в-к Лечител
в-к Лечител
 

Равносметка на прехода – 30 години по-късно!

Брой: 11, 14 март 2019 - ДЕТСКИЯТ ИМУНИТЕТ
д-р Калоян
МЕТОДИЕВ


В една студена коледна вечер на 1980 г. майорът от КГБ – Вячеслав Афанасиев, се прибира към вкъщи с московското метро. Заспал е във вагона, докато стиска в ръцете си плик с полагащи му се като порцион дефицитни продукти - коняк и колбаси. Пликът привлича вниманието на трима милиционери от транспортна милиция. Събуждат го грубо и го свалят на спирка „Ждановска“, последната по линията, под предлог проверка на документите. И тримата са пияни. Завеждат го в служебното си помещение, където му взимат багажа и започват да го бият, въпреки че майорът многократно се легитимира. По закон милиционерите дори нямат право да спират служителите на могъщата държавна сигурност. Гаврата продължава с часове, докато единият от милиционерите не се обажда на прекия им началник, който не след дълго пристига на мястото. Нападението над офицер от КГБ само по себе си е тежко престъпление. Разбрал сериозността на положението, началникът на отделението решава да инсценира нещастен случай с Афанасиев. Удрят го по тила с парче арматура, натоварват го на служебната Волга и го изхвърлят край вилна зона в покрайнините на съветската столица. Намерен е от случайни минувачи, но на 1 януари 1981 г. умира в болницата без да дойде в съзнание. Убийството на майор от Държавна сигурност не остава незабелязано от върховете на властта. Започва гигантско по своя мащаб разследване на тайните служби и лоялни хора от прокуратурата. Оказва се, че
милицията в Москва до самия си връх е проядена от корупция,
служителите са замесени в осакатявания, грабежи, убийства. Ярък симптом за социална болест, разяла тъканта на държавна структура до самия й връх. Министърът на вътрешните работи се самоубива. Чистката е безпощадна. Повече от 300 служители са уволнени, а почти всички от десетките звена напълно разформировани. Разказаните събития оказват огромно влияние върху политическите процеси, с които започва т.нар. Перестройка. Случаят е пазен в тайна от обществеността и за него се разбира едва в началото на промените. Две неща са важни в тази история. Първо, нищо не започва от вчера и не свършва днес – историята е процес. Второ, това, което не може да бъде поправено, следва да бъде разрушено и изградено наново.
Подобни процеси на упадък вървят не само в центъра на съветската система, но във всички нейни сателити, включително и България
Още в края на 70-те години статистиката на тоталитарната държава отчита рязко покачване на детската и младежка престъпност. Тя не се появява в нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година, когато е сменен Тодор Живков. Още в началото на 80-те годни е започнало влошаване на икономическите показатели, дефицити, дълговете растат, има режим на тока, престъпността край магистрали и по градове става често срещано явление. Недоверието в системата и управлението започва да се изразява в срещите на дисидентски кръгове в управляващата партия, в университетските и интелектуални среди. Всичко гореизложено има за цел да покаже, че процесите се преливат и продължават в един исторически ритъм, при който датите в известна степен са единствено маркери за обозначаване на различните исторически периоди. Така или иначе
датата 10 ноември се приема като отправна точка за началото на българския преход
Смяната на Живков бележи началото на нов етап в историята на България, който се определя като преход от тоталитарна към демократична система на управление и от нещо като централизирана икономика към нещо като пазарно стопанство. От историческа гледна точка този период свършва на 1 януари 2007 година, когато страната става пълноправен член на ЕС. Или поне така ще пише в учебниците по история някой ден. От публицистична и от всекидневна гледна точка у нас разговорът за прехода все още се води на всякакви нива. Въпросите, оценките, терзанията, коментарите за прехода с главно П и до днес са интегрална част от българското битие. Те все още присъстват в живота ни в търсене на някакъв изход от един не просто политически, но и мисловен лабиринт. Този феномен показва, че преходните цели още не се изпълнени отвъд административните маркери с начална и крайна дата.
Емоционалните лъкатушения на обществото наподобяват вълни
Отчаяние и недоверие, че нещо някога ще се промени, властват в началото на 80-те годни. Постепенно оживление и надежда от започващи промени оживяват обществото от средата на десетилетието до началото на 90-те години. Първите преходни години се характеризират с една емоционална приповдигнатост, очакване за положителни развития, страх и реваншизъм, идеализъм и цинизъм, остра политическа конфронтация, политически разговор, много идеи. Средата е динамична с бърза смяна на политически лидери, нестабилност, институционални водовъртежи. Сривът на държавността и пленяването й в много пошли окови е феномен на същия период. Бунтовете от 1997 година презаредиха обществото с нова надежда. Идеологическото разбиване чрез завръщането на Царя и вкарването на нови типажи в политиката се оказа огромен дългосрочен проблем. За да се озовем днес отново в края на едно десетилетие на обезверяване, политически застой, безидейност, срив на всички възможни бизнес и социални показатели. През годините се редуват апатия с еуфория, отчаяние с надежда, скептицизъм с нещо като позитивизъм, трупане на гняв и изразяването му. Кой може да кара кола по този начин и да очаква приятно, бързо и сигурно пътуване?
