Клинична проява
Човешките коронавируси засягат горните дихателни пътища и белия дроб. Инкубационният период е от няколко дни до седмица. Заболяването започва остро. Клиничната картина е различна: от лека до изключително тежка. Симптомите са температура, хрема, главоболие, суха кашлица, трудно дишане и пневмонии. Макар и рядко засягат сърцето, нервната система, бъбреците, черния дроб, стомашно-чревния тракт, очите. Лабораторните изследвания показват намаление на лимфоцитите (имунните клетки), левкоцитите, тромбоцитите и повишение на чернодробните трансаминази.
Диагнозата се поставя върху базата на анамнезата, клиничната картина и проведените изследвания. Тя се потвърждава с изолирането на вируса от носната секреция и кръвта, а в по-късния период чрез откриване на антитела срещу вируса. Най-бързо се поставя с методите Елайза и Полимеразната верижна реакция (PCR).
Епидемиология
В природата вирусите се съхраняват сред птиците и дребните животни, най-често в страните с топъл и влажен климат. Особено трайно се е загнездил в дребни гризачи (цивети), чието месо се използва за храна, особено в Китай. Заразяването се осъществява главно чрез стомашно-чревните и въздухоносните пътища (Вирусът се съдържа в издишвания въздух).
В миналото на заболяването не е отдавано голямо значение, понеже клиничната картина е протичала леко, грипоподобно. Но с течение на времето вирулентността на вируса се увеличава, клиничната картина се утежнява и заболяването се превръща в тежко, с висока смъртност. В отделни периоди придобива епидемичен характер.
Коя е причината за тази трансформация? Отговорът е лесен. Геномите на коронавирусите (едно верижната РНК) са доста нестабилни и при размножението си често правят частични промени, като отстраняват свои или присъединяват към себе си чужди генетични фрагменти, най-често животински, в резултат на консумация на месо от заразени животни. В първия случай вирусите претърпяват мутации, във втория рекомбинации. Тези промени увеличават патологичния характер на коронавирусите. Тази патологичност стои в основата на тежките коронавирусни епидемии.
Коронавирусни епидемии
Ще си позволим да опишем накратко първата епидемия, причинена от коронавирусите в 2002-2003 години.
На 6 ноември 2002 г. в малкия китайски град Фошан от района Гуандун, 46-годишен мъж заболява от тежка пневмония. След кратък период от време се появява група нови болни, също от пневмония. Постепенно броят на болните нараства епидемично. Заболяват 305 лица. Има 5 смъртни изхода. От няколко болни са изолирани микоплазми, които се приемат за причинители на пневмониите. В началото на февруари 2003 г., китайските здравни власти информират Световната здравна организация (СЗО) за появилата се „микоплазмена“ епидемия. Но отказват предлаганата от организацията помощ, изпращане на специалисти за изясняване на епидемията. Помощта ще бъде приета, когато броят на заболелите надвиши 800.
В началото на февруари 2003 г. американски бизнесмен от китайски произход посещава няколко южноазиатски страни, включително Китай и последно Хонконг. От там се отправя за Виетнам. Още при пътуването се чувства неразположен. При пристигането си на 20 февруари, постъпва в частна френска болница. Състоянието му с всеки изминал ден се влошава. Лекуващите го лекари, запознати с микоплазмената епидемия в Китай, където болният е престоял няколко дни, алармират СЗО и молят за помощ. СЗО изпраща веднага италианския инфектолог Урбани. Според него в случая се касае за непозната досега инфекция, причинена от високо патогенен вирус. Болният умира на 13 март. Д-р Урбани се заразява от него и умира на 29 март. Фелдшерът, грижещ се за болния, заболява и също умира. В следващите седмици заболяват около 20 служители на болницата, 5 от които скоро умират.
На 21 февруари 2003 г. д-р Зог Шан, невролог от Гуандун, посещава Хонконг. Посреща го негов роднина, който живее в града. Макар че от 1-2 дни се чувства здравно неразположен, д-р Шан приема поканата да се поразходят из града. С посрещането, настаняването в хотела и разходката, двамата са заедно около 8 часа. През нощта състоянието на д-р Шан се влошава и на сутринта постъпва в болница, където умира на 17 март. През следващите дни, в хотела, където д-р Шан е пренощувал, са регистрирани 16 болни с подобна клинична картина - 12 гости на хотела (7 от същия етаж) и 4 от персонала. След около десетина дни посрещачът също се разболява и умира.
