в-к Лечител
в-к Лечител
 

ИЗЧЕРПВАНЕТО: ТИПИЧНО СЪСТОЯНИЕ ПРИ ПАНДЕМИЯТА

Брой: 16, 21 април 2022 - ЩАСТИЕТО
Мозъкът функционира оптимално само при краткотрайно излагане на стрес – например, ако ни притиска крайният срок за предаване на определена работа. Когато всекидневното напрежение стане системно, състоянието се превръща в хронично и физиката и психиката започват да страдат.

В двете години след първото „спиране на света“ заради пандемията от COVID-19 се редуваха изолация и оскъдно социално общуване и това влоши душевните преживявания за мнозина, които допълнително се страхуваха от заболяване или преживяваха загубата на свои близки. Тревогата от войната съвсем близо до нашата държава допълнително ни кара да се чувстваме изцедени от несигурност и от всякакви страхове. Всички тези стресови фактори могат лесно да провокират различни психични състояния и влошаване на съществуващите.

След като преживявахме – на живо и чрез медиите – толкова човешки драми по света, започнахме да си мислим, че сме станали нечувствителни и сме претръпнали към всичко, което ни заобикаля. В действителност хроничният стрес може да бъде особено вреден за човешкото здраве, когато краят на напрежението и проблемите не се виждат и да води до някаква форма на пандемично посттравматично стресово разстройство.

Периодите на безпокойство и дългите месеци на откъсване от работната среда и социалния живот допълнително допринесоха за неспособността ни да се чувстваме удовлетворени и реални. За немалко хора психологическото оцеляване и опитите да се задържат на повърхността на океана от емоции се превърна в проблем и пристъпите на паника, натрапчивите мисли и депресивните епизоди зачестиха.

Безпрецедентната криза беляза всеки от нас по различен начин, но всички се борят с някаква форма на отпадналост, хронична умора, безпътица – една пълна противоположност на благоденствието, което е идеал за всички.

КАК СЕ ДЕФИНИРА ИЗЧЕРПВАНЕТО?

Ако имате болезненото усещане за постоянна физическа изтощеност, без да сте болни; изпитвате неудовлетвореност, но и апатия и липса на мотивация; нямате сили и желание за нищо, е възможно да сте изчерпани – психично състояние, свързвано с целия комплекс от промени и фактори, които разтърсиха живота ни по време на световната пандемия.

Всъщност преподавателят от Университета „Емори“ Кори Кийс за първи път въвежда този термин, за да охарактеризира комплекса от чувства на потиснатост и цялостна липса на интерес към живота или нещата, които обикновено носят радост, още преди 20 години. Той го описва като „празнота и стагнация, съставляващи живот в тихо отчаяние“.

За разлика от паническото разстройство или депресията, това вяло отношение към живота представлява поредица от емоции. Хората с анамнеза за депресия и тревожност или които са генетично предразположени към психиатрични състояния са по-склонни към изчерпване от другите. То не е психично заболяване, но може да бъде подпомогнато чрез посещение на терапия, заедно с други техники за справяне.

Едно проучване преди пандемията показва, че 55 на сто от работната сила може да е в състояние на изчерпване в един или друг момент. И макар че определението не е ново, описва много добре състоянието по време на пандемията и затова е определяно като доминиращото настроение на двете пандемични години досега.

Ако страдате от пълно изчерпване, може да преживявате нормалния стрес в работата или живота с много по-голяма интензивност. Изнемогването може да ви засегне като всеобхватно усещане за пропадане, което притъпява мотивацията ви и се чувствате безпътни. То може да ви преследва през целия ден, като ви възпира да живеете с радост.

КОИ СА СИМПТОМИТЕ?

Улавяте се, че ровичкате в социалните мрежи; сменяте програмите на телевизора или сто пъти поглеждате колко е часът, вместо активно да се занимавате с работата си или други приятни и полезни дейности. Искате да направите нещо, но ви липсва енергията или убеждението, че си струва усилията. Всъщност липсата на енергия е една от най-ярките симптоми на това пълно изтощение, при която не се чувствате никак добре въпреки липсата на силен стрес. Това може да ви вкара в омагьосан кръг и да превърне всекидневието в изтощителна битка.