Едно от най-важните, а може би най-важното нещо в политиката е лидерството
Оттам се задава тонът на промените и всички усещат техния ефект, независимо положителен или отрицателен. От един лекар зависят стотици пациенти, от един шофьор цял автобус, от директор хиляди работници, а от един политик на важен пост понякога цяла държава. Няма по-важно нещо от политиката, от въпроса за властта за едно общество. Това не се разбра в дълбочина от българските граждани по време на целия период. С политическото лидерство не бива да се правят никакви компромиси. А в българския случай компромисите бяха интегрална част от преходния водовъртеж, та чак до наши дни – биографични, професионални, възрастови, морални, експериментални. Някои бяха избирани, заради младостта си като надежда, втори, за да накажат предишните, трети – без необходимите умения за политическия занаят, четвърти – без морални ориентири, а само с очакване за чиста прагматичност. Българите често залагаха на случайни хора в политиката, експериментираха спрямо самите себе си. Доказано всеки политически компромис се заплаща скъпо. И в крайна сметка в края на този условен трийсетгодишен период България се озова на дъното на Европейския съюз, своята референтна група, по икономически и социални показатели, по всякакви индикатори, като достигна световния връх по умиращо, напускащо и раждащо население.
Демографията е прекрасен показател за случващото се в едно общество
Хората пишат върху историята с живота си като го отпечатват върху статистиката чрез своето бягство или установяване, отказ от деца или създаване на големи семейства и дори собствената си смърт. Числата са безпощадни, когато трябва да се даде оценка за едно управление. В България демографията е положителна в периода 1997 – 2009 година. През останалото време е минус. Всеки може да има едни или други идейни пристрастия, но фактите стоят като каменен надпис и няма как да бъдат изтрити. Българският преход има своите светли периоди на макар и бавен подем, градеж, движение в европейска посока и те са отразени в сухите демографски данни.
Мнозина спечелиха от прехода – пари, социален статус, нови възможности. Мнозина загубиха по много от същото. Трети константно оцеляват при всякакви условия на Дарвиновия принцип. Въпросът отново опира до общото благо и развитието. Мнозина от призваните да водят нацията я използваха и използват за лично облагодетелстване. А властта в чистия й вид не е средство за забогатяване. Или се занимаваш с политика, или правиш пари – това е логиката на успешните общества, където всичко попада в някаква рамка. За жалост у нас преходната политика много често се използваше именно за правене на пари – хора без един ден трудов стаж извън политика, съдебна система, държавни и общински институции се оказаха мрачно богати и решиха, че са формирали някакъв нов елит на страната. Но това е само една от илюзиите на прехода. Подобни неща не се купуват с пари и не устояват на времето. И затова резултатите днес са печални.
Колко много напомня историята, с която започна този разказ за убитият милиционер, с негативните новини, които се произвеждат от болното българско общество днес. Информациите, които ни заливат за корупция, рекет, насилени стари хора, пребити лекари, бедност, масова миграция, обезлюдяване, бягащи инвеститори, липсва на свобода и справедливост. Да, лошото царува, но в крайна сметка да не забравяме, че животът, както самият исторически процес, е цикличен.
Може би на България днес е необходима компилация от пет типа политики, които да променят държавата в нова посока
Това са прозорливостта на Омуртаг да пази границите на континента, което България може да предложи и днес на Европа от геополитическа си позиция. Безкомпромисността на Крум да се сложи ред в една система, затънала в безредие, беззаконие и престъпност, за което жадува по-голяма част от българското общество. Революционността на Борис I за силово налагане на духовни и културни модели, които да ни върнат на интелектуалната карта на света. Размахът на Симеон за едно развито общество, което да е равно на останалите европейски народи, а не да ги гледа от ъгъла на своето изтляване. Дипломатическото умение на Калоян да се разбере със Запада и Изтока в една сложна плетеница, каквато е светът днес. Във времена на отчаяние най-важното е да не се губи надеждата, защото тя дава силите за промяна и действие. Може би доброто скоро предстои.


Брой: 11, 14 март 2019
 
 
Продукти
 
РЕЛАКСОР
 
ДИБУС (DIBUS)
 
КАЛЦИЕВ ЦИТРАТ+Витамин D3
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД