Наистина, формулата на Арнал се променя от година на година. Ако правилно се интерпретират отделните променливи в различните години, могат да се получат въобще непредсказуеми резултати. Ето защо учените наричат изчисленията на Арнал „безсмислен фарс”. Независимо от това, благодарение на медиите, неговата концепция за най-лошия ден в годината се ползва с голяма популярност.

Удар по психиката: месец на несбъднатите надежди

Формулата на Арнал може и да е безсмислица, но това, че януари е месец на несбъдналите се мечти, никой не може да отрече. Милиони хора си обещават, че от 1 януари, или веднага след Коледа, или незабавно след края на празниците ще започнат да правят това, което отдавна мечтаят да осъществят: да посещават спортна зала, да откажат цигарите или дори пиенето... Практиката показва, че само стотици от милионите реализират тези свои планове. И само десетки от тези стотици удържат на дадената дума и след края на януари.

Към разочарованието от себе си се добавя дефицита на слънце и топлина и осъзнаването, че до пролетта има още половин зима. „Зимният блус” се обостря, контрастът с току-що отшумелия празник става особено рязък – вероятността от развитие на депресия нараства многократно в сравнение с всеки друг месец от годината. С изключение, като че ли, на февруари – това също е трудно време за психиката. Психотерапевтите потвърждават: януари и февруари са най-„горещите” месеци що се отнася до позвъняванията от хора, страдащи от отчаяние и чувство на тревога.

Митът за самоубийствата

Трябва да се знае, че, независимо от цялата трагичност на януари в очите на разочарованото човечество, броят на самоубийците в този месец не се увеличава. Така че съобщенията за януарските самоубийства, заплашващи да обхванат света – това е просто мит. В действителност, по непонятна засега причина, количеството на самоубийствата нараства в периода от април до август. А зимата е относително спокойно време в това отношение.

Така например, по данни на Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ (CDC) за 2015 г., най-ниски показатели на самоубийства били наблюдавани през ноември и декември. През януари 2016 г. те все още били по-ниски от средностатистическата смъртност по собствено желание за годината.

Експерти от Annenberg Public Policy Center, изучаващи мита за „самоубийствения януари”, твърдят, че от 1999 г., когато за първи път той се появил в медиите, именно новинарските сайтове в интернет, а така също „жълтите” вестници и списания, активно го поддържат, за да си вдигнат рейтинга.

Но, както предупреждават лекарите и учените, този мит може да оказва психологическо въздействие на хората, склонни към самоубийство. През 2006 г. било публикувано изследване, в което била разгледана вълната от самоубийства в САЩ в продължение на 9 дни след публикуването на историите за няколко случая на суицид. Ефектът от информационно-индуцираното самоубийство е ярко изразен сред младите хора на възраст от 15 до 24 години, а така също сред възрастните над 44 години.

Удар по здравето: смърт в началото на годината

Но ако самоубийства през януари се случват не по-често, отколкото през годината, то смъртността сред хората, страдащи от хронични заболявания, е по-висока. Сред очевидните фактори, повишаващи вероятността от смърт през януари, е студеното време. Например във Великобритания през януари 2015 г. настъпили силни студове. За четирите януарски седмици починали повече от 12,5 хиляди човека, което е с 30% повече, отколкото през средностатистическия януари в предишните години.

Характерно е, че лошото време през януари става убийствено обикновено в страните, които не са свикнали със студа. В Скандинавия и северните европейски държави смъртността през януари се повишава незначително. Експертите, изучаващи този въпрос, смятат, че свикналите със студовете граждани отопляват по-добре своите жилища и вземат по-ефективни мерки за борба със студа, отколкото жителите на регионите с умерен климат.

Как да преживеем януари?
Наистина януари не е най-лекият месец в годината. За разлика от ескимосите, ние не сме свикнали с екстремалните понижения на температурата. Ето защо студовият стрес често може да оказва пагубно въздействие върху организма. В този период е много важно да се контролира собственото здраве и да не се подценяват болестите на дихателната система – рискът от развитие на зимни пневмонии е доста висок. Хората, склонни към сърдечно-съдови проблеми, също следва да бъдат по-внимателни и при първи симптоми на болестта незабавно да потърсят лекарска помощ.
Накрая, една от първостепенните цели през новата година трябва да бъде умението за справяне със стреса. Психолозите съветват да се използват два основни подхода. Първо, не бива да се страхувате от стреса. Страхът и безпокойството само усилват чувството за голяма заплаха и укрепват вярата в разрушителното действие на стреса. Отказът от преживявания поради възможни, хипотетични нещастия, сам по себе си е нелоша защита за психиката. Второ, за да престанете да се страхувате от стреса, трябва да се научите да го приемате като част от живота, като естествен механизъм за оцеляване в този сложен свят.

Грипът и другите остри респираторни вирусни инфекции не играят значителна роля в януарската смъртност. Повечето смъртни случаи са резултат на сърдечно-съдови заболявания и болести на дихателните пътища, развиващи се на фона на силен студов стрес. Изследване от 2012 г. показало, че през януари се наблюдава максимално ниво на липопротеини с ниска плътност („лош холестерол”) и триглицериди в кръвта, а това са рискови фактори за сърдечни болести. Не е чудно, че най-смъртоносните болести през януари са пневмонията, исхемичната болест на сърцето, инсултът.

Студът действа негативно и на имунната система, провокирайки възпалителни процеси. Под продължителното въздействие на студа възпалението става хронично, което също увеличава опасността от сърдечно-съдови патологии, диабет от първи тип и артрит. Британски изследователи подчертали, че най-много нови случаи на диабет от първи тип във Великобритания се регистрират именно през януари.

Стефан ПЕЙЧЕВ