събития могат да се провеждат при строг протокол за сигурност: ограничен капацитет в залите за срещи; поне две празни седалки между участниците; кръстосана вентилация; гел за ръце и, разбира се, с маски. Това важи и за училищата: Испания е единствената страна в Европа и една от малкото в света, която поддържа 100 процента посещаемост, без случаите в класните стаи да се увеличават.
Първоначалното „спиране на света“ през пролетта на 2020 г., когато останахме затворени в домовете си, беше драстична мярка, която засегна живота на обществото и икономиките, но имаше съществен ефект за първоначалното ограничаване на разпространението на вируса. По-нататъшните ограничителни мерки за придвижване от едно населено място в друго са били без особен ефект. Ползата от тях трудно може да бъде замерена и движението на работната сила вероятно ги обезсмисля.
Маските служат за спиране на заразяването, но не е известно доколко: при носенето им има твърде много субективни и трудни за контролиране фактори и обстоятелства, така че е много трудно да се замери количеството на инфекциите, които могат да спрат.
Носенето им правилно (върху носа и устата) в затворени помещения и социалната дистанция и на открито, и на закрито, намаляват риска от зараза.
Възрастта е най-силно свързана с риска от смърт от COVID-19, когато здравето е разклатено. Проучване, проведено в Каталуния и представено на конгреса посочва, че при хората със заболявания над 65 години рискът от смърт е четири пъти по-висок.
Вероятността от заразяване се определя от социалните условия: Колкото по-добри са социално-икономическите условия (повече жилищна площ, повече доходи, по-чиста среда за живеене), толкова по-малък е рискът от заразяване с COVID-19.
Подчертава се, че при 80 на сто изцяло ваксинирано население (в Испания са ваксинирани почти 80 на сто от пълнолетните и 95 на сто от всички с уязвимо здраве) опасността от заразяване ще бъде минимална. Вирусният товар, излъчван от ваксинираните, не е достатъчен за заболяване. Това обаче не означава, че вирусът ще изчезне. В Испания се очаква и следваща – шеста – вълна на пандемията, но според Д-р Таня Фернандес Вила от организационния комитет на научния форум, „тя ще е още по-спокойна от предишните“. Прилагането на трета доза ваксина на имуносупресираните и възрастните и периодичните реимунизации, както и спазването на хигиенни мерки и дистанция, ще са част от начина на живот.
При „челния сблъсък“ с най-голямата здравна криза от един век насам се оказва, че системите за обществено здраве трябва да бъдат подобрени, да се увеличи персоналът на болниците и да се подобри оборудването. Мигел Ернан, професор по биостатистика и епидемиология в Харвард счита, че в Испания един от големите дефицити е липсата на централизирана агенция за обществено здраве за по-унифицирани мерки, предвидено в Националния здравен закон. Страната има голям принос към събирането на данни, но няма добре работеща система, която да ги използва и анализира и да ги превръща в препоръки за политиците.
От Испания
Бойка ВЕЛИНОВА
