Основната цел на международното проучване „May measurement month” бе да заостри вниманието на обществото върху артериалната хипертония и неблагоприятните последици, до които води лошият й контрол, както и да се подобри лечението на хората с високо кръвно налягане.

Сред установените хипертоници в България едва всеки втори (48%) е с добър контрол на артериалното си налягане, срещу 60% средно за света. В същото време българите с високо кръвно, които все пак се лекуват, са повече, отколкото средното за света. 74,08% са хипертониците у нас на терапия съответно срещу 55,3%.

Една от основните причини за тези диспропорции е нездравословният начин на живот, който водят сънародниците ни, смятат специалистите.

20,3 е процентът на пушачите, 30,7 на консумиращите алкохол поне веднъж седмично сред изследваните българи на средна възраст от 58,8 години, срещу 12,3% и 7,5% средно за света, каза проф. Арман Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас са се оказали 38% срещу 28,6% средно за света, а със затлъстяване – 23%, срещу 11,5% по цялото земно кълбо, показват още данните. Статистиката показва, че българите по-често стават диабетици, два пъти повече от останалите нации преживяват инфаркт. Два пъти повече са и нашенците с прекаран инсулт – 6,4%, срещу 3,2% средно за света.

Защо неконтролираната хипертония е заплаха за здравето, обясняват специалистите

Проф. Арман Постаджиян, Началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“:

Артериалната хипертония е най-разпространеният контролируем рисков фактор, който обичайно предхожда и отключва множество други отклонения в метаболизма, които при съпътстваща артериална хипертония имат по-агресивен ход. Традиционно отчитаме големите съдови събития (честотата на инфаркт и мозъчен инсулт) като показатели, отразяващи контрола на заболяването. Съвременни проучвания обаче акцентират върху ранни промени в прицелните органи, като етап, предхождащ клинично изявените събития. Подобни промени включват начални етапи на когнитивни нарушения, на съдовото, бъбречно и сърдечно въвличане, които трябва да се познават с оглед навременна и адекватна превенция.

Проф. Цветалина Танкова, Началник на Клиниката по Диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”:

Артериална хипертония  се среща два пъти по-често при хора със захарен диабет в сравнение с хора с нормални нива на кръвната захар. Наблюдава се при около 30% от пациентите с диабет тип 1 и при 50 до 80% от пациентите с диабет тип 2, при които се съчетава и с други кардио-метаболитни рискови фактори. От друга страна, захарен диабет се наблюдава 2,5 пъти по-често сред лица с хипертония в сравнение с хората с нормално артериално  налягане.

Отдавна вече не се говори само за контрол на нивото на кръвната захар при захарен диабет, а за контрол на всички съпътстващи диабета сърдечно-съдови рискови фактори, включително и артериалната хипертония. Добрата новина е, че новите групи медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 имат множество плейотропни ефекти, като водят и до понижение на артериалното налягане.

Проф. Борис Богов, Клиника по нефрология в УМБАЛ „Александровска“:

Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. За България статистиката показва, че 12,89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по-висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6–8%.

Според статистически данни за нашата страна 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% - на фона на артериална хипертония. С други думи, 2/3 от болестността от хронични бъбречни заболявания се дължат само на две заболявания – диабет и хипертония. От своя страна, ХБЗ е свързано с нарастване на сърдечно-съдовия риск, като повечето пациенти с ХБЗ в крайна сметка умират поради сърдечно-съдови причини. Сърдечно-съдовият риск нараства успоредно с понижението на гломерулната филтрация под 60 mL/min.

Резултатите от няколко проучвания демонстрираха 4 пъти по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при хора с артериално налягане над 210 mmHg (за систолно) и над 120 mmHg (за диастолно). Анализ на няколко клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95 mmHg, независимо от вида антихипертензивна терапия.

Съвременните нефролози препоръчват пациентите с хронично бъбречно заболяване да се стремят да поддържат артериално налягане под
130/80 mmHg.