Симптомите на изчерпването се характеризират още с недоволство, липса на ангажираност и пълна незаинтересованост. Вялостта изчерпва силите ви и способността да се справяте с предизвикателствата. По време на работа изтощението се проявява в раздразнителност, обърканост или тъга; в невъзможност да се вълнувате от предстоящи проекти; в чувство на откъснатост от колектива; в затруднено фокусиране или запомняне; в отлагане или липса на мотивация за изпълнение на задачи; в цинично отношение към вашите шефове, колеги или кариера.

В личния живот симптомите на пълното изчерпване включват чувство за празнота или екзистенциална криза; липса на усещане за благоденствие, въпреки че не сте болни; алекситимия (неспособност да опишете чувствата си); усещане, че няма какво да очаквате с нетърпение. Готови сте на рисково и самоунищожително поведение, само и само да излезете от блудкавото състояние. Непрекъснато мислите, че животът минава покрай вас и вие не сте част от него.

Скритият проблем зад тези симптоми е, че те затрудняват създаването и поддържането на здрави взаимоотношения. Проблемните и ограничените социални връзки способстват за междуличностен стрес и проблеми с представянето, което води до все повече изтощение.

 (Продължава в следващия брой)

КОЙ Е КОРИ КИЙС?

 Доцентът по психология и социология Кори Кийс е посветил кариерата си на изучаването на темата „Защо си струва да се живее?“ и е пионер в позитивната психология, заради което студентите са му дали прякора „Доктор Позитивен“. Ученият преподава концепцията за благоденствие в Университета „Емори“ в Атланта, САЩ.
Кийс има много сериозна визия за бъдещето на общественото здраве: „Искам да променя начина, по който се грижим за здравето на хората. Живеем по-дълго средно с 30 години спрямо началото на ХХ век, но не и по-здравословно. Въпросът е дали просто живеем зависими и болни или живеем здрави и можем да сме полезни на обществото?“.
Според Кийс качеството на живот трябва да е толкова важно, колкото и количеството. Фокусът на общественото здраве трябва да се измести от заболяванията към здраве и благополучие. Той призовава за допълващ подход към здравеопазването, който интегрира поведенческите и социалните науки в медицината и общественото здраве.
Международно признат експерт по психично здраве, Кийс намира за ключов компонент доброто душевно състояние: „То изисква повече, отколкото простото отсъствие на психично заболяване“. Ученият измерва социалното и психологическото функциониране чрез „континуума на психичното здраве“, който оценява човека с положителните му нагласи към живота.
Резултатите от проучванията на Кийс показват важността от насърчаването на позитивната психология, тъй като хората, които изпитват изчерпване, имат същия брой хронични заболявания като тези, които са в депресия. Хората в благоденствие са склонни по-малко да пропускат работни дни, изпитват по-малко здравни проблеми и имат цели в живота си.


Каква е разликата между прегаряне, изчерпване и депресия?

Те споделят много общи проявления, които обаче се различават по причина и тежест. Много симптоми се припокриват между трите, като липса на енергия, затруднено фокусиране и отсъствие на надежда за бъдещето.
Прегарянето  е явление, свързано конкретно с работата. То възниква от дисбаланса между професионалния и личния живот или от вършенето на работа, която не отговаря адекватно на ценностите и уменията на дадения индивид.
Изчерпването е цялостно състояние, което засяга всяка област от живота. Хората, които изнемогват физически и емоционално, не отговарят на критериите за разстройство на психичното здраве. Въпреки това им липсват жизненост и оптимизъм, свързани с истинското благополучие.
Засегнатите влизат и излизат от състояние на изтощение за период от дни или седмици. Изчерпването е най-тревожно, когато хората „заседнат“ в чувството и нямат инструментите да се измъкнат. Друга типична негова характеристика е неговата непредсказуемост.
Депресията, за разлика от тях, е клинично състояние, което е по-тежко от изтощението. То обхваща всички аспекти на живота и трябва да продължи най-малко шест месеца, за да бъде диагностирано. За неговото лечение се изисква професионална терапевтична помощ и прием на медикаменти.

Бойка ВЕЛИНОВА




Брой: 16, 21 април 2022
 
 
Продукти
 
ГлюкоМедикс™
 
ЧАНКА ПИЕДРА - стоун брейкър
 
СТЕВИЯ – сладката билка
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД