Бета-блокерите често се прилагат за лечението на хипертония и други сърдечно-съдови болести. Но при някои пациенти те могат да отключат или да изострят възпалителното кожно заболяване псориазис. Учени от Бонския университет и Свободния университет в Берлин сега откриха възможна причина за това.
Отдавна е известно, че бета-блокерите могат да предизвикват тежко възпаление на кожата. Причината обаче като цяло досега оставаше неясна. Новото изследване хвърля светлина върху този въпрос: изглежда бета-блокерите могат да възпрепятстват разграждането на дефектните клетъчни компоненти. В отговор клетките отделят сигнални молекули, които задействат имуномедиирани възпалителни реакции.
Поне това сочат опитите с клетъчни култури. Учените изследвали подробно активно вещество, наречено пропранолол. Независимо от същинското му действие, т.е. блокирането на бета-адренергичните рецептори, неговите възпалителни странични ефекти вероятно се дължат на комбинация от два фактора: „Пропранололът е едновременно мастноразтворим и леко алкален“, обяснява проф. д-р Гюнтер Вайндл от Фармацевтичния институт при Бонския университет.
„Рециклиращо кошче за боклук“ в клетките
Неговата мастна разтворимост позволява на пропранолола да преминава през биомембраните – тънки, мастноподобни обвивки, обграждащи клетките и някои от компонентите им. Второто свойство обаче гарантира, че той става положително зареден в киселинна среда. В това състояние веществото вече не може да преминава през мембраните.
Тази комбинация става проблемна при процес, който експертите наричат автофагия. Клетките използват мехурчета от биомембрани като един вид „рециклиращо кошче за боклук“, в което слагат дефектни протеини и други клетъчни компоненти. Впоследствие кошчето се слива с втора мембранна торбичка, т.нар. лизозома. Тя съдържа разлагащи ензими, които разграждат съдържанието на кошчето за боклук и освобождават отделните градивни елементи обратно в клетката – перфектно рециклиране.
Течността в лизозомата е леко киселинна, защото ензимите могат да функционират само в такава среда. Затова, когато една пропранололова молекула попадне в торбичката, прониквайки през нейната мембрана, тя става положително заредена и не може да излезе оттам. С времето този ефект води до натрупване на все повече пропранолол в лизозомата. „И този процес очевидно разстройва автофагията – обяснява Вайндл. – Това на свой ред променя редица процеси в клетката и в отговор тя отделя възпалителни сигнални молекули, в частност така наречения интерлевкин-23, секретиран главно от имунните клетки. Последствието са наблюдаваните кожни проблеми.“
Не всички бета-блокери са проблемни
При по-нататъшните си изследвания учените се надяват да разберат как точно са свързани тези процеси на молекулярно ниво. Но резултатите им вече демонстрират, че възпалителните ефекти възникват предимно при мастноразтворимите бета-блокери. В действителност в тази група има и субстанции, които по-трудно проникват през мембраните. „Ние ги тествахме в нашите клетъчни култури – казва фармакологът. – Отделянето на интерлевкин-23 беше значително по-малко, отколкото след стимулиране с пропранолол.“
Но тези резултати все още предстои да бъдат потвърдени и при живи организми. Отдавна е известно, че нарушената автофагия може да отключва тежки заболявания. Те включват деменция, възпалителни болести на червата и диабет.
Превод от английски
Катя МАНОЛОВА