На 12 март директорът на болницата, в която лежи д-р Шан, информира СЗО, че около 50 служители са фебрилни и 8 от тях развиват пневмонии. Това дава основание на СЗО да разпространи съобщението, че се е появила епидемия от нова тежка инфекциозна болест. Наречена е Severe Acute Respiratorty Syndrom - SARS (тежък остър респираторен синдром – ТОРС).
СЗО взема спешни и крути мерки. Създава 3 международни колектива. Първият: 13 международни лаборатории за откриване на причинителя; Вторият: група от епидемиолози за установяване начина на заразяване и разпространение. Третият: група от клиники за установяване симптомите, методите за диагностиране и лечение. СЗО изпраща групи от специалисти в засегнатите страни за оказване помощ на място. Световната общественост се включва активно в борбата срещу епидемията с организиране на постове по летища и другите входно-изходни пунктове на засегнатите страни.
Резултатите от предприетите мерки са на лице. За кратко време клиничните проучвания довеждат до пълно изясняване на клиниката на болестта и до разработване на методи за бърза диагностика. Изяснените епидемиологични закономерности и предприетите практически мерки от епидемиолозите
прекъсват рязко разпространението на заразата
Огнищата едно след друго загасват. Институтът по молекулярна биология в Торонто, чрез метода PCR, доказва че причинителят на епидемията е коронавирус, разчита неговия геном и в 4 часа сутринта на 22 март съобщава за това на сайта си в интернет (В проучването участва и български специалист). Още същия ден Центърът за контрол на заболяванията в Атланта, САЩ, потвърждава резултатите. Данните и на двата института показват, че вирусът принадлежи към четвърта група коронавируси и е с особена висока патологичност (SARS-CoV ).
На 17-18 юни 2003 г. СЗО организира конференция в Куала Лумпур. Изминали са 100 дни от обявяването на епидемията. Обсъждат се резултатите от борбата срещу епидемията. Отчита се, че по време на епидемията са регистрирани общо 8460 болни, от които 799 починали. На конференцията се приема документа „Сто дни на епидемията SARS“, в който се прави оценка на борбата срещу него. Излизат и няколко статии от отделни колективи. Всички са единодушни, че е постигнат огромен успех –
триумф на науката, плод на международното сътрудничество
На 5 юли СЗО разпорежда въпреки потушаването на епидемията да не се отслабва вниманието към инфекцията, тъй като вирусът SARS-CoV продължава да циркулира сред природата. Предупреждението се потвърждава. В края на декември 2003 в гр. Гаунджоу са регистрирани 4 случая на заболяване. През март 2004 г. 2 научни сътрудници в Националния вирусологичен институт в Пекин се заразяват лабораторно. Единият от тях заразява 7 лица извън института. И двете огнища са потушени в кратък срок.
В 2012 г. в една от болниците в Саудитска арабия от храчките на болен от aтипична пневмония е разкрит нов щам коронавирус от втори тип, който е наименуван Middl East Respiratory Corona Virus - MERS-CoV (Средноизточен респираторен коронавирус). За разлика от SARS-CoV, той е с по-слабо патогенен и до тогава заболелите (включително и починалите) са се смятали като резултат на вътре болнична бактериална инфекция. Според данните на СЗО от 2012 до края на 2019 година от него са заболели 2494 души, от които 858 случая са приключили с летален край. За естествен резервоар на MERS-CoV се смятат прилепите, а като междинни преносители - камилите.
През декември 2019 г. в района на малкия град Ухан, в провинцията Хубей, с 5 милиона население, зачестяват заболяванията от пневмония. Китайските здравни власти веднага се сещат за епидемията от 2002-2003 година и веднага предприемат мерки. Но независимо от тях, броят на болните нараства бързо. На 7 януари е изолиран нов щам коронавирус, обозначен 2019–nCoV. Още в самото начало китайските власти информират СЗО. Но се изчаква по-нататъшното развитие на епидемичния процес. Броят на болните расте бързо. До 23 януари достига 835 случая, от които 25 със смъртен изход. Случаите се разпространяват и в други райони на страната. Появяват се съобщения за заболяване на лица в Тайланд, Япония, Корея, САЩ, Виетнам и Сингапур. Всички болни са посетили наскоро преди заболяването Китай. Това принуждава СЗО да излезе на 4 февруари 2020 година с декларация за поява на Нова епидемия от коронавируси. В последните дни броят на заболелите нараства на хиляди, а на починалите на стотици.
На нас се отдава възможността да следим нейното развитие. А на местните медицински и административни органи - да осигурят опазването от внос на коронавируса в България.
Проф. д-р Христо ХРИСТОВ
